#281
|
||||
|
||||
Wizz,освен розАви са и нискотарифни,така че правилно сте се ориентирали.
|
#282
|
||||
|
||||
Цитирай:
Извинявайте, че така ви подведох. Значи всичко започва отначало, но дайте да минем на ЛС, да не досаждаме повече тук. |
#283
|
||||
|
||||
Ей, мацки, колко сте сладки!! Благородно ви завиждам за предстоящите хубави емоции относно виждането ви и огледа на круши.
__________________
Съзнанието си е мое. Подсъзнанието също, макар да си прави каквото си поиска! |
#284
|
||||
|
||||
Цитирай:
Цитирай:
Лил, ти се шегуваш, ама съдбата понякога е жестока, познавах лично този човек http://bg.time.mk/read/0f074397bd/cead1d7e9c/index.html |
#285
|
||||
|
||||
Права си, черният хумор не винаги е уместен
|
#286
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Не говори лошо за никого,а казвай за всички най-доброто,което знаеш. |
#287
|
||||
|
||||
Искам да ви подаря един....хм.. кратък разказ, който аз съм си сложил в графата 'Приказки'.
Тя, тази приказка ме намери случайно, някъде в интернет. Не знам автора й и за това не мога да напиша от кого е. Потърсих подходяща тема, но не намерих, за това я слагам тук, в моята тема, за да не пречи на никой, който не иска да я чете А на другите, желая Ви приятно четене! ----------------- Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: “Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита: – Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги? – Да, казвал съм. И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех. – Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз. – Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той. – Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна. – Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече. – Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл! Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече! Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив! Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи! Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си! Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш! Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!” Той се просълзи .. и се отдалечи. --------------------------- |
#288
|
||||
|
||||
Трогателен разказ.
Трябва винаги да помним смъртта...
__________________
Ordnung muss sein! |
#289
|
||||
|
||||
Този разказ ми напомня за славеят и роза на Оскар Уайлд...
Последно редактирано от liva : 1st November 2011 на 21:54 |
#290
|
||||
|
||||
http://www.rozite.info/prikazki/slaveiat_i_rozata.php
линк към притчата |
|
|