[junglegirl]

Добре де,ама аз имах и още една пълна упойка преди това и пак бях без интубиране,но май ми слагаха маска.Дали винаги се прави интубация без значение от вида на пълната упойка

[Lady Marmalade]

Първоначално написано от junglegirl

Добре де,ама аз имах и още една пълна упойка преди това и пак бях без интубиране,но май ми слагаха маска.Дали винаги се прави интубация без значение от вида на пълната упойка

Упойката може да е обща венозна- заспиваш, но не се изключва дишането, дишаш сама. Интубация не е нужна. При нужда може да ти подават кислород масково, да ти поставят въздуховод. И допълнително анестетици венозно.
При интубационната се изключва дишането, т.е. включват те на командно дишане с апарат, като посредника между апарата и белият ти дроб е интубационната тръба, която се поставя в трахеята. Прилага се, когато операцията изисква мускулна релаксация. А да се правят мускулни релаксанти на неинтубиран пациент е невъзможно. Освен кислород, през тръбата се подават и инхалационни анестетици- райски газ, наркотан, форан и т.н. Отделно се добавят венозно още медикаменти фракционирано, по време на цялата операция.
Венозната анестезия е по- щадяща от интубационната, вече има доста добри анестетици, които могат да поддържат и по- продължителни интервенции. Няма по- голяма опасност, тъй като при нужда, ако интервенцията се проточи повече от очакваното или възникне друг проблем, винаги може да се премине към интубация, в хода на операцията. За това винаги има готовност.
Всъщност ако на някой му предстои операция и иска да знае подробно повече за упойката, трябва да се консултира и да я уточни с анестезиолога, а не с хирурга. Хирурзите имат право да поставят местна упойка, всичко останало е работа и е в компетенцията на анестезиолога.

[junglegirl]

Много си мило Мармаладче

Първоначално написано от Lady Marmalade

Прилага се, когато операцията изисква мускулна релаксация. А да се правят мускулни релаксанти на неинтубиран пациент е невъзможно.

Венозната анестезия е по- щадяща от интубационната, вече има доста добри анестетици, които могат да поддържат и по- продължителни интервенции. Няма по- голяма опасност, тъй като при нужда, ако интервенцията се проточи повече от очакваното или възникне друг проблем, винаги може да се премине към интубация, в хода на операцията.

Аз малко бавно схващам ,но при мамопластика не е ли необходима мускулна релаксация. Ако правилно съм те разбрала няма нищо притеснително при липсата на интубация

[diastemma]

Lady Marmalade, всичко е вярно!
Но има един нюанс.

Всички общи анестетици подтискат центрове в главния мозък (и така предизвикват този изкуствен сън, наречен "обща анестезия"). Започва се от по-"висшите" центрове (например, говорен) и постепенно се изключват по-"нисшите". Центърът на дишането е един от най-нисшите, "базовите", жизнено важните, и би се изключил почти последен.
При командното дишане този център също не се изключва. Той си праща сигналите за дишане, но парализираните (с миорелаксант) мускули не могат да осъществят дишането самостоятелно. Навлизането и излизането на въздух в белите дробове се осъществява от машина.

Ако анестезията се води само венозно, къде е гаранцията, че в даден момент тя няма да се задълбочи дотолкова, че центърът на дишането да се подтисне? Може да се предозира анестетик, или действието на няколко дози да се насложи (кумулация)... или пациентът да направи някаква рефлекторна реакция. Именно затова дългата анестезия без интубация крие риск за пациента.

А интубацията по време на операция не е технически невъзможна, но нежелана... тя създава проблеми и на анестезиолога, и на оператора (спиране на операцията, понякога - разкриване на оперативното поле, което изисква ново почистване и подмяна на стерилните чаршафи, изобщо - излизане извън ритъм, удължаване, излишно усложняване. Да не говорим, че всички са на нокти, докато пациентът "продиша" и възстанови нормалното кислородно съдържание в кръвта... което пък има значение за преживяването на главния мозък.)

(Съжалявам за дългия и скучен пост... не се въздържах да покажа, колко съм умна )

[Aset]

Да вметна за още една опасност - някои препарати за наркоза имат като страничен ефект повръщане. Когато си под упойка и повръщаш спонтанно, неконтролирано има опасност от едно рядко срещано, но неспасяемо усложнение - аспирация и чуждотелна пневмония. Т.е. ти повръщаш, а повърнатото се аспирира и попада в дихателните пътища и белия дроб. Когато си интубиран дихателната тръба предпазва от тази аспирация.

Общо взето не всички частни клиники май притежават апарати за изкуствено дишане. То може да се извърши и ръчно, с онзи балон, който всички сме виждали по филмите. Но, естествено, човек се чувства по-сигурно, ако знае, че има изкуствен бял дроб, който да поеме функцията на неговия в случай на нужда, при това за продължително време.
Не е задължително да си интубиран при венозна анестезия, но е желателно.

При инхалационната анестезия вече задължително си си интубиран и от там влиза упойващата смес и газове за дишане. Аз бях с такава, моята анестезия продължи много дълго, но като се събудих не съм усещала дращене в гърлото. Повръщах през 15 мин и малко ми пощипваше повърнатото, но изобщо не свързвам усещанията от интубацията с нещо негативно.

[Lady Marmalade]

Първоначално написано от diastemma

Именно затова дългата анестезия без интубация крие риск за пациента.

Права си, аз затова написах, че в случаи, когато дадена операция започне на венозна, но се проточи по- дълго от очакваното е редно да се мине на интубация.
Ако се очаква дълга работа си е най- сигурно да се започне направо с интубация. Венозната поддържа известна продължителност, но до едно време, докато с интубационната може да се работи спокойно с часове.

[DeSIKOS]

Моята операция беше час, венозна упойка и предполагам с маска.

Момичета, искам да махна сливиците на моето момченце, което е на 3 г. и всички доктори ме съветват да е с пълна упойка, след всичко което прочетох тук, започвам да си мисля дали не е по-добре да си задържи
Човек колкото по-малко знае, толкова е по-щастлив!

[apoklistika]

Махни му ги само в случай, че наистина му създават проблеми (така беше при мен,бях непрекъснато на инжекции и болна). И наистина, с пълна упойка.Аз го преживях този кошмар на 4 години, с местна упойка - до ден днешен си го спомням-жива касапница

[chervenokoska_2]

Не съм убедена дали има смисъл толкова рано да се прави - чувала съм за страшно много случаи, когато третата пораства отново. Аз самата съм без сливици - нашите едва ме избутаха до 12 годишна възраст, непрекъснато гнойни ангини, 2 бронхоплевмонии, срастване на белите дробове, няма летем, няма зиме - винаги на антибиотици и инжекции. опитаха се да ми ги махнат с пълна упойка, но поради уплах или нещо друго не ме хвана... здраво се борих с доктора и сестрата докато успеят да ми отворят устата и да ми ги извадят. и после съм заспала от рев... така, че не знам дали си струва преживяването...

[Lady Marmalade]

На мен са ми махали трета сливица с местна и още ми става гадно, като си спомня, отвратително беше!
Наистина, ако не са проблемни не ги пипайте. Ако трябва се консултирай с няколко УНГ.
Иначе се махат с обща интубационна, не е чак толкова страшно, не се притеснявай.