Абортът: Убийство или желание за живот?

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за първото тримесечие на 2017 г. в България са извършени 3 753 аборта по желание. Най-много прекъснати бременности има в София (385) и Бургас (385), както и в Пазарджик (323). Най-малко аборти от този тип пък са извършени в Монтана (65).

Най-голямата част от нежеланите зачевания сумарно са се появили при дамите във възрастов диапазон 20-29 години и при жените, прехвърлили 30-те. За първото тримесечие на годината прекратена бременност по желание при деца под 15-годишна възраст се наблюдава само в 9 случая. Абортите за началото на 2017 г., при момичета във възрастов диапазон 15-19 години са 279.

Анализът на информацията показва, че съществува тенденция за големите градове. Тя се изразява в това че дамите, прехвърлили 30-те, които живеят в тях, са отговорни за по-голямата част от абортите за началото на 2017-та. Останалите нежелани бременности са при жените от 20 до 29 години.

Според Националния статистически институт средната възраст на майката през 2016 г. е била 27 години. Притеснителното е, че повечето аборти се появяват при дамите, на които им е време да станат майки.

Абортът – убийство или желание за живот?

Не може да се изведе общ коментар по въпроса за прекратяването на бременността по желание. Зачеването може да се случи в различна възраст, за която да са присъщи различни социални роли. Дете на 15, например, би било непълноценен родител. Ясно е, че малолетната майка е неизградена като личност, че и като организъм.

Но една жена в разцвета на силите си, ненавършила още 30 години, би трябвало да има възможност вече да бута количката. Или пък не?

В много от случаите на аборт по желание обществото съди майките, обявявайки ги за убийци на следващото поколение. И тук идва уместният въпрос – кога е време да станем родители? Дали след пълнолетието, когато сме студенти, или след постигане на напредък в кариерата? Опитът показва, че и двата варианта са възможни.

Един от факторите, повлияли желанието на дамите да поизчакат с детето, е еманципацията. Моментът, в който жената се усети като човек, който е нещо по-различно от инкубатор за следващото поколение. Дисбалансът в уравнението на патриархалното семейство дойде, когато жената поиска да бъде повече от домакиня. И в това няма нищо лошо. Реален проблем има, когато хората не искат да създадат следващо поколение.

Обсъждайки проблема с прекъснатите бременности не може да не обърнем внимание и на причините за аборта. Сексът без презерватив е сред най-основните причинители на нежелани зачевания сред дамите от всички възрасти. Реално другояче няма как да стане. А представете си само как една дама излиза на вечерен запой с колежки, харесва си някой мъжага и след едно, две, три, четири питиета решава да посети леглото му. Е, по този начин ли трябва да се създава следващото поколение?

Който и детски психолог да попитате, коментарът за „правенето на деца“ ще бъде един и същи. Децата са плод на любовта между двама души. Те трябва да са желани, обмислени, а не резултат от скъсан презерватив на алкохолен запой...

Да, абортът е убийство и в много случаи това дело е необходимо. Но премахването на плода може да се разглежда като морално престъпление единствено, когато мързелът на майката е причина за медицинската интервенция. Въпреки че може би така е по-добре – представете си какво би било за детето да бъде в ръцете на такава „майка“.

Не бива да съдим хората за техните действия, когато не знаем какъв е генезисът на решенията им. А когато е явно, че вършат глупости, по-добре е да им кажем, че грешат, вместо да ги мразим и обявяваме за грешници или пълни идиоти.

Александър Градинаров