[ohno]

Не знам какво да правя. В такава объркана ситуация съм, че не знам откъде да започна дори... Всичко е като сапунена опера... Но ще съм ви благодарна, ако можете да изкажете мнение.

Имам приятел от 3 години, с когото дори живеем заедно от почти година вече. Няма да се впускам в подробности, но в началото, когато започнахме да живеем заедно, имахме много много труден период - най-вече заради мен и нещата, които ми се случваха тогава.
В отчаянието си, започнах връзка с колега, който също има приятелка от 3 години и връзка, която по други причини също не вървеше.

Влюбих се. А мисля, че и той се влюби в мен. Прекарахме два вълшебни уикенда извън града, оправдавайки се с хиляди лъжи. Беше ми гузно, но го преживях - заслужаваше си да избягам и си заслужаваше да бъда с човека, с когото исках да бъда!

Малко по малко реших, че искам да бъда с колегата ми (не работим заедно, но сме в една и съща фирма) и реших, че ще се разделя с приятеля ми, който пък от друга страна е страхотен във всяко едно отношение. Колегата ми обаче ми каза, че не може да се раздели с неговата приятелка.
(Тук отварям скоби, за да кажа, че когато са започнали връзката си, нейният брат е бил починал току що и тя е страдала неимоверно много и той е бил единствената й утеха. Т.е. той и до ден днешен е най-близкият й човек и чувства един вид предателство да се раздели с нея, защото не знае тя дали изобщо ще се съвземе след това.)

"Окей тогава" - казах си и толкова ме хвана яд на мен си, че реших, че ще преъсна всякакви отношения с този ми колега и ще се върна към стария ми живот и ще положа всички усилия да накарам връзката ми с приятеля ми да проработи отново.

Костваше ми страшно много мъки и терзания, но в крайна сметка нещата потръгнаха и старият ми живот се нормализира - всичко беше спокойно и нямах желание да го развалям. С колегата ми се виждаме всеки ден и е страшно мъчително да се насилвам да се държа все едно не изпитвам нищо към него. Защото аз бях влюбена, както знам и той в мен!

Преди един месец се оказа, че бяхме на концерт заедно с този ми колега и от близостта, алкохола и еуфорията, нашият романс започна отново! Той го инициира, а аз се дърпах, докато накрая не устоях. Не знам как, но този човек ме обезоръжава толкова лесно! Той е перфектен - умен, хубав, чаровен, имаме еднакви вкусове, можем да говорим безкрай и т.н. Всички тези неща ми влияят! Да не говорим, колко много ме възбужда дори само, когато е около мен - а тази тръпка отдавна я нямам с приятеля ми....

Каза ми, че ме обича, в поредния откраднат момент заедно.. Аз замълчах, но знам, че го обичам от много време. Толкова искам да дадем шанс на връзката ни! Мисля, че би се получило, а дори да не се получи, поне ще се наситим и ще преживеем това, което толкова време се опитваме да подтистнем!

Проблемът е, че след 3 месеца с приятеля ми се местим в ново жилище. А, когато не виждам колегата ми, наистина съм убедена, че искам да бъда само и единствено с него!!! Но ето... сега пак започнахме да се виждаме и аз отново се раздвоявам!

Неговата връзка е от разстрояние и приятелката му идва през уикенд и му е казала, че трябва да намерят решение как да продължат връзката си, защото не иска повече да пътува и да харчи пари по самолети и т.н. , а и да не говорим, че го ревнува страшно много (очевидно с право).

С други думи, в момента и двамата се намираме в ситуация, в която трябва да решим накъде и как да поемем.

Проблемът е, че колкото и да е влюбен в мен и колкото и да ни е невероятно хубаво, когато сме заедно, той не може да се реши да се раздели с приятелката. Мисля, че страст при тях отдавна липсва, да не говорим, че тази връзка от разстояние не е дори истинска връзка - с всичките й аспекти... Но останалите неща, които са преживели заедно - смъртта на брат й и последвалото сплотяване и намиране на утеха в него, той наистина чувства някаква отговорност към нея.
Говорили сме си за това. Той казва, че няма обяснение и че не знае до кога ще кара така и дори имаше няколко момента, в които той искаше да се разделят. Но всеки път, когато тя започне да му плаче по телефона, той просто умеква и връща думите си назад!

Не знам какво да правя... Страшно объркана съм и знам, че това сигурно е страшно банална история. Да не говорим, че очевидно той не е решителен щом става въпрос за приятелката му. Но искам да кажа също, че както и да ви звучи цялата история, той наистина е влюбен в мен и дори да не съм го описала добре с думи, се усеща със сърцето.

Това продължава вече 9 месеца и имайте предвид, че сме спали заедно само тези два уикенда, когато избягахме от всичко и всички. През останалото време, когато сме били заедно никога не сме стигали до там отново. А сексуалното привличане между нас е толкова силно, че сигурно се усеща и от 100 метра!

Моля ви дайте ми вашата гледна точка и евентуално съвет какво да правя. И не ме съдете - за първи път изневерявам и не се чувствам добре, но само аз знам какво ми е отвътре и през колко мъки минах...

Благодаря