На следващия ден се чувстваш така, все едно си дишал в комина на Кремиковци или поне в този на ТЕЦ-Плевен, мразиш се и си обещаваш никога повече да не видиш цигари.
Споменът за препушването и отвращението от цигарите може да те държи няколко седмици, дори месеци.
Може пък и да си взел решението за спиране на цигарите съвсем съзнателно и без преди това да си си причинил малък здравословен апокалипсис.
Няколко месеца по-късно обаче се намира кой да ти скъса нервите и единственото спасение от полудяването от яд е да седнеш и да запалиш една цигара.
А после почваш отново да пушиш, обвинявайки се, че си прецакал цялата идея с отказването.
Да, започването отново не е кой знае колко чудесно постижение, но лекари обясняват, че не трябва да се превръща в драма.
Изследвания показват, че често окончателното спиране идва след два или дори три „спирам-почвам да пуша“.
Именно за това повторното пропушване не трябва да те кара да се обвиняваш.
В някой случаи дори е полезно, защото можеш да прецениш какви са причините да започнеш отново и следващия път когато ги спреш, да се пазиш от коварните ситуации.
Освен това, във времето, през което не си пушил, тялото ти е успяло да се възстанови поне малко от погрома, който цигарите му нанасят всеки ден.
И последно – отказването от един път е много по-успешно, отколкото намаляването на цигарите.