[Oompa Loompa]

Държа ако някой ще ми идва на гости ( макар и само за едно кафе) да ме предупреждава ,както и аз не бих си позволила да отида в някой просто ей така

[ЛИСКУ]

Ей, Суз! Верно, и аз съм същата
Не обичам неканени гости, може да не съм си сложила червило
Дори когато изхвърлям боклука, е добре пресметнато с какво съм облечена и как изглеждам
А повече по темата - има предразполагащи хора, пред които неусетно се разкриваш. Може да са съвсем малко познати.
Но пак е хипотетично - аз поне се променям спрямо хората.
Само за някоои неща не мога да си мълча

[Oompa Loompa]

ЛъкЕ може да ти звучи странно , но вече е много често срещано явление , някой да ти каже '' ще ти позвъня утре в 3 ''
Някакси хората почнаха да се уговарят дори кога ще си звънят, камо ли за неканени гости
Като цяло българина е с много малко лично пространство , което вечно се нарушава от някой , било то роднина , приятели или дори държавата
А неканените гости не ги обичам не заради това в какъв вид ще ме заварят , а заради това че просто ми пречат Имам достатъчно натоварено ежедневие , за това като се прибера не искам никой да ми досажда

[ЛИСКУ]

Разбирам те, абсолютно е така. Всеки разсъждава от своя ъгъл и все до един извод се стига
Българите...не сме с това прословуто гостоприемство, както са ни описвали в енциклопедиите на Оксфорд

[резервна модераторка]

Харесвам мнението на Лили.А това, което Лъки каза, че хората се държат различно с различни хора - да, така е, защото ако не се съобразяваме с природата на другите и те с нашата, няма да има баланс в комуникацията.

Личното пространство всеки определя какво значи.В битов стил е дразнещо, хапещо, водещо до неприязън.Един път хванах бившо гадже да ми чете History-то на Скайпа.Проверяваше ме с кой какво си пиша и кой се е обаждал...Отврат! Оттогава все ме дразни който и да било, да ми наднича в лаптопа, да ми разглежда снимките без позволение и тем подобни глупости.

А в по-дълбок смисъл на лично пространство, дразни ме това, когато някой се опитва да разчете емоциите ми.Не обичам тези неща да се описват с думи в стил дървен философ.Те се показват във времето, а човешката интуиция би трябвало да ги долавя.Смятам, че когато допускаш човек в личния си свят, би следвало да вярваш, че той/тя няма да допуснат личният ти свят да стане евтино достояние на другите.Личното пространство, когато порастне между двама души или приятели, не бива да излиза оттам.

[P.Hinkova]

Аз пък ще си позволя да разделя личното пространство, на няколко различни парцела, защото тук се засегна фейсбуук и други глупости.
Когато става дума за социалната мрежа, аз споделям всичко. Как се чувствам, какво съм закусвала, какво съм прочела, какво съм направила. Разбира се имаше и конфузни ситации, за това си заключих профила за всички НЕприятели =) . Иначе нямам нищо против да си споделям всичко. Тук идва границата- неща които хората не биха казали, защото са лични, аз ги намирам за...ъммм общи работи. Няма да изпадам в подробности сега =). Аз не съм искренна пред приятелите си и не им казвам най-личните си неща, не знам дали има въобще човек, който да знае тези "малки" подробности за мен, разбира се те си мислят, че аз си казвам всичко без притеснение, но просто има част от мен, която не бих споделила. Все пак нашите характери може да са едни, но в такъв свят понякога ни се налага да се изменяме, така съм и аз, изменям се, а истината не желая да се знае =).
Обожавам да ми идват на гости, но има едни персони в живота ми, които никога не се обаждат преди да дойдат... което меко казано ме изкарва от нерви.
Не мисля, че нарушавам личното пространство на хората около мен... дори да знам паролата за фейсбуука на приятелят ми, така и не проявих интерес да вляза
Така де, нямам нищо напротив да изръчкаш всички ъгълчета в къщата ми, да ми обърнеш гардероба, да ми изядеш храната, да ми намацаш новите платна, но когато тръгнеш да ми четеш дневника... пази се, защото ида с нож !