|
#831
20th June 2009, 09:59
|
||||
|
||||
Ето още едно от същата авторка: Обич моя - Белла
Кажи ми обич моя... много ли те мразих, когато те болеше от желание, а аз невинно в болката ти газих и в огъня наливах отчаяние? Когато радостта ти плачеше, притихнала във топлите ти пръсти - от щастие, че аз съм някъде ... съвсем наблизо... във съня ти? Кажи ми обич моя... убиваха ли те целувките с които ме ненацелува... и в слабостта си... проклинаше ли утрото, затуй, че в него аз не съществувам? Брои ли Бог въздишките на влюбения- най-силната молитва за любов... Ако брои ги обич моя... то... Той те чува ... и аз съм откликът на твоя зов!
__________________
И сам войнът е войн! 
|
|
#832
22nd June 2009, 04:57
|
||||
|
||||
|
Станка Пенчева - Цената на доверието
Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-скъпите, най-близките. Обичта ми са тъпкали С думи са ме оплитали — И пак ме гледаха в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами Веднъж да не повярвам само На очите, които наистина Са били искрени.
__________________
И сам войнът е войн!
|
|
#833
22nd June 2009, 08:49
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
|
|
#834
22nd June 2009, 19:50
|
||||
|
||||
|
прогноза за времето
Ч. Буковски предполагам, че в някой мексикански град вали сега, докато аз се чувствам толкова зле. иска ми се да мисля така сега. да отидем в някое мексиканско село - това звучи добре. в някое мексиканско село, когато се чувствам тъй зле както сега. стените пожълтели с годините - този дъжд на това място, някое прасе квичи неспокойно в кочината си през нощта, разтревожено от дъжда, малките му очички като цигарени огънчета и проклетата му опашка, виждаш ли го? не мога да си представя хората. трудно ми е да си представя хората. може би и те се чувстват зле като мен, почти в същата степен. чудя се какво ли правят те когато са зле? най - вероятно не казват на никой, казват само : "гледай, вали дъжд." така е най - хубаво.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her
|
|
#835
22nd June 2009, 21:08
|
||||
|
||||
|
ЗАЩОТО ДЪЖДЪТ НА МЕНЕ ПРИЛИЧА,
ЗАЩОТО НЕ ПЛАЧЕ,КОГАТО ОБИЧА, ЗАЩОТО Е ЖАДЕН ЗА ЛЪЧ СВЕТЛИНА, ЗАЩОТО БЕЗ НЕГО НЯМА ДЪГА, ЗАЩОТО ВЪВ НОЩИТЕ ИДВА НЕКАНЕН, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕН, ЗАЩОТО БЕЗ НЕГО ТИ СИ ПУСТИНЯ, ЗАЩОТО НЕ ПРОСИ ТОЙ МИЛОСТИНЯ, ЗАЩОТО Е ВЕЧЕН,МАКАР ДА ГО НЯМА, ЗАЩОТО ДЪЖДЪТ НЕ ПОЗНАВА ИЗМАМА, ЗАЩОТО ТУ Е ПОРОЕН,ТУ КРОТКО РЪМИ, ЗАЩОТО В ДУШАТА ВАЛИ ЛИ,ВАЛИ... ПРЕВРЪЩАМ СЕ В ДЪЖД ВЪВ НОЩИ БЕЗЛУННИ И ИДВАМ В СЪНЯ ТИ (ДАНО ДА ГО СБЪДНА!), ЗАЩОТО ВЪВ НЕГО СЪМ ТВОЙТО МОМИЧЕ. ЗАЩОТО В СЪНЯ СИ ТИ ПАК МЕ ОБИЧАШ...
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."
|
|
#837
24th June 2009, 15:50
|
||||
|
||||
|
класика
МОЛИТВА - Димчо Дебелянов
Сложи ръка на мойте устни, когато, морна да блуждае, крила душата ми отпусне и безутешна възроптае; сложи ръка и запази ме! Да не надвие скръб безмерна, и в гняв, и в горест твойто име с похулни думи да зачерна!
__________________
И сам войнът е войн!
|
|
#838
24th June 2009, 16:08
|
||||
|
||||
|
От мен......
Искам... Искам да протегна пръсти И пръстите ми тебе да докосват... Искам да разтворя устни... И моите устни твоите да намерят.. Искам във съня си Нежно твоето дихание да вдишвам Искам аз и ти да сме Вселена И когато Слънцето угасва Заради нас да заблестят звездите Искам много да обичам... Къде си? Обич моя......... Последно редактирано от emiko : 25th May 2013 на 18:02
|
|
#839
26th June 2009, 16:25
|
||||
|
||||
|
Майка към син
Е сине,ще ти кажа: Животът ми не беше кристална стълба, стърчаха гвоздейчета и трески, и преобърнати дъски. И на места лъщеше пода- без килим. Но независимо от всичко, това беше непрекъснато изкачване, достигахме площадки за почивка, завивахме зад ъглите. А понякога вървяхме в мрака- където не достигаше светлина. Така че,моето момче,не се обръщай и не прекрачвай назад по стъпалата! Защото ще откриваш,че е ужасно трудно. Не падай! Аз все още продължавам да се катеря. А и за мен животът не беше кристална стълба.
__________________
Мразя действителността. За съжаление, това е единственото място, където можеш да хапнеш пържоли.
|
|
#840
26th June 2009, 21:50
|
||||
|
||||
|
Поръси прах от спомени и си замина.
Замина си и тук настана зима. Задуха вятър,притъмня, мъгла се спусна,заваля. Небето едри сълзи рони, вятър облаците гони. Листата капят,гният,мрат, зимата навява скръб. Лед сърцата е сковал, животът тъне в гъста кал. Няма обич,топлина, изчезна нейде любовта. ............................................. Загубих те! Ела, защото е тъмно, навън отново вали. Ела, аз пак съм сама, мечтая за твоите очи. Ела, защото те искам, ела, не бои се, влезни! Ела, целуни ме и бягай, защото ще те заболи!
__________________
И сам войнът е войн!
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 01:12.