Защо най-добрите лидери са уязвими

Може би първите ви асоциации, когато чуете думата „уязвимост“, няма да бъдат повод за аплодисменти. Обикновено в общоприетите представи уязвимият човек е слаб, несигурен и лесно раним – качества, които нито един лидер не трябва да притежава. Американската авторка Брен Браун обаче, не е съгласна с наложената идея. За нея уязвимостта не е слабост, а всъщност означава нещо съвсем различно – смелостта на един човек да се появи и да бъде забелязан. Според Браун „уязвимостта е пулсът на иновациите и творчеството“ и хората трябва да спрат да мислят за това качество като за нещо отрицателно.

Ето и митовете, свързани с „негативната“ уязвимост и съвети как лидерите да се справят с тях:

1. Уязвимостта е слабост. Брен Браун провела интервю с различни хора, питайки ги за моментите, в които са се чувствали най-уязвими. Повечето отговори били свързани със започването на бизнес, първата среща след развода, признаването на гаф в работата и така нататък. Това доказва, че уязвимостта не е равна на слабост, а всъщност е най-точната мярка за смелост. Ако куражът е важен за вас, вие трябва да се откажете от установения комфорт, тъй като двете често не могат да съществуват заедно.

2. Не трябва да бъдете уязвими. Всъщност уязвимостта е комбинация от риск, несигурност и емоционално разкриване. Следвайки тази логика, един успешен шеф и лидер трябва да бъде уязвим всеки ден, защото иначе би предизвикал истински хаос в живота си.

Обикновено хората пренебрегват уязвимостта, за да се подсигурят. Понякога обаче, тази тактика не е успешна, тъй като по този начин компанията може да загуби много.

Например, ако искате да се подсигурите, ще се съгласите на сделка за по-малко пари, само защото е сигурно. Погледнато в дългосрочен план това са големи финансови щети за вашата фирма.

3. Уязвимостта означава цялостно разкриване. Публикуването на снимки, показващи всяка ваша стъпка, не е уязвимост. Всъщност търсенето на внимание по всякакъв начин и с всякакви средства е отчаяние. Най-важна е мотивацията на човек и причината, която я провокира – за привличане на вниманието или за решаване на проблема.

Успешният лидер не трябва да споделя всичко, включително и притесненията си със своите служители. Не защото те не заслужават да знаят какво се случва с фирмата, а защото той не бива да всява смут във своите подчинени.

4. Може да се справите сами. В повечето случаи човек наистина трябва да се справя с проблемите си сам, стараейки се да не натоварва околните. Понякога обаче няма нищо лошо да поиска помощ, дори в елементарния пример в чужд град да попита за посоката. Търсенето на помощ не прави хората уязвими, нито пък думата „благодаря“. Успешният лидер трябва да знае, че прекалената гордост може да се окаже лош съветник.