Раждането на един непушач

Да спреш да пушиш е като да почнеш да правиш секс – никой не може да те накара насила, трябва сам да си го решиш.

Две основни неща ме накараха да спра да димя като комин на ТЕЦ – страхът и любопитството.

Страхът от болестите и болката, с която мога да си отида от този свят.

Болка, която ще се отрази в очите на близките ми и ще си остане там завинаги... не искам да причинявам на никого такова нещо, не искам да го причинявам и на себе си.

Винаги съм знаела, че е вредно, но наскоро мисълта, че може да се случи и на мен, лично, ме обзе със страшна сила. Реших, че се обичам повече, отколкото обичам малките моменти с цигара в ръка.

Любопитството дойде след разказа на една приятелка, спряла цигарите наскоро, за връщането на обонянието и вкусовете на нещата.

„Не полудявам, нали? Аз наистина усещам повече вкусове отпреди“, попита тя по-бивши от нея пушачи.

Успокоиха я , че не, не полудява и така се случва когато спреш да тровиш носа и езика си с никотин.

Много интересно ми се видя. Така и така имах нужда от разнообразие в иначе прекрасния ми живот, разкриването на забравени вкусове ми се стори повече от интересно.

Очаквам да си върна и обонянието докато дойде време за море, много ще съм щастлива.

Миналата година за малко да се удавя в напразни опити да помириша водата. Не усетих нищо тогава и песента „И замириса на море“ ми се стори ужасно тъпа.

Има и странични ефекти непушенето, длъжна съм да ви кажа.

Ето например, съсредоточаването е много трудно. Леко залитам, защото имам прекалено много кислород в кръвта, ушите ми бучат и ме унася.

Вчера сутринта беше доста по-страшно, защото усещах лицето си изтръпнало. Днес остана само еуфорията, започвам да си контролирам движенията все по-добре, но все още лекичко ми се вие свят, все едно съм прекалила с бялото вино.

Дойдох много рано на работа, защото не губя време вкъщи в пушене на цигари. Продължавам да пия кафе, защото ми е все по-вкусно. Не, не ми се пуши.

Върша много повече работа.

Всички ми се радват и ме поздравяват, все едно имам нова кола. Да, само дето не съм се изръсила с няколко хиляди, а даже спестявам по 3.50 на ден.

Днес за първи път пих кафе с колегите-непушачи. Оказаха се много симпатични хора.

Освен това не димят, на топличко в кухнята са, а не са сбити в дъното на коридора до отворения прозорец и всички миришат хубаво.

В еуфория съм и едвам се сдържам на едно място.

Някакви хора решиха рано-рано да изпробват волята ми, размахвайки ми цигари преди очите.

Стана страшно. Виках и тропах с крак, че не могат така да тероризират горкия бивш пушач.

Явно съм имала и яростна част, потискана години с тютюнев дим. Още една нова черта, наистина ще стане интересно.

Ето, ще използвам момента да го кажа – ако някой около вас отказва цигарите, уважавайте усилията му и не го дразнете поне през първия месец.

По-добре спрете заедно с него, така ще е по-лесно.

Толкова много нови впечатления, а е минал само ден...