[lila]

да се включа отново и аз. гузната ми съвест не ми даваше да пиша. днес ли...днес ми е втори ден без храна, не ми се яде, малко съм отпаднала, мисля, че ще изкарам още няколко дни на билковите чайчета.(правилно или не-това ми е единствения начин)
aivy,седя и чета отново и се опитвам да разбера отново защо го правим. начинът, по който описваш всичко, е толкова....болезнено познат.аз самата не знам от кои съм, но наскоро се(последните месеци) се хващам в онзи страх от хора, не излизам.
всъщност при мен я има и онази нужда да наказвам себе си, да страдам.
да. има промяна. преди две три седмици на ден кризите ми варираха между 3,4,5,6,7... сега изкарвам по 3-4 дни. рядко излизам, но имам все още приятели. не съм споделила с никого и няма. обаче в едно съм сигурна, че мога да плача по цели дни, но не искам да се връщам пак, не искам. вярвам, че всичко става бавно, трудно е да кажем стига и да сме здрави. много се старая да променя нещата.
гледам топлото пролетно слънчице и още вярвам в силата си да променя нещата.
просто за момента трябва да забравим за килограмите( )-това казват всички....ми не мисля .... че мога....
и в моментите, когато имаме нужда някой да ни каже"всичко ще бъде наред" , сме сами....нз дали само се чувстваме така или самите ние не допускаме другите.
да...и мойте мисли се объркаха много и още по-объркано писах, за което се извинявам. всъщност...знам, че разбирате.

[ENIGMA]

аз тези дни се справих, понеже не бях в къщи..и сега пак, прибрах се и всеки ден кризи..в петък пак заминавам..трябва да спра да ям! ...ето ви мен следващите редове, ако на някой му се чете..

Устни със твойто обичам,
детската вяра във тебе,
мойто сърце във ръцете ти,
пак не можах да ти кажа,
има ли думи за чувството,
има ли думи за щастие?..
щастие в ада на болката,
щастие пълно с очите ти,
детската вяра в тебе..
винаги, тук съм, завинаги
ДЕТСКАТА ВЯРА В ТЕБЕ!
После познатия ужас,
плъзнал в очите ми,господи,
някоя чужда в мене,
някоя чужда в ръцете ми,
в дрехите, в мислите,
в погледа,
ужасът, ударът, ужасът,
тихото бягство от хората,
тихото бягство от тебе,
шумното бягство от себе си.
Сълзите, споменът, болката,
сутрин събуждане в гробища
как да заспя в ковчег.
Новото старо безсъние,
моля те, много те моля,
страх ме е, тъмно е толкова,
казваш не мога, студено е,
имаш си работа , срещи,
болка, замръзвам в тъмното.
...................
Пак те усещам до себе си,
няма го пламъка в погледа,
после прегръщане в тъмното,
спри да докосваш пак нея,
сляла се вечно със мен,
пак уморих те с депресия,
твърде съм чужда за теб,
плача в ръцете ти, вярвах ти
в думите, казани тихичко,
в бялото лято в очите ти..
После си тръгваш.
Нощта.
Ужасът, болката, ужасът,
пак в огледалото тъмно е,
толкова кръв по лицето ми,
искам да взема ножовете
и да нарежа ужасното,
спрях да те търся,
омръзвам
с глупави сълзи неискани,
хора умират от болести,
хора умират от глад,
моята болка къде е,
спирам за малко и пак
почвам да дупча мечтите си,
знам, не разбираш,
а ужасът
колко невидим за теб е,
виждам те, плача,
докосваш ме,
някакво тяло, не моето,
после отново те губя
в думите,
даже в ръцете ти,
няма ме вече в очите ти,
няма ме мене в тебе.
После отровните буквички
в думи събираш безкрайно,
аз съм виновна, че мразиш
всичко останало в мен.
Зная, усети ли някога
колко жестоко се мразя.
После безкрайното моля те,
моля те точно сега
дай ми ръката си,моля те,
ще се убия сама.
Отговор в някое не,
имаш си работа.Утре.
Утре е друга вселена.
..................
После намираш си устни,
други, които да стоплиш,
да и какво пък нормално е,
всички го правят нали.
Бавно убийство в тъмното,
аз не съм всичките
помниш ли ?
Крайния пъзел в картинката,
аз и въздушната приказка,
някак ужасно измислена,
толкова истинска обич,
обич единствено в мислите.
СБОГОМ.
Отново разскъсана,
ужасът лази по пръстите,
бягството,
скокът
и бясното
падане в трапа на грозното,
в трапът, стрателно ровен,
ровен не дни, а години,
кръв в огледалото,
в банята,
кръв по тавана,
във тъмното,
кръв по завивките, пръстите,
кръв по очите и тялото,
влязло за вечно в моето.
Мразя я, мразя се,
мразя се,
всеки ден глупаво "мога",
всеки ден същото скоростно
бясно безкрайно пропадане,
ново събуждане в гробища,
дълго заспиване в тъмното,
кризата, ужасът, болката,
грозно студено безсъние,
цифри , изписани в утрото
в бяло кантарче на тялото,
бяло кантарче на смисъла,
цифрата-степен на ужаса,
гонене бясно на нулата,
нулата, нулата, нулата.
твърде далече.Умиране,
после заспиване..Господи!

[6te_sum_silna]

!!!!!
не знам какво да кажа Енигма

[vino]

вече три дни не съм връщала. Сега съм 52 кг. Не се чуствам уютно. Бях 42. Скелет......влюбен в себе си. Но три дни са цяло чудо. А как сте със зъбите.....изрониха ли се?! ри ен всичко е коронки. Ако успея още три дни ще ви пиша. тРЯБВА ДА ПОВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ. дА

[theodora0525]

Енигма, това за мен не е развивито умение да изразяваш чувствата си в стихове, а талант, съдба, призвание... Както искаш го наречи.
Твърде лично, твърде силно, влудяващо, до болка истинско - такова, кавото според мен трябва да бъде изкуството. Благодаря ти.

[6te_sum_silna]

Първоначално написано от vino

вече три дни не съм връщала. Сега съм 52 кг. Не се чуствам уютно. Бях 42. Скелет......влюбен в себе си. Но три дни са цяло чудо. А как сте със зъбите.....изрониха ли се?! ри ен всичко е коронки. Ако успея още три дни ще ви пиша. тРЯБВА ДА ПОВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ. дА

Браво!! Трябва да си повтаряш, че и силна и че можеш. Постепенно трите дни ще станат четири, после пет, шест...Относно зъбите аз лично имам проблеми, болят ме без да имам кариеси, емайлът ми се е изтрил и изглеждат жълти, като на 50-годишен пушач, а никога не съм пушила...косата ми също страда, сега се позакрепи, защото спрях да гладувам и да повръщам, но беше ужас.....падаше на кичури, сега е двойно по-рядка...за белезите по ръцете да не говорим...цяло лято ходих с кървящи пръсти....представете си щом "външните" прояви са такива, какво става вътре в нас и как буквално се рушим бавно...
Много пъти съм се питала дали искам да съм кльощава на цената да нямам коса, нокти, зъби и да съм покрита с мъх (да не говорим за разкашканите органи...)...жалкото е че сякаш нищо не може да ме уплаши и желанието да ъм слаба е по-силно от всичко.

[ENIGMA]

Първоначално написано от theodora0525

Енигма, това за мен не е развивито умение да изразяваш чувствата си в стихове, а талант, съдба, призвание... Както искаш го наречи.
Твърде лично, твърде силно, влудяващо, до болка истинско - такова, кавото според мен трябва да бъде изкуството. Благодаря ти.

благодаря ти, Теди, наистина..понякога се питам, въобще мога ли да пиша..

vino , браво !Продължавай все така..аз не мога да издържа три дни освен ако не съм някъде далеч от тук..много добре те разбирам, и аз бях 39 кг само че поне зъбите ми бяха наред понеже не повръщах..и аз се чувствах адски дебела на 53...от там почна адът...и сега съм 100000кг..боже ако можеше някак да видиш това което аз съм почувствала и разбрала..или ако можеше да се видиш през чужди очи....ти изглеждаш прекрасно, шеше да го разбереш!!!(но какво говоря..доста по-добре съм в мисленето от преди, но и аз лятото като бях 49 се чувствах дебела..(ужасно е боже, какво ни се е случило в мозъците

[aivy27]

Здравейте момичета,
Браво vino,браво на теб.Три дена са си три дена,аз на 4-ия или 5-ия се "усирам" /сори за използваната дума,но си е така/.Но пак започваш отначало и така.Браво на теб.Стискам палци да удържиш колкото се може по-дълго.Само не разбрах, ти въобще храниш ли се?Или 3 дена си удържала само на глад?Каквото и да е обаче, е страшен контрол и воля.
След това обаче,трябва да започнеш да включваш храна.Неизбежно е!Иначе как ще се оправиме?
Стана ми любопитно, като четох това което е написала Izabo,
как точно е успяла да смъкне чрез намаляване на храната???!!!!!!!!
Мила Izabo,моля те ако пак четеш форума,обясни как превъзмогна вълчия глад или по-точно онова гадно чувство и напрежение,което те кара постоянно нещо да тъпчеш и да си мислиш постоянно в храната?
Как да преодолея именно това нещо,да мога да се спирам.Ти каза, че си отслабнала без повръщане,заради любимия човек.Той е бил твоят стимул.Поздравявам те,браво мила.Но обясни ми как започна да ядеш в нормални количества и порции,как ограничи храната,какво ядеш,нямаш ли вече вълчият глад,как го превъзмогна и за колко време успя да свалиш килограми?
Много ще съм ти благодарна ако ми отговориш!

[Izabo]

Здравей, Aivy!
Накратко моята история...в гимназията винаги съм била дебела (77кг, 160см ). В 10 кл свалих 10 кг за месец..., разбира се с повръщане..след това, отново разбира се, лека полека качих...и после пак надолу (с повръщане) и нагоре (когато повръщаш от време на време)...и така качвам и свалям и до днес (но от 3 год. без повръщане), но като цяло с тенденция надолу. Т.е. вече в "дебелите " периоди не съм 80кг, а 60.. (сега съм на 23г.), в слабите ~53кг., като сега се опитвам да сляза още по-надолу..
Аз също съм лакома и хапвам доста, но вече не повръщам...не знам какво стана..и нашите разбраха и ми се караха, и любимият също, само че истината е, че от нас зависи всичко...Аз гледах да не повръщам вечер, за да ми е тежко на следващата сутрин и това да е старт на диета..в един момент започнах да се харесвам малко повече...а и човекът беше и продължава да бъде важен за мен, още повече, че е той ми е първият (поради 80кг навремето, предполагам)...Той си ме хареса 67кг, което би втрещило повечето от вас, които се чувстват дебели при 49.....бях щастлива от нещата, които ми се случваха и не ми се ядеше чак толкова..
Промяната не стана бързо..,а и всеки случай е различен..някои по-леки, други по-тежки...
Основен проблем ни е, според мен, че търсим утеха, щастие, неизмеримо удоволствие в храната, когато го няма в личния живот...а май съвсем не е тя, която може да ни направи щастливи за повече от 15 мин...Може би е ви е срам и страх да споделите проблемите си с хора, които познавате лично, то истината е, че иамаме нужда както от воля и самосъзнание, така и от помощ отвън. Все има някого, на когото можете да се доверите...Помислете за себе си , за утре, за хората, които ви обичат, за децата, които някой ден ще искаме да родим!
От 24 дена съм на супер строга диета и съм горда, защото толкова дълго наистина без храна никога не съм издържала. И аз искам да стана 49-килограмова дебелана, само че с воля. И съм изнервена, и мисля за ядене всяка вечер преди да заспя, само че дотам!
А като гледам вълчи апетит се мори главно с психическа самонастройка, помагат също и фреш от греипфрут, лимон, зелен чай без нищо друго(много е гадно) или нещо диетично за залъгване - cola light, кафе, чай със захарин...
Половин час преди ядене изяжте 1 ч.л. пектин, 1 ч.л. мед, разбъркано с малко топла вода...полезно е за много неща, на опаковката пише..
Трябва да спрете изведнъж..Никой не ни кара да умираме от глад по улиците, можем да изглеждаме добре и като се храним от време на време...и ако започвате някакви режими, сменяйте по-чесно, за да не ви омръзва..няколко дена на плодове, няколко дена зелева (зеленчукова) супа, после на кисело мляко, след това японско чудо, ако искате и житен режим....
Намерете си диетични (диабетичи) сладки, ако не можете да се лишавате от кексчета..
Та се надявам, ако този път най-накрая успея да сложа пола до коленете (голяма мечта ми е ), да нямам неблагоразумието след лятото отново да дам воля на апетита си...и лишенията ми да отидат по дяволите...
Повярвайте, абсолютно е във възможностите ви както да запазите, така и да намалите теглото си без повръщане!!! Диета и / или спорт - защото аз например съм най-неспортната натура на света, а и като ям малко, нямам мн сили за спорт..

Лесно е да се дават съвети, още по-лесно е и да се оплакваш обаче..Самосъжалението не е изход...
И да - имате приятели и хората ви харесват - не си стойте вкъщи..мислейки лошо за себе си, проектираме го в/у другите и започваме да вярваме, че и те са на същото мнение, а то 99% не е така (оставям 1% за злите хора, има и такива ) )...
Не се оплаквайте на всички, че сте пълни, вземете се в ръце и отслабнете тихомълком...вие и приятелите ви ще сте доволни, на завистливите, нека им е зле! -а на нас от това ни става още по-добре) ).
Желая успех на всички!!!
Бъдете егоисти, мислете за себе си!!!

[aivy27]

Здравей Izabo,
Много благодаря за бързия и изчерпателен отговор.Ти си абсолютно права - самосъжалението и мрънкането и въобще цялото това отпускане няма да помогне.Всичко си е до психическа нагласа и самовтълпяване.Друг вариант няма!
А що се отнася до приятелите и хората от които се страним, всъщност наистина когато не се харесваме излъчваме някаква отрицателна енергия и отблъскваме хората от себе си.Те започват да гледат на нас през наще очи и тогава наистина започват да не ни харесват.Може би ако се държим нормално и общуваме нормално,излизаме,забавляв аме се и не мислиме всеки път "...леле аз най-дебелата от цялата компания",може би тогава всичко ще е по-добре.
Въпроса е веднъж да тръгнеш,да започнеш изведнъж промяната.
Осъзнавам го напълно,ама явно съм супер безволева и слабохарактерна след като не мога да си го наложа, а може би не го искам достатъчно силно?!!!!!!!!!!
А може би ние всички не искаме достатъчно силно да се излекуваме.Така си ни е добре,да си живеем тъпчейки се,хленчейки,повръщайки...... ....................или просто сме отегчени и уморени от живота изцяло.