Ревността грози човека

Независимо от приликите и разликите при двата (полови) лагера, едно нещо е безспорно: ревността грози човека.

Въпреки че темата важи и за мъжете, и за жените, ще погледнем само през мъжките очи, тъй като рубриката го изисква.

Да започнем така: отиваш на първа среща; опознавате вкусовете, навиците, житейските си философии и реакциите си.

След това – очевидно доволни от първото впечатление – катерите левъл след левъл, минавайки през флиртове, целувки, физическо разголване и за финал: секс. (Последното, разбира се, невинаги е част от първите срещи, което всъщност е положителен знак, ако имаш за цел нещо по-сериозно.)

Допадате си всякак или почти; дребните недостатъци и разминавания не са основателни, за да не се виждате повече, така че започвате връзка и в началото всичко върви по вода.

Докато един ден – понякога минават месеци, а друг път може да се случи почти веднага – не си давате сметка, че жената до вас е ужасно ревнива.

И не става дума за беглата, спорадична и дори приятно гъделичкаща ревност, при която единият партньор просто дава недвусмислени сигнали на другия, че му/й пука за него/нея.

Тук говорим за обсебващата ревност – онази, която се вкопчва в теб хищнически и с която си погребваш досегашния начин на живот, само и само да угодиш на желанията и да убиеш овреме подозренията на своята половинка.

Влюбването ти обаче е толкова силно, че обикновено не се съпротивляваш, а когато вече страстите са по-окопитени и искаш да промениш ревнивия статус на връзката си, разбираш, че нейният каприз се е превърнал в общ навик, в настроение, в стил и закон на взаимоотношенията ви.

Точно така, в един момент е прекалено късно – свикнеш ли ревнивия си партньор на компромиси спрямо неговия емоционален/психологически недъг, ще се почувстваш още по-виновен, когато някой ден все пак решиш да си извоюваш своето.

Естествено, ревнивите мъже са също толкова вредно явление.

Странното е обаче, че жените по-често търпят ревнивци, докато голяма част от “силния пол” е готова да понесе ревниви капризи до съвсем умерени граници, след което директно ти показва вратата... освен ако не е от именно онези по-идеалистично настроени типове, които са готови да направят големите жертви в една връзка, само и единствено, за да се превърнат в нейни роби накрая. Не е редно.

Понякога дори е жалко – най-малкото защото една връзка може да има страхотно бъдеще и двамата влюбени да са много печени, но само поради факта, че единият има патологичен проблем с комплекси за малоценност, страх от изоставяне и чувство за собственост (да, може да си пич, дори и ако страдаш от подобни чувства; рядък, но наблюдаван феномен), накрая всичко приключва с ред сълзи, ред сополи и някоя балада на Red Hot Chili Peppers.

Затова единственият цяр, който може да се предпише, помага само в ранната фаза на заболяването: усетиш ли неоправдана и изискваща ревност у партньора, обясни му набързо своята гледна точка, като не забравяш да завършиш с изречение от рода на: “Ако искаш да продължим, изхвърли ревността в тоалетната.”