[Mirami]

А границите къде са?
И кой ги сложи? Ти ли?

[raptor]

нали го знаеш дядо,винаги има какво да каже,
амъ щот е патило,не щот е старило..

[Mirami]

Специални благодарности на Дев, че я спомена в една друга темичка и ме накара да я потърся... Надявам се да я намеря цялата в електронен вариант. Някой ми беше казвал, че съм будистка и явно е прав, макар че досега не се бях интересувала от тази философия

ДВА ВИДА ЛЮБОВ
Откъс от книгата „Буда и любовта” – Лама Оле Нидал

Има две различни представи за това какво се означава с твърде разтегливото понятие "любов". Общо разпространеното схващане е очакващо или вземащо държание в любовта, докато другото тълкуване е любов с освобождаващо и даващо поведение. "Вземащата" любов е свързана с понятията привързаност, ревност, гняв и себелюбие, "даващата" любов се опира на будисткия начин на мислене и обхваща целия спектър на любовта, съчувствието, споделената радост и равнопоставеността.

При обичайната свързана с егото любов пространството става много малко и бедно. Всичко е тясно, човек живее в миналото или бъдещето и в центъра е онова, което идва и си отива. Дава се сила на състояния и чувства, които понякога са радостни, друг път болезнени и в края на краищата не могат да предложат смислено нищо трайно. В свят на чувства, пълен с очаквания и страхове, човек никога не пребивава в това, което се случва в момента, и следователно не може нито да усети щастието, нито да му се наслади. Вместо това той се занимава с онова, което е било или би могло да бъде, или се надява на неща, които е трябвало да се случат. Не се доверява на мига и непрекъснато иска гаранции и обещания, дори и когато това кара потока на "тук и сега" да пресъхне. Това тласка обезсърчените участници към неистини, защото те не могат да прозрат бъдещето или искат да опазят питащите. С нагласа, която иска да притежава другия, за известно време се чувстваш сигурен в една връзка, но не залагаш трайни причини за истинско щастие и това не предлага растеж на ума. Вместо това извънредната привързаност обърква все повече и повече и отклонява и двамата от общата цел - съвместното развитие.

Една връзка става трудна, когато очакваме от партньора да ни направи щастливи. Тогава мислим само за себе си, всичко в делника ни се струва някак си несвободно и лепкаво, това води до изолиране на двойката в любовта, което позволява на другите малко достъп до нея. С времето това разрушава изпълнения с доверие обмен и удоволствието бързо изчезва. Истинското щастие възниква винаги като подарък. Пресметливата нагласа ограничава възможността във връзката да възникне добро. В подобен свят на очакванията човек неизбежно става все по-труден и иска да задържи всичко за себе си. В резултат на това всяко смущение на естествения обмен със света и всяка липса на доверие се превръщат в сериозно препятствие по пътя към човешко осъществяване. Дори и най-добрите взаимоотношения се влошават, ако някой все повече има нужда от "някъде другаде", за да бъде доволен. Ако двамата в двойката не са си достатъчни, а станат зависими от външни дразнения и блага, това е истинска загуба. Просто животът е твърде кратък за повърхностни връзки, които го пропиляват безполезно. Ако двамата не са свързани от деца, в този случай всеки би трябвало да потърси подходящ партньор, който би го обичал заради това, което той е и би могъл да предложи.

Но може и другояче. Както го доказват многобройни щастливи връзки, двамата могат взаимно да се обогатяват и да израстват заедно. От мига, в който мъж и жена се погледнат, се вземат - най-често несъзнателно - многобройни решения. Въпреки че първата мисъл често е "Каква хубава жена! Ще я сваля!" или "Какъв мъж! Той е за моята колекция!", едновременно с това възниква първо желание за близост, което може да се превърне в гореща любов. Ако физическото привличане в началото е по-слабо, но двамата се харесват в други области, въпреки това може да възникне ясна и удовлетворяваща връзка. От значение е да има стремеж към даване, споделяне и заедност.

Затова е важно от самото начало да внимаваме какъв вид любов се очертава. Питаме се: "Какво може да се получи от нас? Съвпадат ли стойности, светоглед, култура и фон? Разбираме ли се наистина или само съм привлечен от нещо чуждо? Ще можем ли - и за дълъг период - да си дарим радост и свобода и чрез връзката си да донесем щастие и на другите? Срещаме ли се наистина като хората, които сме, или играем роли, които са "модни" и съответстват на духа на времето? Въпреки че всеки естествено гледа да се продаде колкото може по-добре - Има ли под всичко това трайно ядро, на което може да се разчита?" Ако на много от тези въпроси отговорът е "не", няма закон, който да е против да се наслаждаваме на красивото лице или на силното тяло - ако е здраво, но по възможност без да губим много време, среда и свобода.

Ако напротив партньорите си пасват добре, срещата носи излишък, който искаме да споделим и подарим. От силното взаимно привличане възниква непосредствено преживяване и се образува ощастливяващ мост. Трайно изпълваща радост се появява от сплавяването на "аз" и "ти" в "ние". При допълване и сливане в едно в любовта всичко разцъфва, двамата са един до друг и един за друг. С излишъка всеки активно внася собствената си сила в света и чувства изпълнен как другите искат по същия начин да участват в разгръщането. Така постепенно всичко в живота се превръща в крачка по пътя. Тя кара всеки да бъде наясно с външния и с вътрешния си свят и тъй като отношенията стават така дълбоки и пораждат такива силни чувства, няма по-всеобхватно огледало, в което да опознаем себе си по-добре и да можем да се развиваме.

Една успешна връзка почти не познава драми. В нея двамата врастват един в друг на три нива. На телесно, което дава любов и защита, на вътрешно, което дава основа за развитието, и на дълбоко скрито, тайно ниво, на което постепенно двамата стават едно, което при наистина уравновесени двойки е осезаемо. Децата им също носят това доверие като постоянна благословия и затова са необикновено самоуверени и спокойни.

Успешното партньорство започва в момента, в който за всеки от двамата благото на другия стане по-значимо от собствения му напредък. Ако всеки се радва на това да направи жената- кралица и мъжа- крал, съвместното развитие не познава граници. С това обогатяващо отношение възниква жива, взаимно допълваща любов.

[raptor]

монотеизма и дуализма са две лица на една и съща монета.
\доста неща са възможни за купуване ако я притежаваш\

[Мариса]

Първоначално написано от Armand

колкото повече един човек обсъжда любовта, толкова повече останалите разбират, че не я е откривал...

Така мислим,който се опитва да я обасни,не я срещнал.Няма рамки,няма граници.
Гуен достатъчно ясно го е написала

[raptor]

А дали ВИ се е случвало да ви обича някой, когото не харесвате?

[si]

Да , случвало се е ...
Мисля, че на всеки се е случвало нещо подобно, някой много да те харесва\ обича\ ти да не знаеш за това или пък да не ти допада по-никакъв начин и така...