[Allure_]

ее къмингс

* * *
... потече твоята химия в кръвта ми ослепях за света оглушах
а получих само сенките на думите ти
и илюзията че ги разбирам
получих само себе си до поискване но вече не мога
да се позная и се страхувам
ти не знаеш докъде във мен са стигнали назъбените
твои междуредия и как паузите ти разкъсват тишината
като партита на Бах за соло цигулка игра с Бог
или вопъл на жена в която прониквам вик на мое дете
когато се нуждае от помощта ми
тези редове с различен ритъм и абсурдна граматика
не значат абсолютно нищо гордо и естествено са
елемент на висшата антилогика на сътворението
полета на водно конче или увяхване
нa някое от любимите ти цветя
нестройната музика
на всеобщата обреченост тъжно обичане

ще спрат ли да треперят ръцете ми или никога от теб

[Devil_wears_Prada]

Къщата
Отивате си. Всички си отивате.
Във този миг сте толкова еднакви.
Подреждате ужасно непохватно
и стъпвате с обувки по килима
(следите ще останат много дълго).
Несвикнали с лирични отклонения,
особено минути преди тръгване,
набързо обещавате завръщане
и хлопвате вратата облекчено.
Когато вече сте навън, на двора,
наистина до болка си приличате.
И губите ключа почти веднага.
Отивате си - винаги е същото...
Но между вас един ще се обърне
и през прозореца ще се завърне
в къщата.

Таня Пенчева

[ледено_sЪrце]

Devil_wears_Prada, подбираш страхотни стихове!

[eLE]

Ако ми разреште мога да дам един линк за сайт със мои стихове, защото са твърде много . Първо ще чакам разрешение ,защото може да е в разрез със правилата ..знам ли

[Gavr1]

Стихотворенията, които пускам са си мои...

Момиче в черно

Момиче в черно и обляно в сълзи, сега над твоя гроб стои.Обичаше те силно те, обича те дори сега. Дори и след смъртта.
Умря за нея от любов!
Облече я в черно, преди да се покаже изгрев нов.
Обляна тя в сълзи, спомня си за миналите дни.
Щастливи бяхте вие до този мрачен ден, когато тя видя трупа ти вледенен.
-Защо ме напусна? - попита тя, с трептяща нотка в гласа.Отговор обаче не последва.
-Обичам те и след смъртта! - каза, обърна се и тръгна младата жена, осъдена да бъде "черна".

Молитва

Аз се моля - да ме има,
в сънищата ти непроходими.
Аз се моля - да ме има,
дори да бъда в тях без име.
А после зная - ще ме срещнеш.
Не ще повярваш, че съм аз,
но все пак ще ме попиташ нещо.
С очи ще питаш или с глас?...
Дано тогава не отмина!
Дано не бъде на шега!
Едно се моля - да ме има,
тъй както ти си в мен сега...

Ти

Чакам те!
Превърнах дните си в очакване.
Ти пък идваш понякога,
когато нощта покрие всичко.
И когато тишината влезе с тихи стъпки в стаята,
сядаш и дълго мълчим.
Защото имаме твърде много да си кажем.
Тишината сякаш е откровението ни.
После ставаш и си тръгваш
без да кажеш нищо.
А аз отново оставам сама,
в очакване на новото ти идване.
Оставам да чакам...
без да знам дали си идвал!

Среща

Страх! Две очи пълни със сълзи. Ето още две! Зловещи! Две тела и...тишина. Две слети тела. Вик пронизва тишината. Писък на жена! Но къде е тя? Отново тишина!
Страх! Две очи...изплакани. Други няма! Тези са сами!
Плач без глас и вода...една сама жена. Сама след ужасна среща.
- Какво те накара да направиш тов?
Страх! Тъмнина! Вече няма светлина!
Две очи...безкръвни...вгледани в тъмата. Без цел се лута една жена...без душа...следа...и посока!

Обичаш ли?

Обичаш ли да чуваш нощем в тишината
глас познат, потаен и смутен?
Гласът от сънищата,
който ти се струва тъй студен.

Обичаш ли да бъдеш влюбен,
да чезнеш в самотата сам?
И нощем да си мислиш буден
за момичешкия смях и глас голям.

Обичаш ли да те докосват плахо
две покорни и меки ръце?
Ръцете на жената чудо,
на жената с ангелско лице.

Обичаш ли да бъдеш искан,
да знаеш, че единственият си ти?
Любовта в тебе да забива
всички положителни искри.

Обичай и бъди ти искрен,
защото на това крепи се любовта.
Обичай и бъди ти жизнен,
за да устоиш на всяка буря.

Обичай всяка нейна клетка,
всички недостатъци, дори!
Бъди ти влюбен до полуда,
даже от любов да те боли.

Ако тя отвърне с чувства нежни,
с ласки и с думи добри
сигурен бъди, че тя е любовта
и друга няма да я замени!

Нощ

Когато слънцето залезе
и в стаята ми влязат лунните лъчи,
започвам тайно да мечтая
за усмивката ти, караща душата да крещи.

И звезди започват да изгряват,
да осветявят моето лице,
чувствата в мен изгарят
още детското сърце.

Всяка вечер кръговратът се повтаря -
ти в мислите ми влизаш,
но пак се чувствам сама.
Нощни птици самотата удвояват
и никои не подозира за това.

Бъдете снисходителни!

[Devil_wears_Prada]

Първоначално написано от ледено_sЪrце

Devil_wears_Prada, подбираш страхотни стихове!

[Magikka]

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да те запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сили нямам, да се не върна!

Мадлен Алгафари

[Мария Василева]

хареса ми от едно място

Предизвестено

Някой ден ще си тръгна от тук.
Без билет, без палто и без куфар.
Ще се спра пред афиша надут
обещаващ поредното чудо.

И дори непокорна сълза
преди път да реши да засвети,
аз ще тръгна. Ще тръгна натам.
Там където зимуват конете ми.

Там където - неистова шир
във зрънце от ориз се събира.
Не, не ми обещавайте мир.
И не ме приспивайте с лира.

Да си тук - това е борба.
Всеки миг е последен. И пълен
със живот, от който сама
някой ден без печал ще си тръгна.

Росица Младенова

клоп-клоп-троп

[Devil_wears_Prada]

Първоначално написано от MariaVassileva

хареса ми от едно място

[Мария Василева]

Първоначално написано от Devil_wears_Prada