|
#871
24th July 2009, 22:02
|
||||
|
||||
Пейо Яворов
Вълшебница Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина... Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество... Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя." 
|
|
#872
26th July 2009, 19:27
|
||||
|
||||
|
ДАЛЕЧЕ
...Защото всяко вчера е далеч, а днес е твърде късно за молитви; приличам ти на прокълната грешница- очите ми са пълни с див пелин.. Ръцете ми са пълни с разстояния от вчерашни и утрешни раздели. Понякога сънувам чуждо щастие и свое - с аромат на люта мента, /дамгосала по вените да пари../ Не знаеш, че сега съм още ничия. Косите ми са пълни с обещания и в шепите си нямам друго минало,.. защото всяко вчера е далеч, а днес е твърде рано за въпроси. Обличам най-красивата си дреха. Липите се протягат да ме стоплят.. отново незнам чие е 
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."
|
|
#873
26th July 2009, 20:16
|
||||
|
||||
|
Една моя изповед мисля че става за тази тема:
МОГА да изтрия номера ти,МОГА да изтрия и скайпа ти,но НЕмога да изтрия това което е вътре в мен....Затова няма да го правя...Просто ще се опитам да променя това в мен.Може да ми е трудно,може и да ме боли но болката е временно нещо,тя води след себе си сила и щастие.ПОЖЕЛАВАМ ти да намериш човека ,който да те прави щаслив,ПОЖЕЛАВАМ ти да осъществиш мечтите си,ПОЖЕЛАВАМ ти един ден като ме видиш да ме поздравиш,да ми се усмихнеш и да се сетиш за нещо хубаво.Това всичкото ти го пожелавам от ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!Защо ли?Защото за него няма бутон ДЕЛИЙТ.Него,сърцето времето го изпразва и времето го запълва.ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ и какво и да направиш не ще ми попречиш да го изрека.Ще се опитам тази обич да прерасне в едно добро приятелство.Не обещавам - не зашото не го искам а защото ти си там където командите не важат-важи импулса.Бъди в живота упорита,труди се,обичай,бъди обичана и създай домашен уют такаъв какъвто на теб миличко не са ти създали а и аз неможах да ти създам.Винаги ще ти желая най доброто и винаги знай че ще може да разчиташ на мен дори и да си на другия край на света.Обичам те,целувам те приятелски, и с цялото си сърце ти пожелавам да следваш мечтите си!РАДО-10.05.2009
__________________
http://vbox7.com/play:3c20fd1b
|
|
#875
26th July 2009, 21:00
|
||||
|
||||
|
Песен на Офелия
Александър Блок На прощаване, мой мили, да ме помниш обеща! Тръгнал към страни унили, да си верен до смъртта! Там, зад Дания се крият бреговете ти в мъгла... И вълните сълзи мият върху хладната скала. Моят войн не ще пристигне, пак облечен цял в сребро... Над ковчега ще се вдигне лента с траурно перо...
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."
|
|
#876
26th July 2009, 22:58
|
||||
|
||||
|
Признания на улицата...
Вървя по улица празна - празна, защото теб те няма. Припознавам те във тълпата и в прелитащите птици. Виждам усмивката ти в слънцето, усещам допира ти от полъха, но все пак те няма и улицата е пуста. Празна е като душата ми, празна от мига в който изчезнеш от мен. Дори сънищата ми отбягваш. Навестяваш ме само в празните мечти и голите терзания... Пристрастена съм , ти сякаш си наркотика, който ме кара да се усмихвам, а когато изтрезнея и те няма, аз съм някак тъжна, унила. Улицата, носи ми онази горещина, както във пустиня, къде си, с нежния си хладен дъх да ме охладиш? Посещаваш ме като призрак, тайно и бързо а искам да те задържа за по-дълго, къде си, кога ще бъдеш при мен? Риторичен въпрос, никога, е отговора.... Терзанията , мислите, надеждите ми по теб са празни, но те ме карат да живея, да чувствам, да изпитвам сладка болка, гъдел, който боли, мъка която сладни.... Улицата, вървя по нея , но те търся с поглед, а защо ми е , защо те търся? Защото ми е празно без теб... Чакам да дойдеш отново в мечтите ми, не чакам дълго, ти си вече в тях, в онези натрапчиви неизпълними мечти. Ще изгоря като свещ, но пак няма да крачиш наравно с мен по тази тясна улица. Обичам улиците, защото мисля за теб, Ти си онази сладка мисъл, която мисъл която не искам да секва до сетния ми дъх. Не искам да спра тези напразни мечтания, те ме карат да се чувствам човек. Не искам да спра да те търся с поглед в тълпата, знаейки, че не си сред тези непознати хора, И все пак си непознат, непознат, който по-добре да не опознавам. Защо ми е, само да те обиквам повече... Крача по улицата, горещата осветена от слънцето улица, но Слънцето ми напомня за твоята светла усмивка, усмивка която ме кара да мечтая, усмивка, която искам да видя отново, усмивка, която ме кара да искам да умирам и да се прераждам, виждайки я всеки ден всеки миг в живота си....
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав...............
|
|
#877
27th July 2009, 23:52
|
||||
|
||||
|
Млада дама през магазина за ковчези
Ерих Кестнер Всеки ден я виждам да се спира и през стъклото да наднича мълчаливо, където, без съдбата да подбира, ковчезите ни чакат търпеливо. Всеки ден я виждам да сияе, когато във витрината се взира. Защо е радостта й тъй голяма? Оглежда шапчицата си, това е. Друго няма.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her
|
|
#878
28th July 2009, 12:56
|
||||
|
||||
|
Горя по теб, но
искам да изтлея, кой може да ме изстуди, сякаш слънце в мене е изгряло и ме пари с най-жестоките лъчи. Късче лед ли да прегърна с надеждата да ме спаси, с мисли каменни дано осъмна дано чудо изведнъж ме вразуми! Искам сърцето си влюбчиво да изхвърля или айсберг да изпратя там, гдето душата ми чувствата я пърлят, нека просто да изстине този плам! Горя по теб, от пламъците не умирам, дано завинаги да се изпепеля, Горя по теб, на огън да остана да потъна в най-студената Земя! В Уискито покоят се прокрадва дори добавям бучки лед! Сърцето ми танцува върху лава, тъй, сякаш че е нестинар-боец. Хей, мисъл толкова гореща! Ти в Огън вечен ме гориш.. Дано във камък аз да се превърна... че да спреш така да ме гнетиш... Хей, мисъл, гореща си, не ме прегръщай Аз огън вечен, не желая да съм , Ветре вей!! Хей, мисъл с вечен огън - Убий ме с огън или стой далеч от мен!!! леко трансформирах стихчето ако има грешка моля дайте идеи че ме заболя главата от корекции
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав...............
|
|
#879
28th July 2009, 16:20
|
||||
|
||||
|
Пей за гнева на Ахила,
сина Пелеев богиньо. Гибелний гняв що докара мъки безброй на ахейци. Що във Аида изпрати много души на юнаци. Тях пък самите остави плячка на псета и птици. ........ Хрис бе дошъл при ахейските кораби леки носейки откуп несметен за своята грабната щерка ........ Всичките други ахейци с радостен вик съгласиха, но на Агамемнон Атриду туй по сърцето не беше. Ядно той жреца отпрати, тежки му думи надума: "Щерка ти няма да пусна старост дорде я не стигне. В моите къщи, във Аргос, бели платна ще тъче тя мойто легло ще застила...... /най-сек... част от Илиядата/
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра
|
|
#880
29th July 2009, 10:28
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 02:19.