#1
|
|||
|
|||
Сън
СЪН
Очите и още ме преследват нощем,усещам дъха и,кожата и.Сънувам ангелското и лице.Не виждали че ме боли?До кога ли?Колко още ще мога да понеса?Незнам.Може би докато всичко в мен рухне,докато изгасне и последната искрица надежда.Надеждата,че все още не ме е забравила,надеждата че имам запазено местенце в сърцето и.Погледни в очите ми и кажи какво виждаш.Да,не виждаш нищо,защото те са празни,дори надеждата вече я няма.Останаха ми само сълзите,реки от сълзи,защото няма да забравя"сладко как боли от любовта". Колко още можете да понесете? |
#2
|
||||
|
||||
Re: СЪН
Цитирай:
Това ти ли го сънува, или си поет по душа...
__________________
Умният сам си създава щастие ! |
#3
|
|||
|
|||
Добро е!Има смисъл!
__________________
СПАМ = Само Пиша А не Мисля |
#4
|
|||
|
|||
Милена 077,вгледаи се в текста ако обичаш
|
#5
|
|||
|
|||
А ти какво по точно очакваш да коментираме в темата?
|
#6
|
||||
|
||||
Цитирай:
Ама не разбрах , какво още да понесем ?
__________________
Умният сам си създава щастие ! |
#7
|
|||
|
|||
Цитирай:
__________________
СПАМ = Само Пиша А не Мисля |
#8
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Умният сам си създава щастие ! |
#9
|
|||
|
|||
Вапросът е ясно зададен,ако нямате коментар,моля не коментираите.
|
#10
|
|||
|
|||
Re: СЪН
Цитирай:
|
|
|