Определи ревността си, за да определиш себе си

Хората често си повтарят, че всичко, от което имат нужда, е любов. Точно както се пее в известната песен на Beatles.

А дали хората осъзнават кой още идва с любовта? Един неин зеленоок спътник със сприхав характер, който в началото не взима участие в разговора, но по-късно може изцяло да го завладее.

Всеки, който е изпитал/изпитва любов знае отговора на тази гатанка. Ревността.

Все пак, да приемем, че ревността, от повечето хора, е считана за нормално явление в любовните отношения между двама души. Но показател на какво точно е тя?

В реалния живот (неслучайно наблягаме на думата "реален") ревността, като всички останали човешки емоции, може да разкаже страшно много за този, който я изпитва. По този начин може да го превърне в централната фигура, на която трябва да се обърне внимание, като самата връзката и другият партньор са просто малки фрагменти от картината.

Това, което трябва да се направи, е да се установи дали ревността се корени в реалността или във въображението.

Първо трябва да се отговори на въпроса дали партньорът по принцип е грижовен и добър човек, на който винаги може да се разчита. Показва ли той (тя) любовта си по начин, по който наистина се усеща и забелязва? Ако отговорът е положителен, то ревността от страна на другия партньор очевидно не се корени в реалността.

Думите на Маргарет Мийд в случая са повече от показателни: "Ревността не е барометър, който да определя дълбочината на любовта; тя просто отбелязва степента на несигурност на партньора."

Ако партньорът има поведение, напълно противоположно на гореспоменатото, то ревността си е съвсем на мястото.

Заключението е следното:

Ако сте ревниви по природа и не откривате логични причини за своята ревност, то ревността говори много повече за вашата несигурност, отколкото за вашата любов.

За съжаление, поне по наше наблюдение, примерите за нездравата, нездравословна ревност надделяват.