Помощ! Булимия!
 

Като дете бях много пълна. В късния пубертет включих на режим отслабване и от 76 станах 42 кг при ръст 172. Нужно ли е да казвам, че в продължение на 2 години не съм яла почти нищо? През 2000 г "приятелка" ме научи как да ям колкото и каквото си искам и да не напълнявам. Така постепенно от анорексията преминах към булимия. Тъпча се с огромни количества храна, които впоследствие изхвърлям от тялото си. Всеки ден си обещавам, че утре няма да е така и не мога. Мисля, че усещането е близо до наркотичната или алкохолната зависимост.
Търся някой, който е минал през това и разбира за какво говоря. Някой, който е успял да се измъкне от затворения кръг. МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ! :shock:

Здравей, Теодора!
На колко години си сега?
Булимията е много опасна болест и задължително ти трябва лекар. Щом търсиш помощ, значи вече си направила първата стъпка към оздравяване. Съветвам те да споделиш с родителите си, за да можеш да разчиташ на тях. Като започнеш лечение, те ще ти са най-нужни. Намери си достатъчно занимания, които да отвличат вниманието ти. Сега е момента да си намериш ново хоби или да възродиш някое старо, което те прави щастлива. Имаш ли приятел? Надявам се, че да, защото и той ще ти е много необходим. Въобще ще имаш нужда от хора, които държат на теб и те обичат и които ти да обичаш. Разкарай злобните приятелки, които ти завиждат, защото всяка една тяхна дума или неодобрителен и зъл поглед ще те карат да се чувстваш като нищожество / това може би вече си го разбрала /. Няма да ти е лесно. Ще има моменти в които ще мразиш всички, които се опитват да ти помогнат, ще им крещиш, ще плачеш и ще се предаваш почти всеки ден. Права си, че е като наркотична зависимост, но се лекува и си заслужава да се излекуваш. Лечението е около 6 месеца /зависи от теб, колко добре се справяш/. После ще си нов човек и ще се чувстваш сртахотно. Всички изброени ужасни симптоми за радост са само през първия месец и понякога през втория, но вече не така силни. Един месец все ще издържиш, нали? :) Важно е да започнеш лечението и да не го прекъсваш докато лекаря не ти каже, че си добре. Успех от мен! Стискам ти палци!

Здравей
 

Аз вече 7 години се боря с булимията мила.Разболях се точно като теб.Бях много пълна като дете,последва спиране на храната, а след това се "научих" и да повръщам.
Разбирам те напълно за какво говориш.Това е един ад,от който се измъква но много трудно с големи усилия и воля.Аз в момента се пробвам да се измъкна и ходя при много добра психиатърка,която се занимава точно с болни от булимия и анорексия.Ако искаш мога да ти дам и нейните координати.Ако искаш може и да се подкрепяме взаимно.Наистина е много важно да имаш хора до теб,които много те обичат и държат на теб.Кризите са ужасни - наистина.Аз, както и ти само знаеме какво ни е.
Ще се радвам ако искаш да ти помогна и да се подрепяме,това е най-важното в борбата с/у тази болест.

Не очаквах толкова бързо някой да ми отговори. Благодаря. Имам нужда от практически съвет. С кое да започна - да се опитам да не ям няколко дена /или да спазвам някаква строга диета с точно определени минимални количества храна/ или да се опитам да не повръщам след като съм се нахранила, въпреки, че ми е тежко и ме хваща ужасът, че "ето - сега ще напълнея"?
За психоложката - много те моля да ми дадеш някакви координати, акоо мислиш, че тя наистина е наясно с проблема. Омръзна ми от хора, които ме гледат като някаква лакома лигла и ми дават съвети от сорта на "дпитай се да се контролираш". Ако въпросите не са недискретни - колко често ходиш, по колко взима, за колко време смята, че ще успеете да се справите?
Още веднъж - много благодаря за вниманието и подкрепата. Успех!

Здравей пак
 

Първо и много важно нещо - спри да повръщаш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!
Яж това което ти се яде.Първите 2 седмици ще се тъпчеш- 100% и ще ти се иска да го повърнеш, но после ще отмине.Постарай се ако можеш да хапваш малко да починеш и после пак да хапнеш.Гледай да е лека храна.Ориз,картофи,кисело, мляко,......каквото искаш.Няма да напълнееш честна дума.И аз си мислех че каквото ям ми се лепи,но това е от болното съзнание.Гледай да излизаш и да се разхождаш навън и с приятели,да не си мислиш за храната.
Ти с какво се тъпчеш предимно? И какво ядеш когато не се тъпчеш за да повърнеш?И въобще по колко пъти повръщаш?
Иначе аз ходя всяка седмица на психиатър.Сеанса е 35лв.Лекарствата са 60лв на месец.Тя е най-добрата,повярвай ми.Занимава се само с това.Лечението е поне 6 месеца.

здравейте момичета, аз имах същия проблем,вупреки че не бях пълна преди,но ми се искаше да не наддавам през зимата.повръщането ми продължи около 6 месеца,след което признах на нашите защото вече чувствах че ще умра ако не спра.нашите ми помогнаха стращно много и така не се наложи да ходя на психиятър.справих се сама.и сега сам по-щастлива от всякога.
сигурна съм че всяка една от вас ще успее да преодолее болестта,защото има безброй неща на този свят за които си струва да се живее.

АЗ не мога да ви дам съвет искам само да ви окажа подкрепа и да ви пожелая успех ако искате поговорете и с диабетички лично аз отслабнах 17кг благодарение на Байкова и до ден днешен се радвам, че не тръгнах при Емилова защото това е първата крачка към булимията!Още веднъж успех :wink:

ще ме извинявате за тъпия въпрос, ама отдавна се чудя, каква е разликата между анорексия и булимия :?

И при двете болести искаш да отслабнеш и мисълта за килограмите и фигурата е над всичко друго. При анорексията намаляш храната, докато спреш да се храниш. Анорексиците отричат, че имат проблем, но в същото време се гордеят със заболяването си. При булимията пак ограничаваш храната, но 1-2 пъти в седмицата, заради силния глад, приемаш огромно количество храна и от чувството за вина повръщаш. С времето започваш да повръщаш всяка поета хапка храна. Те се срамуват от болеста си и за това и те отричат, че имат проблем. И двете страни броят всяка поета калория, като анорексиците отслабват много бързо и съответно се сдобиват с много други здравословни проблеми. И двете болести при нелечение водят до смърт. В някои случаи болните от булимия отслабват, а в други - напълняват.

Аivy27, странно ми се струва да хвалиш психиатърката си, а да се лекуваш вече седма година. Ако още първите месеци не ми помогне, аз бих я сменила.

Тheodora0525, спазвай диета, като се храниш често и по малко. Опитвай веднага след ядене да правиш нещо, което да отвлича вниманието от поетата храна. Не гладувай в никакъв случай. Пий често вода и сокове. Плодовите кисели млека са идеални. Успех!

Здравей Stillness
 

Явно не съм се изразила правилно и грешката е моя.
Болна съм 7 години от булимия,но се лекувам от 2 месеца.За тези 7 години не съм ходила при никакви психиатри и не съм пила никакви лекарства - антидепресанти,освен само хапчета за отслабване и подтискане на глада.Имах периоди когато успявах да контролирам повръщанията,но повечето време влизах в кръговрата и само се тъпчех и повръщах.Преди 2 месеца съвсем случайно научих за мойта психиатърка.Майка ми почти насила ме накара да й се обадя и да отида при нея.Оказа се че тя наистина в момента в България е единствената която е специализирала специално с тези 2 болести булимия и анорексия.
Честно казано именно с течностите след храна и аз се опитвам да задържа положението.Лошото при мене е обаче че аз съм от булимиците които започнаха да напълняват вместо да отслабват. Лекарката ми казва яж, а аз не мога да преживея как качвам постоянно и непрекъснато,това ме побърква.Незнам как ще успея да се измъкна,знам само че е много трудно и се иска ужасни усилия и воля.Лошото е, че освен майка ми нямам ничия друга подкрепа и ми е много трудно.А трябва постоянно да има човек до теб,на който наистина да му пука и да иска да ти помогне.

Аivy27, щом си от тези, които напълняват, лечението ти ще е по-трудно, но не и невъзможно. Както вече казах, първата крачка към успеха е да признаете, че имате проблем, а това вече сте го направили. Седем години са ужасно дълъг период и само напълняването те е спасило. Щом като можеш да разчиташ само на майка си, те съветвам да се запишеш на някой курс. Може да е спорт - танци, аеробика, фитнес, планинско катерене и др., а ако не ти харесва идеята за физическо натоварване /предполагам, че въпреки напълняването се чувстваш отпаднала/, можеш да се запишеш на курс по някой чужд език или нещо друго. Все пак спорта е по-добрата идея, но каквото и да избереш, трябва да ти доставя удоволствие и да се забавляваш. Така ще си сред нови хора, а може и да срещнеш нови приятели. Заради новите емоции, няма да мислиш толкова много за храна, калории, тегло и всичко свързано с тях :)
Не се побърквай, от това, че качваш. Като се излекуваш, ще имаш идеалното тегло, просто защото ще се харесваш, такава каквато си. Ще видиш, че и отношението на хората ще се промени - и те ще те харесват много повече, повярвай ми! :)
Дано да съм успяла да ви помогна.

Stillness, благодаря много за отговора и съветите.Само не мога да разбера,защо при едни има такова пълнеене, а при други всичко протича нормално.На мене лекарката не ми предписа режим на хранене.Каза само 3 хранения и трябва да се яде нормална храна.това е толко трудно особенно като виждаш как едва ли не със всяка хапка пълнееш.Дали защото организмът ми е бил супер изтощен или и аз незнам вече.Само знам,че от повръщанията има ужасни проблеми със стомаха,зъбите ,косата.Постоянно съм уморена и не мога да спя.Опитвам се да потренирвам.Трудно ми е но все пак е по-добре отколкото да лежа и да си мисля : а сега какво да ям и колко ли ще кача.
никой незнае какво е,докато не мине през този път.На абсолютно никой не пожелавам да стига до това състояние.Надявам се някой ден да мога да кажа, аз съм нормален и здрав човек.Щастлива съм и харесвам това което виждам в огледалото. незнам дали ще дойде този момент,мъчението в момента е ужасно,отчаянието при всяка една хапка и всяко едно мерене на кантара е убийствено,особенно като виждаш че стрелката отива нагоре а не надолу.

За храненето се посъветвай и с диетолог, дори с няколко. Според мен по-голям успех ще имаш, ако си на 5 хранения дневно.
Напълняваш, защото организма ти е свикнал с идеята, че ще изхвърлиш всичко и се опитва да спаси колкото може повече :) Като свикне с нормално хранене, ще спре да складира.
Наистина е много трудно, защото е психологично заболяване. Питай психиатърката си за каквото се сетиш, дори да не ти се изглежда свързано с болестта, защото всъщност цялото ти ежедневие е подложено на булимията. Свържи се с други болни и започни да помагаш на тях. Ще се чувстваш по-значима и покрай тях ще си по-горда със себе си и с по-голяма амбиция да оздравееш.

Stillness, може ли да попитам /ако е удобно разбира се/ откъде си запозната така добре с тези 2 болести.Аз отдавна се опитвам да открия някакъв форум с болни хора от булимия и анорексия.Почти няма форуми в които се коментира.Тук -там е споменато по-малко, а наистина е много добре ако се организира нещо общо и се опитваме взаимно да помогнем един на друг.

theodora0525, ако искаш питай каквото те интересува.Ще ти обясня всичко което аз самата знам или това което правя.

aivy27, като чета това, което пишеш имам чувството, че аз съм го писала. Поздрави майка си от мен. Сигурно й е адски трудно да те гледа. Моята не успя да свикне с тази мисъл. Избягва да говори за това. Въздиша тежко, като отвори хладилника, прави куп физиономии, "небрежно споменава", че цялата й заплата отива само за храна. Лошото е, че след мен започна и сестра ми, която никога не е била пълна, а и е по-голяма от мен. Мисля, че майка ми приема тази кошмарна ситуация като свой родителски провал. 2 дъщери - 2 булимички. Понякога си мисля, че тя подсъзнателно ме обвинява. Може би звучи глупаво, но какво ще кажеш за репликата: "Ти с твоето повръщане ми съсипа живота!"
Stilness, страшна си. Звучиш толкова уверено и оптимистично. Моля те, разкажи ми повече - как реши да спреш, какво направи? Смени ли средата? Понякога си мисля да отида в центъра на Д-р Емилова, само за да издържа поне няколко дни. В момента успявам да не ям до 3-4 часа, после - първо тъпкане, към 6-7 - второ, към 11-12 през нощта - трето. И това е минимумът. Когато съм в кофти настроение, стигам и до 8-9 пъти на ден.
А вечер си лягаш и си казваш: "Утре няма да ям!" Да бе, няма...
До 3-4 часа. Лошото е, че се чувствам точно като алкохолиците - по-лесно ми е да не ям, отколкото да хапна малко. Те напълно спират да пият и се пазят дори от една глътка!
Не мога да си представя НИКОГА ПОВЕЧЕ в живота си да не ям високо калорична храна. Преди да започна с тези глупости дори не обичах сладко. Сега буквално имам кризи. Случвало ми се е да ям чиста захар! Има чувството, че тялото ми в момента е в абсолютен стрес и изобщо не преценява какви са нуждите му.

Теди /надявам се че мога така да се обръщам към теб/, майка ми отначало мислеше че всичко е нарочно.Че умишлено изяждам всичко и след това го повръщам.Близо 3-4 години не можеше и не искаше да разбере,че съм сериозно болна.Не говорехме въобще за това.Само ми казваше - "Ти и твойте диети,или яж или не яж въобще.Освен теб има и други хора в това семейство.не можеш да изяждаш целия хладилник наведнъж."Ама това са изреченията й в много по-лекия вариант.Иначе беше кошмарно.Истерии,скандали,� �евове,скришно тъпчене и повръщане когато нея я няма.Ужас.След това разбра че съм много зле.Разбра,че съм много болна и трябва спешно да се лекувам.
Започвах още от сутринта да се тъпча и да повръщам,едва издържах от изтощение.Тя виждаше,че ходя като призрак и че не съм добре с нервите.Намерихме и психиатърката за която ти писах.Тръгнах на сеанси при нея.Тя каза така - "първото и най-важното нещо,което трябва да направиме е да спреме повръщанията и да започнеш да се храниш".Е да ама как да започнеш да се храниш,като не можеш по малко а изяждаш купища храна.Ами така се започва.С антидепресантите, които тя изписва а това е Ципралекс,но се пие по схема,та той започва да те успокоява.Въпроса е да започнеш да ядеш.
Зеленчуци,картофи и ориз, извара,сирене,кисело мляко,плодове,риба,
каквото можеш,но започни.Отначало ще се тъпчеш,но гледай да задържаш.почни поне с кисело мляко и с плодови млека.Няма да напълнееш.Може би ще задържиш течности отначало.За съжаление аз пълнея защото май ми е много изтощен организма.Едва се сдържам,но ако се отдам отново на желанието да повърна..................всичко е било безмислено.Мъчението е страшно,няма защо да те лъжа.Въпроса е наистина да издържиш първия месец.След това незнам какво става.Аз сега съм втори месец,не съм почнала да свалям,но пък почвам лека полека да тренирам.Ако искаш и ако имаш сили пробвай и ти, но трябва да ядеш.
За сладкото - ядете ти се постоянно сладко,защото то ти дава временна енергия на организма.Когато започнеш да се храниш ще спре да ти се яде постоянно сладко,ще видиш.А антидепресента ти повишава нивото на хормона на щастието - серотонин в организма и ти помага до няква степен да поуспокоиш топката.
Трябва инат и воля!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Аз едва издържам все още,едва,едва.какво ми коства да не се наям и да не повърма всеки един момент само аз и ти и болните от булимия знаем.
никой не казва че хоп и спираш да повръщаш и вече си здрава,няма такова нещо.Кризи все още ще има,въпроса е да се разредят до минимум и да започнат да спират.
Чакам да пишеш.Но моля те, пробвайте със сестра ти да се храните и след това да излезете веднага или да правите нещо друго.Знам че на приказки е много лесно,но друг начин няма.

Ами всъщност аз не съм боледувала от Булимия, а от Анорексия. Но при мен не беше, защото съм пълна или защото искам да сваля 1-2 кг. Имах други проблеми и бях в непрекъсната депресия /нещо нормално и за двете болести/. Казано по-просто - исках да умра. Така започнах да ограничавам храната и да я мразя. После болестта ме погълна и заради непрекъснатия контрол забравих каква е първоначалната причина. Вече просто исках да сваля още един кг., след него пак смятах, че точно един ми остава за сваляне и т.н. Ходих и на тренировки по състезателна езда и бягах от училище, за да тренирам. Пиех Мазиндол /невероятно лекарство, което притъпява всяко усещане за глад, благодарение на което и до ден днешен не изпитвам глад, слава Богу, че се усетиха и първо го направиха със зелена рецепта, а сега направо спряха да го произвеждат/ :) Започнах да пуша трева, да взимам съмнителни хапчета за "настроение" от съмнителни приятели и два пъти си прерязах вените, за да се отърва от кошмара, защото на моменти стигах до извода, че само този е изхода. Нямах приятел, но имах много добра приятелка и майка, която много държеше да ме види здрава. Хапчетата и тревата сама ги спрях много бързо, без мазиндола. Мъкнеха ме по различни лекари, като всеки казваше каквото му падне. За едни имах проблеми със стомаха, за други с бъбреците, за трети с черния дроб, но никой не смяташе, че проблема е с психиката, а и естествено никой не знаеше, че съм спряла напълно храната, всички смятаха, че се храня нормално и незнайно защо отслабвам. Дори ме провериха за глисти :) Сблъсках се и с такива дето казваха, че нищо ми няма, само се превземам. Аз съответно ги гледах с презрение :)
За съжаление приятелката ми се разболя и понеже нашите лекари "разбират" от всичко, я оперираха от нещо, от което не е болна. С операцията събудиха спящата и левкемия. Започна да ходи на химиотерапия и понеже майка и жиееше в Италия, отиде да се лекува там и да се подготвя за костно-мозъчна трансплантация. Тогава може би от страха за нейния живот се замислих за моя и признах, че имам проблем. Клиниката в която тя се лекуваше, беше на религиозна католическа организация. Тя беше по-скоро атеист, но тия хора просто чувстваха за свой дълг да спасяват хората. Тя се свърза с техни психолози, които се занимаваха с тези болести и предаваше на психоложката ми какво са и казали и какви лекарства да взимам /психоложката ми не се занимава в тази област/. Така започнах. По техен съвет започнах да изучавам тези болести. Смятаха, че колкото повече знам, толкова по-лесно ще осъзнавам нуждата от излекуване, за това и знам толкова за булимията. Пак от тях знам, че като помагаш на други имаш много по-голям шанс да оздравееш, въпреки че нашите лекари не са на това мнение. В момента също съм с ниско тегло, но няма нищо общо с анорексията :) Просто сега много по-лесно мога да смъквам и да качвам килограми, но притесненията ми за теглото са като на напълно нормален човек :)
Тheodora0525, моля те, забрави напълно за д-р Емилова. Потърси психолог, психиатър или психоаналитик. Подкрепяйте се със сестра си. Направи си изследвания за анемия - почти сигурно е, че я имаш вече, щом прибягваш до чиста захар. Захарта не е чак толкова опасна. Спри нощното хранене и следващия път не казвай "от утре спирам", а "сега спирам" :) Не упреквай много майка си, ужасно е да гледаш безпомощно децата си. Може би това е нейния начин да се опита да помогне, може би смята, че ако ви накара да се чувствате виновни, ще ви амбицира да се оправите.
Аivy27, понеже болестта е такава, на хората им е много трудно да си признаят. Със сигурност обаче ще срещнеш и други болни.

Не сменяй средата, това не помага. Смени навиците!

момичета става ми много мъчно като ви слушам как си говорите ,защото при мен беше по съшия начин и не мога да повярвам и до сега как сам могла да си го причинявам.искам да ви кажа че веднъж човек щом реши да се спаси,той непременно ще успее,просто става бавно,но наистина е жизнено важно да има с кого да се споделя,някой които да и разбира.
доказано е че тази болест се проявява при хора на които им е липсвало одобрение от семеисвото или приятелите ,така 4е трябва да имаме човек до себе си в този момент,който не го интересува как изглеждаме,а каква душа носим.
знам че ше се справите!

момичета и на мен ми стана страшно мъчно за вас.макар че не съм се разболявала от нито едната от двете болести,а и се надявам да не се разболея аз ви подкрепям.бъдете много силни,защото за всеки проблем си има решение.аз също мн държа на фигурата си,но мисля че никога няма да мога да спра да ям.надявам се и ви стискам палци да се оправите.ако можете споделяйте с мен как минава лечението ви,за да мога да ви подкрепям,макар че не ви познавам.Още един път ви пожелавам да сте мн силни и да имате мн голяма воля.
успех :wink:

Stillness,аз също 4 години карах на Мазиндол.Той ме поддържаше и ми помагаше да не качвам.Сега когато го спряха направо ми се реве.Не мога да си контролирам все още храненето.Полудявам за сладко.Когато ме обхване кризата налитам само на сладко.
Мислите за самоубийство не веднъж са ми минавали през главата.Не мога и не искам повече да живея така.Вече нямам никакви приятели с които да излизам,толкова съм самотна.Преди 1 година ме заряза приятеля ми и от тогава положението ми се влоши още повече.Не мога да излизам като нормален човек да се веселя защото няма с кой а и защото постоянно се гледам колко съм дебела след напълняването.
Можеш ли да ми кажеш поне как да се храня за да не пълнея.Аз ям като невиждала и по-много.Не го повръщам опитвам се да го задържа.Качила съм 8 кг за отрицателно време.Но дори и да го повръщам това няма да промени нещата,знам че няма да отслабна.Не познавам диетолог към който да се обърна, а и дори да ми направи схема на хранене незнам дали ще я спазвам.Трябва по някакъв начин сама да свикна да се храня по мъничко, но как?
Депресията която ме е обзела е голяма,самотата ме съсипва.Живота в момента ми е пълна нула.
Радвем се че си успяла да се отървеш от анорексията.Ти си страхотен и много силен човек,възхищавам се на такива хора.Аз нямам грам воля,а тези кг ме съсипват.

Brown`Sugar, благодаря много за подкрепата. Това е много важно за хора в моето състояние.Ще ти разказвам как протича лечението с удоволствие.Ако искаш и ти даже ме питай каквото и да било.

princessbaclava, блазе ти че си успяла да се отървеш.Браво на теб.

хей ,това за самоубийството вуобшще да не ти минава и пре ум!трябва да знаеш че господ никога не ни праща предизвикателства,които не можем да преодолеем.самоубийството не е решение а бягство.искам да те уверя 4е има за какво да се живее само трява да се огелда човек.и наи важното е човек да се обича сам себеси.а приятели винаги можеш да си намериш,те са много важна част от лечението на болестта.и помни,колкото повече говориш за нея,толкова по добре за теб,само това и много упоритост се изисква.а и трябва да знаеш 4е килограмите нямат голямо зна4ение за хората който са околу нас ,те се интересуват от това как се отнасяме с тях и колко ги обичаме.това е много важно да осъзнаеш.когато осъзнаеш това,ще си върнеш контрола над живота си.килограми се коригират,а душата не!!!!!

Princessbaclava, спокойно :) Щом търси помощ, значи вече е избрала да живее. Дори и да е само на подсъзнателно ниво, щом избере живота, все ще намери за какво да живее :)

Аivy27, опитвай се да заменяш храната с друга. Примерно вместо шоколад и вафли яж кифла с мармалад, вместо торта - кекс. Така чувството за глад ще преминава по-бързо. Да кажем, че стомаха ти може да поеме 10 шоколада и 10 вафли, за да се почувства пълен. Пълен ще се почувства и само с 2 кифли :) Не се храни в никакъв случай през нощта! Понеже при булимията храната трябва да изглежда много, лъжи самата себе си, като примерно пред другите продукти, сложиш огромна купа с гризки. Така инстинктивно ще посегнеш първо към нея. Дръж близо до себе си пакетче солети. Така като почувстваш глад вместо да хукнеш първо към хладилника, ще посегнеш към тях. Опитвай се да ги ядеш една по една. Така докато свършиш пакетчето, кризата ще е поотминала. Опитвай се да ядеш храната, а не да се тъпчеш. Дъвчи продължително и докато не преглътнеш не взимай нова хапка. За сокчетата и млеката си знаеш :) Ако все пак не можеш без шоколад, като издържиш една седмица можеш да се наградиш за успеха с кутия шоколадови бонбони, като избереш кутия с бонбони с различен вкус. Докато ги ядеш се опитай да разбереш кое е различното във всеки бонбон и кой ти харесва най-много. Със сигурност ще ги изядеш 3 пъти по-бавно от друг път. Другата възможност е бонбоните да са опаковани и поединично, за да губиш време докато ги разопаковаш :)
Ако можеш да готвиш, си готви сама, ако не можеш... сега е момента да се научиш :)
Гледай комедии и развлекателни сериали. Не яж докато гледаш! Аз например обожавам "Квартала на богатите" и нищо не е в състояние да отвлече вниманието ми от екрана.
Танцувай, дори да си сама у вас. Така ще си повдигнеш малко самочувствието и повече ще вярваш в себе си.
Когато преодолееш кризите ще започнеш да отслабваш със сигурност. Тогава тялото ти вече няма да складира, а и ти няма да ядеш толкова сладко. Със сигурност не си толкова дебела, колкото се виждаш, но и това ще го осъзнаеш едва когато се измъкнеш от затворения кръг :)

Aivy, дръж се, моля те. Имам чувството, че започваш да се съмняваш в успеха си, а това изобщо не бива да е така! Сигурна съм, че ще се справиш и се възхищавам на това, че повече от месец успяваш да се бориш. Аз все още не мога да издържа и 1 ден. Сигурна съм, че ако всичко в главите ни е наред, тялото само ще открие удобната си форма и размер. Какво значение имат няколко кила в сравнение с другата гадост. Дръж се! Мен постоянно ме навиват да се срещна с някакъв диетолог. Почти съм се съгласила. Като отида при него, ще ти пиша. Не знам дали е имал пациенти с хранителни разстройства но ще го питам.

Момичета, не знам и аз как се забърках в това :/ Почнах преди половин година и малко почече. Искам повече от всичко да се измъкна от това. Искам да мога да се радвам норнално на ненавършените ми осемнайсет. Мисля, че разказваме една и съща адска история, но по различен начин. И всеки ден си казвам, че няма да е същото, че ще спра да повръщам. качих 3-4 килограма(а имах съвсем нормално тегло). Наред с всички проблеми, които имам, сега и това...:( Преди 4 месеца спрях с активния спорт заради поредната контузия. Но реших да се намеря други занимания, само и само да успея да променя нещо.
Подкрепям ви и съм с вас и трябва да успеем да се измъкнем от този кошмар.:)

Stillness, благодаря за всички съвети.Опитвам се да се храня по-бавно и да усещам какво ям,но наистина както ти казваш при булимията е важно да ти е напълнен до горе корема и да изяждаш и да виждаш голямо количество храна.Ако не е пълен или ако не ти е вече почти тежко,все едно не си ял,но пък като го напълниш стомаха вече почва да те гризе и другата мисъл а именно как да го разтовариш за да ти стане леко и за да не задържаш храната.Кръговрата е един ад,но всички го знаят това които са болни от булимия.В сряда на 8-ми март съм на лекар.Беше ми казала да си записвам какво съм яла,колко често съм повръщала и с какво съм се тъпкала при кризите.Леле като и разкажа че през 2 дена се тъпча и повръщам и тя направо ще припадне от ужас.Това че тука намерих хора с които да говоря отделно от психиатърката,много ми помага.Опитвам се и аз да бъда полезна с каквото мога.

Теди,кажи на всяка цена какво ще ти каже диетолога,дано има някакъв опит с хранителни разстройства.Иначе е все тая - диети колкото искаш.Ама няма кой да ги пази.

lila, моля те, недей да чакаш. Мисля, че колкото по-рано се опиташ да спреш, толкова по-лесно ще ти е. После настъпва един момент, в който тази зависимост става по-силна от всичко останало. Не знам дали ще ми повярваш, но аз приключих две последователни връзки, само заради това. Човекът до мен иска да сме постоянно заедно, а аз искам да се скрия някъде, за да се натъпча. А после - лъжи ревност, упреци и... нямям нужда от теб. Защо? Защото ме е страх, че ако някой разбере, ще загубя уважението му и любовта му.
Сега е моментът, ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕШ! Килограмите са най-малкият проблем.

Тheodora0525, ходи ли при диетолог? Съветвам те, да не го отлагаш. Виж aivy27 - разчита на медицинска помощ и пак не може да се справи, а какво остава, ако се бори сама... Вярно, че всеки човек е различен, но сама, без помощ е почти невъзможно да се справиш.

Аivy27, как мина прегледа вчера? Ако можеш да си го позволиш, ходи по два пъти на седмица при психиатърката. Явно по един път ти идва недостатъчно.

Прави ми впечатление, че от психологични заболявания боледуват деца и възрастни, които са по-умни или по-талантливи и въобще по-развити от връстниците си. Хората, които се занимават с умствен труд три пъти по-често се разболяват в сравнение с тези, които се занимават с физически труд. До сега не съм попадала на случай, някой да е болен от анорексия или булимия и да се еограничил само с училищни занимания и то с нисък успех :) Повечето, които боледуват са отличници /но не зубрачи/, занимават се с нещо извън училище, примерно спортуват или са музиканти, или са гениално добри по точните науки.... Не зная, защо се получава така. Покрай множеството интереси, не се обръща чак толкова голямо внимание на външния вид, но точно те се разболяват. Може би мозъка в даден момент не издържа натоварването и насочва вниманието към тялото за да го оставят малко да си почине :) Вие как мислите?

Stillness, здрасти мила.Вчера сутринта ходих при психиатърката.Тя ми се скара много.Каза ми да се стегна и да не се отпускам.Каза ми че бая съм напълняла и че трябва с много воля да си наложа да имам по три хранения с нормална храна на ден.През другото време да не се тъпча с никакви боклуци.Каза че всичко зависи от мене.Нямало да стане с вълшебна пръчица и че аз съм тази която трябва да си помогне.Каза че много съм се отчаяла и предала.Абе въобще направиме на 2 стотинки.Толко гадно ми беше.Нямам възможност да ходя 2 пъти в седмицата,идва ми много скъпо.Мисля наистина да си намеря диетолог,който обаче да се занимава и с хранителни разстройства,обикновенни диетки са безмислени.
Лошото е че аз си седя основно сама вкъщи.Нали ти казах че почти нямам с кой да излизам.Мисля си постоянно в храната и почти съзнанието ми не може да превключи на друга вълна.Лекарката вика, намери си занимание,трябва да си постоянно заета с нещо.Ако искаш си пери дрехите всяка вечер дори да са чисти.Подреждай си шкафове гардероби,чисти.А аз нямам желание за нищо,ама буквално нямам желание.Толко ми е все едно.Искам само да се прибера,да си легна,да се завия и да се разплача.
Вчера ми беше ужасен ден.Този 8-ми март така ме подтисна,толко ми беше мъчно и самотно през целия ден.Не ми се обади никой,ама то няма и кой де.
Това е.Днес имам рожден ден.Ставам на 27години,а съм едно нищо.Дори не водя и нормален начин на живот,като нормалните хора.

Честит Рожден Ден!
Пожелавам ти бързо оздравяване, повече усмивки и самочувствие и много, много щастие!

Честит Рожден Ден !
Трябва да си силна и ще се справиш !
Не съм си изказвала мнението по тази тема защото съм некомпетентна по този въпрос. Но ВИ подкрепям във вашата борба !
Успех на всички !

Честит рожден ден и от мен пожелавам ти да бъдеш много здрава и да откриеш своето щтастие!!!
Не си ``едно нищо`` а си много смела и със сугирност прекрасна жена, която има право на добър живот и въпреки сериозния проблем се бори с тежкото си бреме. Присъединявам се към sladkatony, аз също съм некомпетентна по темата, но бих искала да ти кажа на теб и на другите дами с този проблем:

Винаги когато се чуствате самотни, депресирани или отхвърлени си спомнете, че вие сте много силни, истински, искрени....... имате проблем заставате очи в очи с него и се опитвате да го реши и съм сигурна че ще успеете!!! Похвално.
Убедена съм че е адски трудно и страшно, но на всеки вход има изход а вие сте на прав път.
Пожелавам ви успех и много добро настроение .... :) усмихнете се, вие сте наистина уникални.

Много ви благодаря момичета за подкрепата и за хубавите думи и пожелания.

aivy27 - ЧРД, ще се справиш, търпение и воля :) Аз също съм като вас и смятам че темета е страхотна. В това състояние съм вече година. Всичко започна като спрях цигарите, уви с решението да се откажа от едно зло, си навлякох още по - голяма беда. Просто трябваше да заместя навика да пуша с друг и най - достъпна се оказа храната и то не каква , а високо калорична , не си и помислях че е възмижно за много кратко време да напълнея толкова, и тогава започнах да връщам всичко, неусетно стигнах до това кошмарно състояние. И така вече година. Имала съм и спокойни периоди, от почти по 2 седмици в които съм успявала да сдържа натъпкването и повръщането, но е било и страшно зле с 2-3 натъпквания на ден. Важното е да се бориш, иначе няма спасение. Започнах да ходя редовно на фитнес, сега като се постопли малко ще започна и да бягам редовно, много е важно според мен да има някакво физическо натоварване. Започнах и да посещавам от скоро практики по йога, мисля че би ти се отразило добре, защото при мен наистина действа. Започваш да гледаш по различен начин на себе си и на тялото си. Не записвам с какво се храня , но си записвам дните в които повръщам и тези в които не го правя и не преяждам, и от около месец вече нещата са в моя полза :D. Всеки успех макар и незначителен си го отбелязвам и когато съм на ръба си го припомням. Старя се да не се застоявам много у дома (точно срещу входа на жилището ми има огромен супермаркет, изкушението да напазарувам и да се натъпча е огромно). Иска ми се да посещавам и психиатър но в града в който живея, едва ли има някой достатъчно компетентен, така че засега се боря сама и вярвам че щом проблема е осъзнат и признат , нещата постепенно ще се нормализират, но всички зависи от нас самите са се преборим.
Стискам палци на всички , повярвайте в себе си!!!!

Здравейте мили момичета!
Аз също нямам вашите проблеми но ви подкрепям напълно и вярвам силно че абсолютно всяка една от вас ще се справи с тази гадост :!:
Важна е първата крачка а вие я направихте :) Браво :!: :!: :!: Моля ви борете се :!: Аз съм сигурна че ще успеете :!:

Aivy, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Това, което правиш в момента е най-хубавият подарък за теб, за семейството, за децата, на които ще станеш майка и за някой, който отчаяно търси своята половинка и не може да я срещне. Защо? Защото тя си седи вкъщи.
Не съм убедена дали психиатърката ти постъпва правилно като ти срива самочувствието. Обещавам ти, ще разпитам майка ми за диетолога и ще ти пиша. Защото ако ме чакаш да отида.. Какво да ти кажа. Напоследък използвам интелекта си, за да си намирам оправдания за поведението си.
И още нещо. Ако си от София и се престрашиш да ми изпратиш като лично съобщение телефона си, ще се радвам да се срещнем.
Можем да ходим заедно на латино-танци. Не се изисква предварителна подготовка или някаква спортна форма. Само желание и постоянство. И въпреки, че от тях нямча да свалиш излишните килограми, танците ще ти върнат настроението и радостта от живота. Бих искала и да ти препоръчам една книга, но не знам дали няма да наруша условията на форума. Чао, УСПЕХ!

Здрасти Теди,
Благодаря за подкрепата и хубавите думи.Знам че ти самата страшно много се нуждаеш от такава подкрепа.Няма проблеми да ти дам телефона ми.Много ще се радвам да се виждаме,дано си допаднем взаимно.Имам огромна нужда от приятели, а и най-вече от такива които ще разбират състоянието ми.
Ти как си?Успяваш ли да се храниш или нещата са както преди?
Изпращам ти телефона ми.Живея в София и ще се радвам да се запознаем.

здравеите..съвсем случайно попаднах в този форум..няматепредставачкак во изпитах като прочетохнаписаното по темата..Болна съм от булимия почти 5 години и най лошото е че за мен тя вече не е болест а начин на живот Опитвала съм да спра стотици пъти..даже съм се клела в свети за мен неща с надеждата че страха ще ме спре да повърна за пореден път,но дори страха не ме спира..не ме спира и непрекъснатото чувство за вина и идеята че съм слаб и жалък човек,че заслужавам да се разболея защото сама унищожавам здравето си..всяка вечер си обещавам да спра..всяка вечер заспивяам с тази мисъл..но съм издържала не повечеот ден..моля ви помогнете ми...

Здравей monik,
С удоволствие ще гледам да ти помогна, доколкото самата аз мога.Лошото е че всяка от нас се нуждае много от помощ и подкрепа.Аз също както си разбрала вече 7 години,се опитвам да спра да повръщам, но все още булимията си е факт и не ме оставя намира.
Какво да ти кажа.Започнах да посещавам психиатър и да пия антидепресанти.Мислех че ще спра веднага,но все още нямам никакъв резултат.не мога да започна да се храня с нормална храна,както тя ме съветва /лекарката/.Постоянно пълнея,все още си повръщам,след това съм като парцал.Нямам самочувствие и съм ужасно подтисната.Нямам приятели,почти не излизам.
Питай каквото те интересува.ще ти отговоря и ще се постарая да ти помогна с каквото мога.
Всъщност.....................видях че доста хора са посетили нашата тема.Някои от интерес, други от любопитство а трети може би са болни като нас.Призовавам всички ,ако имат този проблем да го споделят.Няма нищо срамно.Това е една коварна болест,която ни унищожава като личности и ни стъпква.Отнема ни правото да се радваме на живота, да се веселиме и да живеем пълноценно като нормални хора.
Мисля,че ако успеем да се организираме и съберем поне 5-6 човека с този проблем и успеем да си правим някакви срещи,на които разговаряме и споделяме,кой как се справя и бори...........може би ще успеем нещо да постигнеме и да се справиме с булимията.Незнам,може само аз да си въобразявам че така ще бъде по-лесно,но пък не пречи да опитаме.
Ако искат могат да се включат и други хора,които нямат такова заболяване, а просто мислят че ще могат да помогнат със съвети и просто ей така......................
Ако някой има желание,МОЛЯ ПИШЕТЕ И СЕ ПРИСЪЕДИНЕТЕ.Ще измислим впоследствие как и къде да се виждаме.

Точно пет години! Здравей, Моник! Радвам се, че вече знаеш, че не си сама. Не знам дали това ти помага.
Това е абсурдно. Не мога да повярвам, че аз и онова, което чака да тръгне към къщи, за да започне да се тъпче, сме един и същи човек.
И най-важното - не мога да повярвам, че наистина не мога да направя нищо. На 24 май ще стана на 28 години!
По моите планове вече трябваше да съм стабилен и самостоятелен човек, може би родител. Но не. Постепенно всичко губи смисъл, остава мисълта да изкарваш евентуално повече пари, за да си купуваш повече и по-хубава храна, която да повърнеш.
Мои приятели от детството са искали да им обясня защо го правя. Не мога.
Напоследък си мисля, че може би твърде много се фиксирам върху това.
Ставам сутрин и мисля - днес ще ми е първият нормален ден. Ще издържа. Оттам нататък мисля САМО за това. Докато не си кажа, отново много разумно: Добре де, дори сега да успееш, утре, други ден... Нали ще искаш да си купиш сладки, течен шоколад, пица.
И започвам да си внушавам, че няма смисъл, че съм обречена да живея с тази болест.
Момичета, това е зверски тъпо!!! Знам, че го знаете.
Според мен, единственият начин е да повярваме /това не знам как става/, че няма никакво значение дали сме пълни или не.
Всички, които знаят за този проблем, ме питат: Какаво ще стане, ако качиш 2, 5 или 10 килограма? Ами не знам, но това ми звучи малко по-страшно от второто пришествие. Може би всичко тръгва от ниското ни самочувствие.
Новата ми идея е да потърся психиатър, специалист по хипноза. Не бих се доверила на всеки да ми се рови в подсъзнанието, но си мисля, че някой, който разбира от тази работа, може да ми помогне.
Чувала съм, че това дава много добри резултати при алкохолиците. Аз наистина гледам на болестта си като зависимост и то не към храната, а към процеса на храненето.
Когато бях малка, всички празници вкъщи бяха свързани с хранене. Колкото по-богата е трапезата, толкова по-голям е празникът!
И сега с всичките ми приятели се виждаме в някоя бирария или пицария. Аз не ям, естествено. Но седя гледам, преставам да слушам разговорите и започвам да чакам мига, в който ще тръгна към нас и ще мина през нон-стопа, за да си купя храна. АБСУРД!!!
Ако някой ми беше разказал това преди години, нямаше да му повярвам.
Aivy, мислих да ти звънна вчера, но стана доста късно. Аз съм търсила групова терапия, но за момента не съм открила нищо. Мисля си, че ако се съберем на куп ще се почувстваме още по-безпомощни и обречени.
Едно от големите правила, които знам от баща ми е, че ако искаш да бъдеш богат, трябва да се държиш като богат човек. Да ходиш на такива места, да се срещаш с други богати хора, да си направиш списък на нещата, които би направил, ако наистина забогатееш, и да започнеш да го изпълняваш, независимо колко ти коства.
Така неусетно променяш мисленето си. Нещо като авто-хипноза, а промениш ли го, оттам нататък нещата тръгват от само себе си.
Мисля, че точно това е пътят и при здравето. Ние не сме истински болни. Ние сами избираме и подкрепяме болестта си. Аз осъзнах, че булимията ми е оправдание за много други неща, от които съзнателно или подсъзнателно бягам.
Още като малък, като си счупиш крака и изведнъж всички стават много мили с теб и започват да те глезят. Да не би това да е причината. Аз имам чувството, че съм спряла емоционалното си развитие на ниво късен пубертет. Точно възрастта, в която никой вече не ти казва какво да правиш, но ти все още далеч не си самостоятелен. Очакваш като има проблем, някой да ти помогне.
Нещо се отплеснах, извинявайте. Просто вчера изобщо не се чувствах гладна, бях яла някакви плодове и изведнъж - часът е 6, а аз нямам какво да правя. Звъннах на двама познати да излезем, но те бяха заети и... Отидох, купих си храна, сготвих си я и я изядох. Няколко поредни приема и няколко повръщания от 6 до 11 часа. Защо? От скука и неудовлетвореност.
Повярвайте ми, решила съм да променя това нещо. Аз не само, че не обичам и не уважавам, но не мога и да понасям човека, в когото съм се превърнала.