[rt1212]

Що е туй и има ли то почва у нас?

[Babri]

Tц,такова чудо почти нема.Но виж,за мъжка такава съм се убедила :P

[rt1212]

Е, да, те мъжете са от друга планета.
Винаги съм се чудила защо при жените това нещо отсъства и май май е заради "вродената женска злоба"

[Babri]

Точно го каза,женската злоба и завист е безгранична Та затова за солидарност почти не може да става дума.

[жоро66]

Малииии, не е за мъже тука

Беж пишлета да бягаме! Опааа, исках да кажа - крачета

[i_ani]

Солидарност между мъже да, но между жени НЕ! Женската злоба и завист са много силни.

[Piny]

стига сте нА плюли- не е баш така.
Аз примерно като майка винаги съпреживявам страданията на други майки, или като жена се поставям в ситуацията на друга жена и я разбирам добре. Във всеки случай по-добре отколкото бих разбрала един мъж. Има женска солидарност. Ето един прост пример- ако приятелско семейство се скарат пред мен винаги инстинктивно вземам позицията на жената

[gabi_gabriela]

Ее.вие пък,има ,бе,тук таме се среща

[rt1212]

Всъщност това ме жегна одеве от един въпрос.
Замислих, че скоро едно бивше гадже има рожден ден.
И аз омъжена или не, всяка година му се обаждах, дори по едно време се виждахме и чувахме и поддържахме някакви приятелски отношения, доколкото ситуацията го позволява. Без никакви задни мисли.
Мъжът ми също си поддържа връзка с някви негови си бройки. Дори не го питам кви са, що са, за да не ревнувам и да няма излишно напрежение.
Сега работата е, че тая година аз няма да се обадя да поздравя бившото гадже, защото той е вече с нова сериозна приятелка, за която ше се жени. И онази много го ревнува. Не сме се чували и виждали с него бая време. И ся заради нея ще пропусна поздравите по случая.
Щото жените сме много долни и оная ще си каже "Гледай сега, уж не се чуват, а за рожденния му ден първа кипра"

Да, ама аз ще проявя това чудо солидарност и няма да й бъркам в здравето..

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от rt1212

Всъщност това ме жегна одеве от един въпрос.
Замислих, че скоро едно бивше гадже има рожден ден.
И аз омъжена или не, всяка година му се обаждах, дори по едно време се виждахме и чувахме и поддържахме някакви приятелски отношения, доколкото ситуацията го позволява. Без никакви задни мисли.
Мъжът ми също си поддържа връзка с някви негови си бройки. Дори не го питам кви са, що са, за да не ревнувам и да няма излишно напрежение.
Сега работата е, че тая година аз няма да се обадя да поздравя бившото гадже, защото той е вече с нова сериозна приятелка, за която ше се жени. И онази много го ревнува. Не сме се чували и виждали с него бая време. И ся заради нея ще пропусна поздравите по случая.
Щото жените сме много долни и оная ще си каже "Гледай сега, уж не се чуват, а за рожденния му ден първа кипра"

Да, ама аз ще проявя това чудо солидарност и няма да й бъркам в здравето..

като ни е с Жоро