[vanbasco]

Да се запиша и аз вече в клуба на новите нослета
Ето я и моята история:

За операция на носа си мечтая от повече от 10 години, както съм споменавал в предишни постове.
Когато най-накрая се реших, отидох на една ок консултациите, провеждани от д-р Дилбер в София през ноември 2016. Тогава той ми каза, че може да направи това, което искам, а именно - да се оформи един хубав, класически прав мъжки нос, без извивки и т.н. Обясни ми набързо, че не може да стане перфектен, тъй като имам асиметрии по лицето, но аз бях наясно с този факт. Разбрахме се да уточним дата за операция в по-късен етап, понеже ми предстоеше пътуване и ангажименти в близките 8 месеца. Лятото се свързах с екипа му за да насрочим тъй мечтаната от мен операция. Но... изненада.... докторът вече беше на друго мнение - според него носът ми е ок за мъжки нос и нямам нужда от операция. След няколко опита да изясним ситуацията вече ми беше ясно, че той няма да ме оперира. Беше ми тежко...много силно преживях тази ситуация. Мечтата ми беше смачкана на прах, а бях сигурен че след толкова проучване и търсене съм направил правилния избор.
След като мина известно време и си стъпих обратно на краката реших, че ще продължа своята мисия и ще постигна така мечтаната от мен промяна.
Това ме доведе до консултация с д-р Илхан, на която той сподели моето мнение, че има видими проблеми, които биха могли да се коригират и се съгласи да се заеме с моя случай. Не след дълго вече има дата са операция.
Тук искам да изкажа своята огромна благодарност към Chocolate9, която ми помогна много и винаги беше насреща, когато имах въпроси.

Операцията ми беше на 15.11.2018, първа, риносептопластика с изправяне на носна преграда, премахване на гърбица, скъсяване и оформяне на върха.

За доктора мога да кажа, че е изключителен професионалист и отношението му към мен беше страхотно. Екипът от асистентите и медицинските сестри, които работят в клиниката му е също на много високо ниво, бяха невероятно мили и винаги насреща ако имаш нужда от помощ. Благодарен съм им много!

Болницата, в която се състоя операцията беше много приятна и честно казано останах малко изненадан, понеже съм чел тук коментари, че сестрите са груби или пък не се грижат за пациентите, не говорят английски и т.н. За последното, да не са перфектни с английския, но за основни неща се разбирахме без проблем на английски, в редки случаи ми пишеха неща в google translate. Идваха редовно да ми правят промивки на всеки 2 часа, както и да ми сменят системите.
След операцията най-кофти ми беше фактът, че очите ми сълзяха ужасно и се усещаше като едно парене, придружено със сухота и просто ми се разказа играта, нито да ги държиш затворени, нито да са отворени. Така бях около 2 дни.

До операцията бях на хотел в близост до клиниката на д-р Илхан, но тъй като бях сам в Истанбул, реших след операцията да отседна при Зюлейха, където останах до края на престоя си в Истанбул. Наистина каквото и да кажа за тази жена ще бъде малко. Гледаше ме като свое собствено дете, а за храната която ми приготвяше, просто нямам думи колко беше вкусна.

За мой късмет на четвъртия ден след операцията получих усложнение и започна едно кървене, от носа, което се стичаше и отзад в гърлото. Беше много неприятно и продължи доста време. Трябваше спешно да отида до кабинета на д-р Илхан, което се оказа мисия, имайки предвид че той е в Азиатската част на Истанбул, а апартаментът на Зюлейха е в европейската. Хванахме такси, което се изгуби и в крайна сметка отне повече от час и половина докато пристигнем при доктора. През цялото това време Зюлейха беше неотлъчно до мен и честно казано доста се притесни милата. Доста кръв изтече ако трябва да бъда честен, но се опитвах да се държа, и колкото и глупаво да звучи единственото ми притеснение беше да не ми се прецака формата на носа. Когато пристигнахме, докторът веднага ме прие и направи нужните манипулации за да спре кървенето. Доста беше неприятно, понеже ми сложи едни тампони в носа, от които адски ме болеше, ама смея ли да се оплаквам.Бях такава картинка с тампоните, от които излизаха едни тръбички пълни с някаква течност, която контролира налягането в носа... Обясни ми че макар и рядко, това се случва и не бива да ме притеснява защото всичко е под контрол. Впечатли ме, че се справи с лекота с проблема и през цялото време ми говореше неща, с които да ме успокои за да не се филмирам. По негово настояване се върнах в болницата за 1 нощ, през която ме държаха под наблюдение, мереха ми кръвното налягане на определен интервал и ми сложиха система с болкоуспокояващи и антибиотик, защото болката от тези тампони беше зверска. На следващия ден се чувствах доста по-добре, болка вече нямаше, но от загубата на кръв бях доста отпаднал. Когато д-р Илхан дойде да ме види каза, че би искал да остана още една вечер за да бъде сигурен че всичко е ок, а и болницата е по-близо до него, отколкото апартамента на Зюлейха на другия край на града. Махна ми единия тампон и ме остави с другия, който извади на следващия ден, заедно с лонгетата и бях готов да се върна отново при Зюлейха.
След това всичко беше ок до края на престоя ми там. След махането на конците вече имах разрешение да се прибера в България и се завърнах на 27.11.

В момента носът ми е доста е отекъл, особено върха, но търпеливо си чакам да спадне постепенно. Засега съм доволен от това което виждам, въпреки отоците. Синини вече нямам, а и те бяха съвсем минимални, въпреки че са ми правени остеотомия и остектомия (стесняване и изрязване на част от страничните кости).

Извинявам се много за дългия пост, и искам само да уточня, за да няма недоразумения - в никакъв случай не твърдя, че Дилбер не е добър специалист, напротив - винаги с възхищение гледам на неговите резултати, особено при мъжките носове. Просто вероятно не съм му бил симпатичен или е преценил, че не може да постигне задоволителен за мен резултат.

Също искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на Нелка за създаването на тази тема и да й пожелая много, много късмет.