#121
|
|||
|
|||
То не е точно мой гаф... но веднъж приятелят ми изкрещя колкото му глас държи в 20ч насред центъра: Йони, обичам те! Направо настръхнах
|
#122
|
|||
|
|||
веднъж си карах колата и бяхме голяма компания.стигаме до едни светофари и точно до мен с триста зора паркирва една бабичка.аз си помислих и казах на приятелите си че дарака и наречен кола се е счупил,но по едно време само гледам как тя слага коланът и при зелено ме одухва с варбургът си.приятелите ми омряха от смях с мен
|
#123
|
||||
|
||||
най-големия ми гаф беше скоро.Излизам от нас с боклука и още една торба и чанта и бързам, таксито ме чака,и се качвам на задната седалка , усетих се веднага но вече беше късно .Този ме остави баш на БулБанк в центъра и нямаше как,зарязах го отзад зад шофьорската седалка
|
#124
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
“Може би любовта е онзи процес, с който внимателно те връщам към самия теб. Не към онзи човек, който искам да бъдеш, а към човека, който си” |
#125
|
|||
|
|||
Да кажа и аз за моята приятелка:слиза до магазина да купи прах за пране,обаче е без портмоне,и на връщане в едната си ръка носи рестото,а в другата кутията с праха.Обула е едни много дълги дънки и джапанки и се качва по стълбите.И тъкмо изкачва последното стъпало на първия етаж,незнам точно как си застъпва единия крачол,засилва се и понеже са й заети и двете ръце,главата й директно удря вратата отсреща и отвътре се чува: Да-а.
|
#126
|
|||
|
|||
Ами той беше миналата седмица знаци аз и едни френдове отиваме на кафе след даскало и понеже там където ходим нямаше места отидохме в едно друго.Седяме си и чакаме бармана да ни вземе поръцка когато дойде си поръцахме и тн...И човека идва с потноса и аз нали до тоалетна да ида и го се блъснах в него стана едно мазило че умрях от срам.и още един по скорошен.Отивам до магазина за стафиди и понеже накупувах и други работи да сложа стафидите и счупих буркана с кисели краставички в магазина.
|
#127
|
||||
|
||||
Цитирай:
А друг гаф..,Бях на диета и си заключих хладилника за да не ям много,И (кучето ми )как ме издебнало и сдъвкало ключа ,тогава звезди ми излезнаха цял ден и вечер се мъчиха да го отворят и ми държаха конско ,как съм могла да го заключа..,ми аз нищо ,да го изпробвам само как се заключва за 1ви път път и да не нагъвам за това! ,А ние с кучето се бяхме скрили двамата в стаята,беше ми хем смешно,хем ,а то ми скача и върти опашка и ме целува,подкрепяше ме се едно е направило нещо мн хубаво. пп.това е един от не многото гафове мой които никога няма да забравя. |
#128
|
||||
|
||||
аз пък оня ден ... в час съм по пари, банки и банкови операции. току що е почнал часа и аз съм още права и си оправям чантата, и една съученичка ме пита де ще ходиш след училище. и аз на висок глас-да се плодяя. и госпожата ме изгледа мн подозрително и аз се усмихнах уплашено и й казах-ама госпожо аз се базиках, не съм такава
|
#129
|
|||
|
|||
Хихихи, много свежи истории има тук.
Да се разпиша и аз, като малка веднъж тръгнах по пантофи за училище, но се усетих по пътя и бегом наобратно, друг път като хвърлях боклука в казана, вместо торбата с него метнах раницата си, та трябваше да бъркам да я вадя, голям срам . Неприятен спомен ми е как си счупих тока на едни високи сандали, докато тичах да хвана автобуса и едва докуцуках до вкъщи, а по - наблюдателните ме гледаха с усмивка. Такива ефектни спъванки, докато преминавам край група младежи и решавам да бъда готина, са класика за мен, а веднъж исках да прескоча една по - голямка локва, но не видях, че има лед от другата страна и освен, че си посиних коляното, така се разчекнах, че почти направих шпагат. Представям си гледката отстрани. Сега се сещам, че пак като малка един път се люлеех на една люлка права и като прикляках да се засиля, панталоните ми се порнаха на гъза. Но най - кошмарният ми спомен, който не знам дали е точно гаф или безкраен карък е как един заядлив дядо, контрольор в градски транспорт, ме сваля 5/6 пъти последователно от автобусите по линията за вкъщи. Беше една студена зима преди десeтина години , същият ден държах първия си изпит като студентка и сутринта, в паниката и бързането, си забравих портфейла с пари, карти всичко. Като мина изпита ходихме да се черпим и развеселена, подпийнала пропуснах да взема на заем от някой за билет. Сетих се чак като се качих на буса. Но тогава изникна Той, злобното и безкомпромисно старче, което беше глухо за всичките ми обяснения. И какво ли си мисли, ахаа, не стига, че без билет, ами и почерпена още от обяд, типична представителка на днешната разхайтена младеж, сега ще я превъзпитам. И започна да ме сваля по спирките. Качвам се на следващия автобус и си викам отървах се от този изрод, гледам го на следващата спирка, пак чака да проверява. Лошо ми стана, че и нямаше GSM - ми още, да се обадя да дойдат да ме приберат. Тътрих се до къщи два часа, сигурно, от тогава имам по - особено отношение към контрольорите, особено ако са дядовци |
#130
|
||||
|
||||
Уф, напоследък и аз доста гафове имам , но за щастие не са толкова големи(няма да ги разказвам, защото не са и особено забавни).Хайде по-новите потребители, споделете вашите(пожелавам на всички да не изпадат в такива ситуации ).
__________________
But I still haven't found what I'm looking for... Всяко зло за добро... Внимавай какво си пожелаваш... http://www.lowcarbfriends.com/bbs/ |
|
|