[pacienta]

Към Мария Василева: Аз не твърдя, че с крема с който си излекувах фисурата се предпазвам от рецидив - за да не се получи нова или същата фисура е задължително да бъде меко изхождането, да няма абсолютно никакво напъване и по-дълъг престой в тоалетна, да няма дразнещи храни. С крема е самото лечение, за да зарастне фисурата, след това се спира всякакво мазане, но се спазват изброените правила. Ако има обаче нарушение на режима, ми казаха че е възможно да се получи наново фисура, независимо от типа на предходното лечение.

[AC/DC]

Аналната фисура е цепковидна раничка в аналния канал, която по време на изхождане и след това е доста болезнена. При някои болката е толкова силна, че се страхуват да ходят по голяма нужда и се стискат, вследствие на което се стига ди запек с твърди фекалии и положението се усложнява още повече. При остри фисури един добър мехлем може да помогне, но това не означава, че няма да хронифицира. При хроничните фисури нещата стоят по съвсем друг начин. Вследствие на болките - мускула , който затваря аналния канал прави спазъм , нарушава се кръвообращението на мястото и вследствие на това фисурата на може да зарасне. Единственото качествено лечение на хронична фисура е оперативно. Обикновено фисурите са "скрити " зад една гънка , наречена "стражева гънка". Много често , когато преглеждащия не знае какво търси пропуска това и поставя диагноза "хемороиди". Лечението се състои в отстраняването на тази гънка(това се прави безкръвно) и почистването на дъното на фисурата от натрупаната там фиброзна тъкан , която пречи на зарастването и. Като финал се прави едно леко отпускане на мускула , затварящ аналния канал, което не повлиява задържането на фекалиите ( няма опасност от изпускане по голяма нужда). На мястото остава чиста хирургична рана , която с мазане с мехлеми, бани със смрадлика (тетра) и топли вани заздравява за около месец. В началото има болка след изхождане, която обаче посепенно намалява и отшумява за по-кратък период от време . Много е важно обаче в следоперативния период ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ЗАПЕК. Зелените чайове не са подходящи. За предпочитане е Лактулоза МИП или Дуфалак. Те правят фекалиите меки и няма опасност към привикване. Друго, което може да се прави през този период с цел облекчаване на състоянието - топли бани . Правят се с цел да се отпуска сфинктера и да се избегне спазъма.

[Мария Василева]

МНОГО благодаря за това компетентно мнение, AC/DC! Радвам се, че го написа така ясно и разбираемо.

Първоначално написано от AC/DC

При остри фисури един добър мехлем може да помогне, но това не означава, че няма да хронифицира. При хроничните фисури нещата стоят по съвсем друг начин. Вследствие на болките - мускула , който затваря аналния канал прави спазъм , нарушава се кръвообращението на мястото и вследствие на това фисурата на може да зарасне. Единственото качествено лечение на хронична фисура е оперативно. Обикновено фисурите са "скрити " зад една гънка , наречена "стражева гънка". Много често , когато преглеждащия не знае какво търси пропуска това и поставя диагноза "хемороиди". Лечението се състои в отстраняването на тази гънка(това се прави безкръвно) и почистването на дъното на фисурата от натрупаната там фиброзна тъкан , която пречи на зарастването и. Като финал се прави едно леко отпускане на мускула , затварящ аналния канал, което не повлиява задържането на фекалиите ( няма опасност от изпускане по голяма нужда).

С други думи няма вълшебни мехлемчета, лекуващи хронични фисури без значение кой ги е внесъл, още по-малко кой ги продава..

Няма кремче, което да излекува хронична фисура и е меко казано некоректно да се оставя такова впечатление в действителните пациенти с едничката цел да си внесат паричките на "правилното място"...

Фисурите могат да се повлиаят от различни мехлеми, но когато е хронична операцията е единствения лек (в смисъл неизбежен), придружен от кремчета, бани с тетра (смрадлика), чай и подходящ режим и диета.

Операциите не са по-страшни от постоянните болки. Поне, когато се извършват от добър лекар, който ще съобрази каквото е нужно за конкретния организъм.

Това е. Стигнало ли се е до там, да е хронично състояние операцията е спасение, при все болките отначало, които именно плашат много хора (и ги правят по-склонни да клъвнат на такива подвеждащи реклами).

Болките отшумяват, минават и заминават, ако човек предприема подходящото за случая му лечение.

Ако разчита на кремчета при хронично състояние само си удължава мъчението.

Най-добре би било разбира се човек да не допуска хронифициране.

[AC/DC]

След като е проведено лечение на анална фисура, най-добрата профилактика е да не се допуска запек и твърди фекалии. Не трябва да се пренебрегват позивите за ходене по голяма нужда. Имайте в предвид, че колкото повече фекалиите престояват в правото черво - толкова по-сухи и твърди стават. Това е и функцията на червото - изсмуква течностите от отпадния материал. Това води до други проблеми - образуването на фекаломи - много обемни и сухи фекалии , които не могат да се изхвърлят спонтанно поради големия си обем и тяхната твърдост. За да не се стига до подобни ситуации, след оперативно лечение на анална фисура , трябва да се приема предимно постна храна ( месото и тестените произведения запичат). Имам в предвид - на всяко хранене да се консумира салата (не туршия) и прием на достатъчно течности - поне по 1 1/2 - 2 литра на ден. Имайте в предвид, че кафето също има запичащ ефект, защото има диуретично действие. По-горе писах, че добре действат Лактулоза МИП и Дуфалак като разхлабващи средства( които са един и същ препарат, но се предлагат от различни фирми). Към тях няма опасност от привикване на организма, а са подходящи и за диабетици.

[postradala]

Здравейте!Вчера ходих при хирурга и той ми каза ,че няма вече възпаление,но фисурата не е зарастнала.Каза, че има възможност да се оправи без операция но трябва да продължавам упорито с масажите,мазането,диетата и не допускането на запек.Наистина болката утихна и аз се надявах ,че поне малко се е затворила...но...уви ...не е.Изписа ми Дефламол и каза да отида след 20 дни на преглед.Лошото е ,че съм на работа и то работя седнала.От ноември до 01 януари бях в неплатен отпуск ,след НГ бях 1 седм. болничнии се лекувах упорито ,но днес вече съм на работа и бая ми беше некомфортно.Ще направя всичко възможно да избегна операцията ,но като чета мненията ви,честно казано се отчайвам.........

[gymmm]

Pacienta, има ли нещо от което да не си боледувал?... И добре, че онклиник съществува, изглежда работят само за теб. То не бяха хемороиди секакви стадии, не бяха пресни и хронични фисури и с кремчета от онклиник за ден два и хоп - готово.

Пострадалата, ректоскопия правиха ли ти? Каквото там са ти казали - това е. Ако не си, непременно трябва, поне аноскопия, но при тези болки проблемът може и да е по навътре, така че, по-добре да се прежалиш.

[sevastiano]

При мен имаше анална фисура за период от 2 години. Отначало ме беше страх да ходя на лекар, но след като 5-6 месеца не спираше да ме боли отидох при наш близък лекар-хирург. Той ми каза, че имам анална фисура, която вече е хронифицирала и само операция ще ме оправи. Попитах го дали с операцията е сигурно и може ли да ми остане нещо дефектно за цял живот - той отговори, че в тяхната болница /голяма болница в София, с доста пациенти/ идват доста често след операции с рецидив на фисури и по-рядко със стеснение на ануса /други с изпускане по нужда/, но последното повече след операция за хемороиди. Попитах го също дали той или колегите му подлагат самите себе си на операции за фисура или хемороиди - той отговори, че не си спомня да са оперирали свой колега.
Реших, че ще търпя и ще мажа с разни мазила - така още година и половина без да се оправя.
По препоръка на мой съсед се престраших отново и отидох в ОН Клиник. Там още на прегледа ме намазаха с техния крем за фисура, почти веднага ме отпусна и ме обезболи и след това прегледа с апарата стана бързо и без болка. Попитаха ме дали ме устройва такъв ефект от крема и дали искам да проведа неоперативно лечение притях. Започнах го - след 3-4 дни нямах вече болки и кървене, а след 3 седмици фисурата беше зарастнала - въобще не се усещаше като релеф при мазане. Отидох отново при лекаря, който искаше да ме оперира - той беше доста учуден, че няма фисура вече, и не даде друг коментар. Вече 3 месеца съм добре, като внивама да не се запичам и да не напъвам, както ми казаха в Он Клиник

[Мария Василева]

хахахахаха, е добре, открили са вълшебното мехлемче, дето други не са се сетили да го внасят...

sevastiano или който там си, нормално е да искаш да си пласираш продукцията, но това, което говориш са врели-некипели.... до едно!

Жалко, че така лъжеш страдащите хора. Много жалко.

[kristalina]

Даааа,клонингите на Пациента атакуват.........с крещящата си реклама

[unknown-11]

Здравейте колеги и колежки,
Това е първия ми пост в този форум, но тъй-като темата я следя от половин година, реших да споделя и моя личен опит....
Хемороидите ги усетих преди около десеттина години.
Първоначално не им обръщах внимание - не ме дразнеха прекалено.
Карах си я както знам - никаква диета, малко движение, много шофиране и т.н.
Преди около 3-4г изведнъж направих сериозна криза (20 дни болнични), със заклещен хемороид, който го цепиха за да извадят тромба. Тогава доктора ми каза - дай да направим операция.
Това ме постресна, и от тогава се старая да спазвам определени правила: редовно ядене, редовно ходене до тоалетната, липса на лютиво, и т.н.
За тези 3-4 години нямах сериозна криза, но от около година не ползвам тоалетна хартия(вече не мога да я ползвам), а се мия след ходене по нужда.
Всичко ОК, но въпреки ограниченията, които си въведох, имах кризи всяка пролет и есен-зима (обикновено по Великден и Коледа)...
Поддържах се с детралекс, прокто-гливенол, масту и всякаква друга химия и билки....
Тази Коледа заедно с кризата започна и кървенето.
Направих бърза среща с лекар, който отновно потвърди - външни и вътрешни хемороиди, и отново препоръча операция.
Писна ми да губя по два месеца в годината заради тея кризи, и се замислих, дали искам така да продължа нататък...
Поговорихме с лекаря (професор) за възможните начини на лечение. Неговото мнение бе, че единствено операцията отстранява причината за поява на хемороидите (надуването на хемороидалната тъкан), защото се ограничава кръвоснабдяването на зоната и се отстраняват хемороидите. Това става, като се блокират артериите по-надалеч от хемороидалната тъкан. Докато неоперативните методи премахват само резултата - само конкретната раздута тъкан, и са временно решение.
Операцията не е сложна, но е много деликатна и се иска опитен в тази сфера хирург.
Съответно решението го взех на минутата: уговорих дата за операция, като лекаря ми предписа детралекс, троксевазин и проктогливенол за да изкарам празниците.
Операцията мина с епидурална упойка. Исках с пълна упойка, но анестезиолога (много точно момче) ми обясни какво е преимуществото на конкретната технология, която използват. Практически слагат епидурален катетър (система в гръбначния стълб). Първоначално вливат сериозната упойка, при която наистина нищо не усещаш - не можеш да се движиш от кръста на долу, и имаш чувството, че краката са ти хоризонтални, топли и без никакъв дискомфорт.
Тази упойка държи около 5 часа (започнах да си движа краката точно както ми бе обяснил анестезиолога - първо десния, а след около половин час - левия).
След това още около 12 часа през този катетър продължава да се влива обезболяващо средство в гръбначния мозък. Звучи страшно, но бе много ефективно. Докато при пълната упойка след това трябва да започнат да ти бият мускулни обезболяващи, които не са толкова ефективни. Не всяка болница го прави по тази технология - често я карат само с първата упойка.
Да, след спиране на упойката нещата се променят.
Първото и второто ходене по малка нужда са сериозно предизвикателство. Не можеш да контролираш/отпуснеш клапана, и съответно урината не тръгва. А като успее да тръгне често получаваш спазъм и пак се затваря. Това е така, защото операцията е доста близо до съответния мускул, и всичко е травмирано.
След второто ходене - нататък няма проблеми..
При лежане можеш да си намериш положение, при което не усещаш никаква болка.
Но болката при лекарските манипулации е невероятна - не съм си представял, че може да се генерира толкова силна болка.
Манипулациите са: бъркане с пръст, намазан с детралекс до втората фаланга в задника два пъти дневно. Това от първия ден, без да е зарастнало нищо.
Това е леката процедура, която можеш да си я правиш и сам (след изписване от болницата).
Тежката е когато лекаря (и на контролните прегледи) освен бъркането, развърта сериозно пръста, за да не се слепнат(или ако са се послепнали - да се скъсат/отлепят) гънките на ануса и ректума. Тогава виждаш звезди. Сълзите сами изкачат от очите...
Иначе след процедурите нещата не са толкова зле - след около половин-един час болката отшумява напълно и отново се чувстваш комфортно, стига да не се движиш много много. Всяко движение от кръста надолу го чувстваш с 'петата точка'...
Но болката не е като тази от хемороидите - спокойно си лежиш по гръб, и поне аз си спя съвсем нормално, стига в съня си да не направя рязко движение...
Храненето - от първия ден започнаха почти обща храна - нормална храна без силни подправки, без хляб, и такива неща , непредизвикващи запек (пилешко месо с пюре картофи, супа топчета, пилешко пушено филе, кисел, айрян, сирене, кашкавал, варено яйце и т.н.).
Първото малко 'пъшкулче' успях да го пусна днес - мъката/болката като за всяко първо нещо е голяма.
Засега опита ми е само толкова, защото от операцията ми са минали само 4 дни.
Нататък ако ви интересува - ще споделям развитието...