[Тайна]

Здравейте!Благодаря ви много за съветите и мненията ви, наистина интересно ми е да чуя различни гледни точки. Strangenick, аз също съм против предписването и пиенето на лекарства и за най-малкото нещо. Тук например като отидеш на лекар веднага те диагностицират с някоя "модерна" болест и ти изписват силни лекарства, без дори да те преглеждат много много.Хапчетата са временно решение, те не решават проблема в дълбочина, а и почне ли се с такива лекарства, трудно могат да се спрат някога.Но може би помагат, ако едновременно с това се провежда и някаква терапия или просто човек се бори с проблемите си.
Смея да твърдя, че съм доста духовно отворен човек, чета(не само темата "Приказки за размисъл" в общи приказки, която междудругото е доста интересна и с много поуки тема).Все още опознавам себе си(то това е безкраен процес), но имам голям напредък, мога да кажа, че се харесвам и възприемам. При мен проблема по-точно е, че съм сама. Чувствам се ужасно сама, нямам много приятели, няма кой да ме прегърне... напоследък само топлите думи са ми останали...Отделно стреса от работа и училище, липсата на време...Та след толкова труд да опозная и възприема себе си, сега се чувствам готова да посрещна хубавите моменти в живота, да срещна хора, които да бъдат част от живота ми. Но имам чувството, че се разминавам с щастието, минава покрай мен и ме подминава, търпението ми се изчерпва...
В същото време осъзнавам, че още от дете съм си по-меланхолична, като че ли ми харесваше да бъда тъжна
Пия едни билкови хапчета St.John's wort, но май не помагат.Спорта ми помага да понасям по-леко стреса.Може би трябва да си направя нещо като парти терапия, да излизам по-често, да общувам повече
П.П. Ето, че с ваша помощ си направих някои изводи за себе си и проблемите ми, а и ми олекна като споделих всичко това