#231
|
||||
|
||||
simone, много е нежно и готино!
Dimitrоff и not_sweety - страхотни снимки! Къде е това езерце с форма на сърце, освен, че е в Родопите?
__________________
Песен За Животните |
#232
|
||||
|
||||
На мен, пък... ми е тъжно- заради тигъра в Зоологическата. Забит, там- в онази малка клетка. Самотен. Тъжен. Като сянка е- на това, което трябва да бъде. В тихото задно дворче.
Като ходя там... сядам на пейката пред него. И му говоря. Той не ми отговаря, но... слуша, сякаш. А последния път, като бях там... беше студено и облачно. И бяха изкарали слоновете отвън. Но единият от тях... искаше да се прибере. И блъскаше с хоботчето по вратата на къщичката. Но не му отваряха. И ми стана много гадно. Мъчат ги... животните. Повече не отидох- да си говоря с тигъра. Но тези дни си мислех за него. И днес щях... но не ми остана време. А сега, вечерта, като се прибирах... на улицата ме спря един човечец. От онези, битите от живота. Бяха компания. Пийнали порядъчно. А аз- с MP3-ката, отначало дори не чух, че ме е заговорил. Видях само, че се приближи към мен. И с досада свалих слушалката... "Тоя сега, с какво ще ме занимава.." А той, съвсем възпитано... "Извинявайте, мога ли да ви попитам нещо?" Казах му... "Пич, давай по същество, че бързам." Той... "Първо... Добър вечер! Вижте... ние сме група пропаднали хора. И не ни достигат 15 стотинки, да си купим вино. Няма да ви лъжа, че ни трябват за хляб. Пийнали сме. Искаме да си вземем вино, за да се довършим. Случайно... можете ли да ни помогнете?" Всъщност, дотук... нищо, което да трогва, нали? Само тъжни неща.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#233
|
||||
|
||||
Само защото темата е за трогването... а стана въпрос- за онези хора...
Битите от живота. Победените от живота. В Бс има един такъв човек. Клошар. Знам историята му. Бил е учител по математика. Много способен математик, говорил съм за него с други хора, от миналото му, също преподаващи. Но в един момент... всичко се е объркало. Проблеми... Той се пропива. Губи работата, семейството си, домът. Губи... желанието да се бори. Да живее, дори. И отива на пейките. В някакво жалко съществуване- между моментите, в които е "изключил" алкохолно. Говорил съм с него. И трябва да ви кажа, че тоя човек познаваше живота по- добре, от повечето ми познати. Казват, че когато си в центъра на събитията... Когато участваш в тях, ти губиш обективност. Губиш реална преценка за нещата. А този човек, беше загубил живота си. Беше станал само страничен наблюдател на живота. И го познаваше. А на мен ми беше през оная работа- че ме гледат странно, защото стоя в центъра на града на една пейка с някакъв клошар, и си говорим. Този човек... имаше какво да ми каже. Имаше какво да науча от него.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#234
|
||||
|
||||
__________________
И сам войнът е войн! |
#235
|
||||
|
||||
ре
вчера приятелката ми роди,ходихме в болницата ,тъкмо я сваляха с бебенцето,като ги гледах ,ох и направо ми се прииска и на мен
|
#236
|
||||
|
||||
Re: ре
Цитирай:
__________________
Искам невъзможното..желая недостижимото..правя необходимото и получавам максималното!!!!! |
#237
|
||||
|
||||
re
на там отива работата
|
#238
|
|||
|
|||
http://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-12740663
Хората са принудени да се борят единствено за това, момченцето им да умре безболезнено |
#239
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
#240
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
|
|