[mallvina]

Зряло Детство-11.07.2000г

Забравила съм мига,когато тръгнах сама
за първи път,
с неосъзната гордост,
да търся непознатото в света.

Но сигурно съм била дете
и от вълнение само в кръг
съм пристъпвала,тичала,радвала ...

С времето кръгът
оказа се ,уви,дори стеснен-
вече с уморени сетива
пътувайки пълзях
като при бяг от някой сън.

Дали съм била навсякъде,незнам
но винаги се връщах в съня на моя кръг
и тръгвах отначало,като че ли за първи път.

И въпреки това
така и не успях да почна отначало.
Оказа се,че в стеснения ми кръг
началото е краят.

Сега дори не знам
до колко силен е звукът,
преследващ мисълта-
да заживееш дълго
в един забавен край
и все да търсиш
новото начало.

[ivityYyYy]

Ще ми подариш ли огледало? С две стъкла?
В едното да се гледам сутрин, а в другото - като се появи луна.
В едното да изглеждам жив, истински, като смеха.
А в другото да виждам себе си, какъвто съм - сълза.

Ще ми подариш ли огледало, с две стъкла?
В едното да се вижда мойта красота, а в другото - душата и страха.
В едното да има весели очи, а в другото - тъга... Тъга.

Ще ми подариш ли огледало, с две стъкла?
В едното да се виждам, като изгрев слънце, а в другото като нощта.
В едното да изглеждам чист и добър.
А в другото да бъда груб, безкомпромисен и зъл.

Ще ми подариш ли огледало?
С две стъкла!
За да видя, какъв съм бил преди и що за човек съм сега!

[martinka_91]

ivityYyYy, знаеш ли кой е авторът на това стихотворение?

[martinka_91]

Ето и някои от моите любими стихове...



" КЛЕТВА " - Недялко ЙордановКогато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те! и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
което водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

" ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО " - Станка Пенчева
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.


Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.


Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени


" ОБИЧ ЗА ОБИЧ " - Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.



" РЕВНОСТ " - Дамян Дамянов


Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

[ivityYyYy]

Първоначално написано от martinka_91

ivityYyYy, знаеш ли кой е авторът на това стихотворение?

ами за съжаление Не

[Street]

много хубави!

[Jullet]

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.



Доброта - Петя Дубарова

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!




УБИЙСТВО - Петя Дубарова


Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

[Devil_wears_Prada]

Jullet, хубави стихове си пуснала...

[KEIS]

СБОГУВАНЕ.. Ако си тръгна с всичките си вещи,
пространство, дето с твоя свят делят,
след мене на мига ще лумнат свещи.
За всеки спомен тъжно ще горят.

И всеки кът в опразнената къща
ще ти напомня пусто, че си сам.
А тръгне ли любов - не се завръща!
И ти ще съжаляваш дълго, знам!

И знам, че ще ридаеш без сълзи,
непоносима мъка дълго ще те смазва.
От гордост пред любов не ще пълзиш.
От гордост болка няма да показваш.

Не е ли странно или нетипично
без обич да живееш си готов?
Ще се опомниш, щом загубиш всичко.
А "всичко", за човека е любов.

Аз вече тръгвам с всичките си вещи.
И дребните ще взема с мен дори.
Оставям ти тъгата бледа в свещите
на огън слаб до край да те гори.

[Devil_wears_Prada]

Копнеж

Уморена от обречени срещи,
празни думи и чакащи погледи,
влача тежки крака към дома,
а болката дрънка зад мен
като празна консервна кутия ...
Ще те намеря ли някога всъщност ?
Дали ще те открия ?
В този свят озлобен и объркан
аз отдавна те търся -
недостижим и магичен
с ласка болката да изкъпеш ...

А може би още не си прероден
и аз напразно се взирам в тълпата
да срещна поглед от любов озарен,
нежност и топлина да усетя
и смисъл за идния ден ...

А може би гледам навътре в душата си ...