[Limoni-Johni]

а гаджето му как възприема това?

Ами, да ти призная тогава не съм се замисляла. Просто аз си знаех, че не съм опасна за нея и връзката й с това момче и през ум не ми беше минало, че за нея е крайно неприятна ситуация...
Но всъщност накрая си бяхме дружки с нея /е, не първи приятелки/.
Пък то за скандал винаги може да се намери повод
Всъщност смисълът на цялото това дълго писание беше, че такива искрени приятелства между мъж и жена се градят в продължение на много, ама наистина много години. И е много важно и двамата да си държат на приятелите. Сега, след толкова години, нито аз позволих на мъжа ми, нито приятелят ми - на жена си да ни разделят. Чуваме се, виждаме се, сами, с половинките, с децата... Просто сме си пак ние, само малко порастнали.

[chick]

не знам...аз по принцип не съм много ревнива...ама ми е неприятно, когато тя му се обажда...а като я срещнем някъде, ми става много гадно, защото си представям как той я е обичал... знам, че се сега между тях няма нищо повече от чисто приятелски чувства, но пак ми е неприятно...
преди и аз съм искала да си останем близки приятели с някои от бившите ми, но сега се замислям, че това не е добра идея, защото може и да не е приятно на новите ни половинки...

[Limoni-Johni]

Когато трябваше да запозная мъжа ми с приятеля си, бях едно огроомно рошаво кълбо нерви. Беше ми отнело часове в спорове 'той ми е приятел; абе не е ти е к'ва е тая глупост'.
Наистина бях зверски притеснена от евентуалната реакция на мъжа ми. Трябва да ти кажа, че сега той ме подпитва непрекъснато 'кога ще се обадиш на андрей да се видим?'.
Може би просто имам страхотен късмет с мъжете в живота ми!

ми става много гадно, защото си представям как той я е обичал

защо да ти е гадно? Нали сега обича теб?! Това, което е било м/у тях е минало, не може да се върне. Сега има значение!

Всичко е въпрос на гледна точка и човешко разбиране.

[TedyK]

Chik трябва да повярваш че всичко друго е било преди теб. В противен случай ревността ще те изяде, а няма смисъл. Така вредиш само на себе си.

[chick]

Първоначално написано от TedyK

Chik трябва да повярваш че всичко друго е било преди теб. В противен случай ревността ще те изяде, а няма смисъл. Така вредиш само на себе си.

Ех, Теди, аз никога не съм била особено ревнива, ама сега не знам какво ми става...аз това момиче го познавам още от началото на връзката ми с приятеля ми....обаче едва напоследък се появиха тези чувства и си мисля, че малко и приятелките ми допринесоха за това...
Е, слава богу не стигам до крайности...не правя сцени на приятеля ми, даже не съм му казала за това...Искам всичко да си е както преди и въобще да не ми пука, че тя му е бивша приятелка...Ама нямам идея как може да стане това...

[TedyK]

Първоначално написано от chick

Ех, Теди, аз никога не съм била особено ревнива, ама сега не знам какво ми става...аз това момиче го познавам още от началото на връзката ми с приятеля ми....обаче едва напоследък се появиха тези чувства и си мисля, че малко и приятелките ми допринесоха за това...
Е, слава богу не стигам до крайности...не правя сцени на приятеля ми, даже не съм му казала за това...Искам всичко да си е както преди и въобще да не ми пука, че тя му е бивша приятелка...Ама нямам идея как може да стане това...

Още подържа връзка с нея така ли.doc

[vasy_baby]

ми общо взето винаги тия работи тръгват от приятелките,то за тва си е по-лесно да си си приятел с мъж,те поне не ти натрапват такива съмнения