[Mirami]

Първоначално написано от lenda

Понеже днес съм на вълна Хорхе Букай....

Напълно споделям това мнение, за мен САМО това е любов, всичко останало са влюбвания, егоизъм, несигурност, страх... В този смисъл любовта за мен не е чувство, а начин на действие.
Съгласна съм с Апо, че ревността е признак на чувство за притежание и според мен е доказателство за липсата на любов.

[raptor]

разбира се с уточнението ,че това е обща характеристика на едни хора които живеели през 2009 в едно място наречено СТАР КОНТИНЕНТ.ТЕ били ПРЕДИМНО ХРИСТИЯНИ НЕ ОСОБЕНО РЕЛИГИОЗНИ
в резултат от което тяхното его приело невъобразими размери.ТЕ не били съгласни да приемат факта ,че един техен праотец е вече формулирал понятията \в обществен смисъл\ .дядо им маркиз ДЬО САД.
не били чели ПОЛИН РЕАЖ
НЕ МЕДИТИРАЛИ.САМО ИСКАЛИ
ходили ли сте до вашата църква напоследък?ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ БОГОРОДИЦАТА ?НЯКОГА?
нали не мислите че сте по -велики от нея?дали бихте обичали сина си и баща му така ?
познавате ли въобще понятията за които спамите в цитати?

[Бобето]

Първоначално написано от strangenick2

Съгласна съм с Апо, че ревността е признак на чувство за притежание и според мен е доказателство за липсата на любов.

Та искаш да кажеш, че не обичам Сина си, майка си и мъжът си щото ги ревнувам!
Къде пише, къде е доказано и кой ви е учил, че нормалната ревност е ЛОШО НЕЩО................та децата дето ревнуват и не си дават играчките или плачат за майките си когато друг ги погали и ги гушне....за какво е ??????
Ами точно защото както каза Апо имаме чувство за собственост , което е нормално и не е лошо.....създава се у нас още от ранна възраст!!!!

И пак казвам , че има ненормална ревност, която е болестно състояние....за нея не говоря!!!

[raptor]

нали?
не се поддава на дисекция това чувство....
Това е единственото чувство което може да ВИ владее ,вместо вие него.
а ревността.. \път към съмнението е,към тъмната страна.Ярост и гняв.Само отнемат силите ви които са безценни.

[Mirami]

Бобе, споко де.
Иначе ето моят отговор на твоя въпрос: децата не умеят да обичат, сори... Те са най-уплашените същества на тоя свят, имат нужда от подкрепа, закрила и прочие и се привързват към този, който им ги осигурява. Това не е любов според мен, защото за мен Любовта е нещо съвсем различно. Прочети фразата на Букай, за да разбереш какъв смисъл й придавам аз.
Разбира се, на хората им е приятно да си мислят, че децата им ги обичат. Но това не е любов за мен.
Иначе на 25 и аз бях ревнива. Доста по-късно започнах да се уча да обичам.
Кис

ПП: Заеби, чувството за собственост хич не е хубаво нещо, нито пък е нормално, не го оправдавай, само щото го има и при теб

[gwendoline]

Хубавото на темичката е, че всеки може да каже какво е за него и само за него любовта; като това не прави мнението му меродавно, обективно или вярно,само защото е близко до нечие друго, по-мъдро такова. За мен всяко определение е вид рамкиране на понятието любов, която, парадокс е може би, но не може да бъде поставена в едно конкретно и универсално определение, защото има различни измерения, а и различните очи виждат различно; различните сърца - я усещат различно. А децата - по мое наблюдение и мнение могат да обичат даже повече от нас самите; по най-елементарния първичен животински начин, за добро или лошо...и проявленията им на любов или омраза са доста подобни и предвидими като външен израз, тъй като са лишени от подправеността и различността на любовта, която ние изпитваме към хората - според тях, според случая, според ролята им в живота ни.

[Armand]

колкото повече един човек обсъжда любовта, толкова повече останалите разбират, че не я е откривал...

[raptor]

Браво Гуендолин!

[Мария Василева]

Абе, Гуен, браво бе! Благодаря ти за разкошното мнение!
И за децата е напълно вярно, че обичат най-искренно.Това, че са в една или друга зависимоста от родителите не изземва чувствата им. Естествено, че с натрупване на годините човек натрупва много повече знания, умения и ... чувства, но това не прави първите по-малко истинни.
Именно поради това съм много съгласна и за "рамкирането". Просто не мо`й! И кво сега - остава да сложим етикетче "това е любов", а "това не е" и ще знаем към кой щанд да посегнем.... Всичко е само лично мнение, съм дадения момент и нищо повече. Не правило или критерии.

Първоначално написано от strangenick2

ПП: Заеби, чувството за собственост хич не е хубаво нещо, нито пък е нормално, не го оправдавай, само щото го има и при теб

Стрейндж, а ти защо го заклеймяваш, само защото го няма при теб? Казва се "Родината ти, семейството ти, полвинката ти" и т.н., т.е. нещо твое без да го купуваш или продаваш.
Не е чак толкова лошо това чувство, че нещо е твое. Има грижата и на "добрия стопанин", не само в грозните украски. И това чувство, че тещо или някой в някаква степен ти принадлежи не е основание за генерално дирижиране на живота му, защото обикновено горе-долу в същата степен и ти принадлежиш на този "някой" в живота ти.
Мисля, че влагаме различен смисъл в думата "притежание" и съм сигурна, че всеки ще си остане на своето мнение.

[i_ani]

Напълно съм съгласна с последните постове на Мария и Гуен