[svetlin4u]

Срещнах се с една мацка, не се бяхме виждали отдавна, стрелнах я и се нави да ходим да пием по едно, ей ся се връщам и съм потресен меко казано, историята е следната:

Преди доста време джиткаме с нея, точно момиче беше, но в един момент ми стана скучна и т.н. всеки тръгна по пътя си. Продължихме от време на време да си пишем по нета през все по-големи интервали от време. Тя междувремено намери едно момче от друг град и от приказка на приказка по чата, взели че са харесали младите и решили да се видят, почнал все по-често да пътува младежа от неговия град до нашия. Това вече продължава повече от година и кое е интересното? Сега като се видяхме и нормално всеки пита другия кво прави, та и аз нея, как е работата с младежа питам, доста сериозно чувам, че били нещата, обаче все още живеят си те в различни градове. А в комбинация с това, че тя се оплаква, че нямали много пари, а искали да се задомяват, ама не била напълно сигурно, щото дефакто не са живели постоянно заедно и т.н., ми дойде въпроса към нея, абе защо не заживеете заедно, толкоз пари хвърля той за пътуване постоянно. Тя ми сподели, че това е така и това с многото пари дето се пръскат за път я притеснявало, попитах защо? Учудващо тя ми отвърна, че се притеснявала, защото можело в някой момент момчето да се запита, аджеба тия пари защо ги харчи по пътища и т.н., а и винаги й носил подаръци и нещо за къщата. Едва ли не тя се страхува, че може той да се замисли в един момент и да му досвидеят тия пари. Логично последва въпроса ми защо тя не иде при него, в неговия град да живее, защото все пак той имал стабилна и хубава работа, а тя не е точно така. И последва отговора й, които ме провокира да пусна тая тема. Тя буквално каза така:

Ами не искам да ида в неговия град, защото не ми харесва, сградите са порутени. Имало 2-3 магазина за техника само и няколко кафета по главната. Скучно било там, сиво й изглеждало, като в контраст са постоянните й думи, че го обича с цитирам: "всяка част на тялото си"

Аз коментар нямам, освен че тая ми падна яко в очите, пък и като сложим това, че ми се натискаше ... въпреки, че утре момчето ще идва да я види...!

Пък и се радвам в същия момент, че съм я за*бал тая шушумига, но в крайна сметка - това ли сме хората? Знаем ли какво искаме всъщност?

[lqlqlqlq]

Аз лично знам какво искам и с всеки изминал ден приближавам крайната цел. Има много целеустремени хора,не може да се слагат под един знаменател. И аз съм срещала подобни личности,които хем ги боли,хем сърби и в крайна сметка незнаят за какво изобщо са се родили на тоя свят. Но то си е за тяхна сметка. Аз гледам да не се занимавам с подобен тип хора.

[tirra]

Може би е още твърде млада за такава стъпка.
Моята история е почти същата... и аз близо година и половина си намирах причина да си стоя в родния град, та бяха едни постоянни пътувания аз при него, той при мен, през деня телефонна любов, вечерта интернетна ...... В един момент обаче се изправих лице в лице с действителността - на 35, все още няма деца.... не особено добра кариера.... така че взех решенито - напуснах работа, напуснах Пловдив, и се преместих на 300км на изток, в едно село, където никой не познавам. Вече 9 месеца живея тук, не съм си намерила работа, не съм си създала кой знае какви контакти .... доста е трудно - приятелите и близките не са до мен , няма с кой едно кафе да изпия. Любимият мъж няма родители - починали са, та и няма и с кой да се скарам.... Не е лесно, но моята цел беше ясна ... време е за семейство и деца, срещнала съм мъж който обичам, той ме обича, мога да разчитам на него, имаме си доверие и т.н
Ако тя е все още млада, иска да "опита" още от живота, я разбирам.
Може би не е готова на тази, все пак важна стъпка - да заживееш с някого, да се съобразяваш с него, да правиш компромиси, да прекъснеш контакт с приятелите си ( това е неизбежно.... когато си на друго място, отношенията вече не са същите...) и още куп толкова отоговрности и рискове, които може би не е готова да поеме.
Не е хубаво да се съди човек. Никога незнаем цялата истина, винаги този човек оставя някои неща само за себе си. Тя е тази която разполага с живота си и ще реши какво да прави с него.
Не виждам защо ти е паднала в очите - само защото ти се е натискала ли? Това не е падение. Има далеч по-лоши неща...
Но да не разводнявам темата.

[adriano]

Абе за това, че не й е все едно в какъв град ще отиде донякъде я разбирам...Сивото ежедневие и тъпата обстановка могат да помрачат всякакви отношения, тъй че не е лошо да се търсят други варианти... А за това че ти се е натискала при положение, че има гадже и твърди, че го обича - такива хора не ги разбирам /а и не искам да ги разбирам/, супер са ми гнусни повърхностните и лесните...

[natalei]

Дори да знаеш какво искаш сега, в този момент, не се знае как ще те завърти живота утре.
Трудна стъпка е да смениш средата и обстановката, някои го понасят по-лесно и дори обичат (като мен), за други това е голяма трагедия. Също така да знаеш какво искаш и това, което искаш да не е много хубаво от гледна точка на морал, за мен също не е оферта.
За себе си мога да кажа, че знам какво искам и (да чукна на дърво) всичко се подрежда бавно и полека.

[i_ani]

Тира , , мацка ! Възхищавам ти се ! Едва ли ти е било лесно... , ноо да живее любовта !

[tirra]

Все още не ми е лесно....
Но аз съм човек оптимист.
И може би най-важното е, че не съжалявам за избора който направих.
Щастлива съм с този човек и това сега е най-важното за мен.

[мауз]

Тира и от мен много Смела си и знаеш какво искаш.
А за градовете - че вие с магазините и кафенетата ли живеете или с човека до вас? Винаги може да се вдигнете някой уйкенд и да отидете на развлечения в големия град - по магазини, ресторант, театър нали Ако на някоя само кафенета и магазини са й в ума бягайте от нея мъже

[natalei]

То едва ли е само до магазините и кафетата. На мен вече ми се иска спокоен живот, дори бих живяла на село, писна ми лудницата. Сега, вероятно на това момиче му е съвсем друг случая, но аз се замислям - хубаво ще отида на село, ама ако имам дете, работя в града, то трябва да ходи на градина, у-ще и т.н. - дали ще успея да съчетавам всичко и да пътувам по цял ден напред-назад. Изобщо има много условности, за които човек трябва да помисли преди да направи каквато и да е крачка. Някои хора просто не биха могли да живеят в по-малък град или село, не биха се чувствали щастливи и това не е задължително да е лошо, просто сме различни.

[Lilith]

хех всички се хванаха за големия град...това може и да не е непременно лошо, но да се натискаш, на някого пред когото твърдиш, че си ужасно влюбена в гаджето си е меко казано гнусно...