[савина]

За чужди деца бих се грижила, но само срещу заплащане.

[Марулка]

Първоначално написано от савина

За чужди деца бих се грижила, но само срещу заплащане.

Ко.............

[simone]

Първоначално написано от савина

За чужди деца бих се грижила, но само срещу заплащане.

Не бих си позволила такива крайни изказвания, никога не знаеш как ще се завърти колелото на живота...предполагам опира и до ценностна система...

[apoklistika]

Бе да, много е лесно тъй да се говори, ма опре ли ти яйцето до гъза, обикновено запяваш друга песен
Аз се едно съм си викала цял живот искам мъж с деца

[tonita]

Първоначално написано от савина

За чужди деца бих се грижила, но само срещу заплащане.

Има една приказка: Голям камък хвърли, голяма дума не казвай!

Винаги бих се грижа за децата на мъжа си! Колкото и да са трудни отношенията, както е в повечето случаи, със сигурност знам, че ще направя всичко възможно да им бъда добър приятел и да се разбирам с тях! Ако обичам мъжа си, трябва да обичам и децата му, защото те са част от него!

[мауз]

Интересно!

Освен Апо и Салатката другите май разсъждавате хипотетично, може и да греша.

Аз се зарадвах, че мъжът ми има дъщеря от първия си брак, защото имам син и много ми се искаше момиченце. Друго си е да го облечеш, да го понаконтиш, да му помагаш като жена/приятел....много фантазия вложих.
После преминах към действие.Като идваше у дома все гледах да угодя, дали е яла, дали са и мокри краката през зимата, носи ли си чадър...все глупости от този сорт. Не ме прие. Майка й /не я познавам/ не само я настройваше срещу мен, а и беше забранила да се храни при нас, да не взема да я отровя.

Караше я да оставя разни "амулети" из къщата /топки от връвчици, косми, нокти, а веднъж и употребявана дамска превръзка/.

Борих се няколко години да спечеля ако не любовта й, то поне приятелството, но ударих на камък. И накрая се предадох. Ако иска нещо - давам й, но не се напиням повече.

Сигурно Апата ще ме изкритикува, но наистина не успях.
Виж, сина ми и мъжа ми си паснаха идеално. Сина казва "ще съм у нашите", мъжът ми "това го може сина, той го направи".

А мъжа ми не положи и грам усилие, просто се получи.

Къде сбърках аз?

[miayyy]

Маузче, понякога просто не се получава...
като те слушам направо настръхвам... на мен ми предстои това ... и се надявам да ме подмине и всичко да се получи по-хубавия начин ...
но различни хора.. различни виждания и разбирания... сега е мъчника и мисля че няма да има проблем, но много се притеснявам като порасне да не ме обвини че родителите и не са заедно ..много са тънки и специални тези отношения ...

[Gossow]

Никъде не си сбъркала ...просто щом постоянно я настройват срещу теб...трудно ще се получи..

[Patety]

Не си сбъркала, просто хората понякога от чиста човешка злоба и простотия правят някои неща, от които полза няма. Най-много децата страдат от това. Моята приятелка за омъжи наскоро, съпруга и има момиченце от друга жена. Детето много я обича и не разбира , защо майка и не я харесва един ден и беше казало " Каке, аз те обичам толкова много, а мама защо не те...".

[apoklistika]

Маузке, то става двустранно, затова е така... тия болни постъпки дето ги разправяш и аз съм ги минала... зависи колко е подвластно на мнението на майка си детето- дъщерята на мъжа ми мисли от малка най- вече със собствената си глава, докато сина му е доста привързан към майка си и с него ми беше доста по- трудно. Жената просто е жена със силно изразен селски манталитет, затова съм й простила и продължавам да й прощавам приказките по мой адрес (в момента се е активирала пак със страшна сила, ама добре, че децата вече са големи и никой не й обръща внимание ).
Сигурно обаче ако продължаваше и след толкова година да не се получава омуникацията и аз в един момент щях да се откажа