[Divinemouse]

Въпроси

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

Истината

Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че бил съм лъган с нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.

[rokoko]

Томи, много хубави стихчета, ти ли си ги писала


Ето едно от Марко Недялков отново


Така си мисля, иначе не мога,
ще си отидем някога оттук,
но във часа на болка и тревога,
ще впием погледи един във друг.

Ще се целуват нашите очи,
поели мекота от свода бистър,
и на живота строгия регистър,
желания и мечти ще заличи.

О, няма ли в безмълвието каменно,
смъртта да се опомни и сама,
да ни остави да се любим пламенно,
а тя да легне в черната земя?

[DWP]

Смъртта на птицата
Петя Дубарова

Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче
добри като топли лъчи.

И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй не като птица,
а само човешко лице.

Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

[emiko]

От мен:



Защо ли всичко се повтаря?

За кой ли път сърцето ми препуска,
Дъхът ми спира,
Мислите нехаят
за сивото в небето,
Звънят фанфари,
не чувам нищо друго...
Усмихвам се неосъзнато...
Защо ли всичко е безбрежно, нежно, лековато...
Не искам никога това да свършва...
Мигът да стане вечност, искам....
И в тази вечност да остана...

А знам, че скоро ще боли отново...

[rokoko]

emiko

Много хубав стих, Много ми хареса

[emiko]

Първоначално написано от rokoko

emiko

Много хубав стих, Много ми хареса

rokoko
/и това от поетеса/

[rokoko]

цветето ли или мнението

сутрин съм леко неадекватна, та.....ъъ на обед да кажа

[emiko]

Мнението ти ме радва, именно защото пишеш, а аз съм пълен лаик в това отношение

[rokoko]

Първоначално написано от emiko

Мнението ти ме радва, именно защото пишеш, а аз съм пълен лаик в това отношение

стихчето е страхотно, но аз не съм много добра, нещо не си се кефя на поезията, напоследък
ако имаш още стихове с радост ще ги прочета

[rokoko]

Ами имам едно вдъхновение ама вече ме досрамя да го ползвам,
ето едно от по-старите си творения, не знам дали съм го пускала тук

Страст

Ела, разкъсай, пожелай ме,
удави ме в свойта страст!
Убивай ме нежно, не ме жали!!!
Покажи ми своята власт,
покажи защо твоето име е Мъж!!!
Мъчи ме, накарай ме да тръпна
всеки час, всеки миг, всеки път,
когато се сещам за теб, да
усещам твоята плът! Горещ огън
и лава, която изпепелява душата,
искам, искам те сега или веднага!
Не мисля повече да го отлагам,
копнея за мигове, в които
щом доближиш ме,
грешна кръв отвътре ме прогаря!!!
О, няма ли те в този ден,
тъй мрачен е светът за мен,
а аз като айсберг застивам в сърцето
и искам само да умирам в ръцете ти!