IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Силвия Петкова става топченге в „Под прикритие“ 5

11 февруари 2016 14 51

Актрисата с първа екшън роля

Снимка: Театър София

Снимка: Театър София

След като е сбъднала мечтата си да е актриса, Силвия Петкова иска да осъществи и следващото си желание, а то е да пътува. Някъде на топло, на палатка. Къмпингар е, обича дивотията, а не да ѝ е луксозно и подредено. И още като дойде първият ѝ почивен ден през лятото, събува обувките и ги обува чак през септември като се връща на работа. Много ѝ се иска да се махне от континента и да разгледа Индия. За там обаче ще ѝ трябва поне месец-два свобода, а сега това не може да стане, защото освен на сцената на Театър „София“, Силвия е заета и със снимките на пети сезон на „Под прикритие“.

Това е последният сезон на сериала, а ти си с главна роля – на топ ченге.

Рано е да говоря, но наистина са ми поверили хубава, голяма роля. Нещо напълно различно от всичко, което съм играла досега. Такъв факт не може да не ме вдъхнови и радва.

Ти си една от най-известните млади актриси. Колко сложна може да ти бъде програмата за деня?

Имало е моменти, в които започвам деня рано сутрин със снимки на сериал. Оттам отивам на репетиции на пиеса. Следобед дублирам филмче в Cartoon Network и вечерта съм пак на сцената да изиграя някое представление. В един ден ми се е случвало да вляза в четири образа. И вечерта се прибирам и се чудя: „Къде е Силвия, коя е, ехо, къде си?“ Определено нашата професия е шизофренична.

А коя е Силвия?

Все се обърквам напоследък. От време на време си мисля, че съм абсолютен социопат, вълк – единак. Друг път си казвам: стига бе, аз съм толкова жизнерадостен човек, винаги усмихната, позитивна. Вечер съм по средата между тези две крайности. Като си остана сама вкъщи, си давам сметка колко ползотворен ден имам и си мисля: добре, това ли е, работата ли е всичко? Може би вече пораствам и започвам да си мисля за едни други неща. За пътувания. Винаги съм мечтала да бъда актриса. Ето че съм, но идва ред на новите ми мечти.

Да разбирам ли, че си мечтаеш вече за семейство?

Няма човек, който да не си мечтае, особено навлизайки в 30-те. Вярвам, че като му дойде времето ще срещна човека и ще се случи.

Всички писаха за теб и Калин. Имаше ли нещо, което те подразни от тези писания?

Знам доста неща от пресата за себе си, което не знаех по принцип. Какво ли не пишат. Дразни ме, че се месят в личния живот на хората. Не мисля, че българският народ се интересува кой с кого е. Актьори сме, не сме циркови маймунки, че да ни пльосват на всяка страница. Дразни ме, че пишат свободни съчинения. Да се обадят и да питат – така ли е, не е ли, вместо да развиват есета на тема – кой с кого е или не е. Иначе, да, Калин е огромна част от моя съзнателен живот.

Какъв човек си?

Благодарен за шансовете. И единственото, което си пожелавам, е спокойствие и сигурност. Съдба е всичко, което ми се случва. Родителите ми не са богати и с връзки. Не съм се сваляла с известни хора, за да постигна това, което имам. Благодарна съм и се надявам да продължавам да имам тези шансове, които ми се изпречват на пътя.

Шанс ли беше участието ти в „Непобедимите“?

Спечелих кастинг. Важен опит бе да видиш пет камери, които снимат на лента. Беше много интересно да срещна актьори, които са абсолютно дисциплинирани и опитни. Да видиш как се отнасят с българите и да си дадеш сметка как в България има колеги, които се звездеят, вирнали са си носа и се правят на Господ. Това ме изумява, не го приемам за нормално. От човешка гледна точка също е страхотен пример, че трябва преди всичко да си земен. После вече може да се възприемаш като професионалист и „звезда“, каквото е разбирането у нас за това нещо. Там се срещнах с Джейсън Стейтъм. Стоях на стола на Силвестър Сталоун, а на мен от години наред ми викат „Силвестър“. С Джейсън имахме кратък разговор, но разбрах, че жена му пристига на следващия ден и нямаше как да продължи нашата комуникация.

На малкия екран си полицай, в театъра също влизаш в съдебната зала, но там делиш друга главна роля с колежката си Лора Митушева.

В началото и двете бяхме учудени и се наложи да влезем в отвратителната ситуация да говорим с режисьора. Всяка искаше да се откаже от състава си, за да се получи спектакълът. Все пак ролята е главна и изключително важна. Оказа се, че и двете сме използвали еднакви доводи, за да се откажем, но режисьорът заяви, че щом е взел това решение, значи е убеден, че ще се справим. Лора откликна на желанието ми заедно да превъзмогнем трудностите и реално си помагахме, най-вече и с научаването на текста, който за първи път за мен представляваше трудност. Обикновено това е най-лесното в цялата професия – да си назубриш репликите. Но тук, ако не зададеш един въпрос както трябва, прецакваш колегите си, които имат по 5-минутно присъствие на сцената, докато ние движим цялото действие.

От сериозен адвокат в съдебната зала, се превръщаш в Пипи Дългото чорапче.

Винаги съм била Пипи – заради луничките и заради характерните качества на Пипи. Като малка по тържества, мама винаги ме е обличала като Пипи. Близка ми е, мой човек – отвсякъде. Кефя се да играя тази лудетина на сцената.

Беше ученичка в „Любов на дребни хищници“, а в „Революция Z“ стана учител. Коя роля ти е по-близка?

Във възраст съм на границата между двете. Спрямо ситуацията може да съм хулиганче, лудаче, а друг път – мъдър човек. Радвам се, че получавам различни роли. Това означава, че имам актьорската палитра да изиграя от хулиганка до пълно кукуригу учителка. И в сериала съм истинска жена. Радвам се, че имам този шанс, тъй като у нас като ти лепнат етикета например на хулиганката, цял живот такива роли ти предлагат. Радвам се, че доказах, че мога да изиграя всичко.

Освен да изиграеш, ти беше и жури на София Филм Фест. Какво е пък да оценяваш как другите играят?

Не ставам за жури. Това го разбрах тогава, защото съм твърде емоционална и критична в същото време. Като ме покани Кита (Стефан Китанов, директор на София Филм Фест бел. р.) – се запитах коя съм аз – дребосъчка, която ще съди работата на хората. Беше ми странно, но той ме успокои. Реално от пресата разбрах, че съм жури в главната програма, в конкурса. Притесних се, осъзнах колко е отговорно това. Направих си тефтер с всички филми. Там си записвах критерий, бележки за всеки филм. Истината е, че това е сложна работа. На ден гледаш по 4 продукции. Не мога така. По принцип гледам един филм, който ме държи поне няколко часа. Тук влизаш от един в следващ. Много се радвам, все пак, че всички членове на журито бяхме единодушни относно качествата и недостатъците на филмите, така че нямаше големи „скандали“ и защита на мнения. Все пак бях жури с велики европейски дейци и ми беше притеснено да изказвам доводите си пред тях. По-емоционална съм и като трябва да обясня чувствата си с думи ми е по-трудно.

Значи ти е трудно да си критична към другите, а критична ли си към себе си?

Много! Това ми изяжда главата. Пречи ми да се чувствам удовлетворена. Върша някаква работа и после се чудя защо така се е получило. И въпреки че хората около мен ми обясняват, че добре е станало, все не ми стига. Не знам дали някога ще мога да го преодолея. Затова има заслуга моят преподавател Здравко Митков, който винаги е някъде вътре в мен и се обажда – „можеш повече“. А може така да е по-добре, отколкото да си вирна носа, казвайки си, че се справям много добре.

Ти си от хората, които участват доста в киното – доколкото го има в България. Отказвала ли си роля?

Отказвала съм роля, само ако съм нямала физическата възможност да я изиграя. Снимам до ден днешен със студенти, в продукции, които не се заплащат. Това не ми прави чест, защото подбивам цените на пазара, но не отказвам. Интересно ми е. Още повече – работя за CV. Както казват хората – години наред работиш за името си, после то започва да работи за теб. Особено ми е интересно да снимам със студенти. Не знаят точно какво и как да направят и е супер интересно да ги видиш как се изумяват, че нещата им се получават. Харесва ми да ги допълвам, да им давам нови гледни точки. Не знам каква трябва да е тази роля, че да я откажа.

Автор на статията:
Tialoto.bg

КоментариКоментари

опа ( преди 8 години )
жестока е Силвия! Искам да я мачкам! Чакам "Под прикритие" да я видим като полицейска машина :)
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
сааа ( преди 8 години )