Оплачи се нещо...

tonita · #**4981** 8th July 2009, 09:23

Ох кой ли няма проблеми с родителското тяло

Моята майка е подобна като на Апо- полицейски инспектор от всякъде. И аз се изнесох на 18 от къщи и живях 8 години в чужбина. Миналата година се върнах окончателно в БГ и пак си живеем в един град, слава богу не в една къща

И какво забелязвам: държат се с мен как са се държали преди да замина. А те са минали годинки все пак... 28 годишна жена съм станала и отказвам да давам обяснение къде съм във всеки един момент и какво правя, с коя точно приятелка съм излязла и т.н. Те пък от това са тежко обидени... Въобще понятието лична сфера е нещо абсолютно непонятно и неразбираемо за тях

Как смея аз да не им казвам къде ще ходя след работа

Понякой път незнам да се смея ли, да плача ли...

Сложни са тези взаимоотношения.....

жоро66 · #**4982** 8th July 2009, 09:27

Момичета, просто им докажете че сте отговорни хора, които не се обесняват за постъпките и решенията си. Обсъждайте, но не искайте съвети.

Родителите са особена порода. Трябва да им се докаже и то твърдо, че вече нищо не зависи от тях - (след една определена възраст разбира се.) Те ще ви се месят дотолкова, доколкото им позволите!

tonita · #**4983** 8th July 2009, 09:42

Цитирай:

Първоначално написано от жоро66

Момичета, просто им докажете че сте отговорни хора, които не се обесняват за постъпките и решенията си. Обсъждайте, но не искайте съвети.
Родителите са особена порода. Трябва да им се докаже и то твърдо, че вече нищо не зависи от тях - (след една определена възраст разбира се.) Те ще ви се месят дотолкова, доколкото им позволите!

Точно това се опитвам да постигна от година, между другото имам вече имам известен напредък, но има още какво да се желае...

Аз им го казах в прав текст: Хора, много ви обичам и ви уважавам, ценя вашето мнение и съвети, НО вече съм голям човек, който има правото сам да взема решения и да постъпва както намери за добре. Ако някой път моите решения не съвпадат с вашите представи и ако живота ми не се стича по начина, по който на вас ви се иска, моля не ми се сърдете и не ме осъждайте! И ако греша- греша, както всеки човек и аз имам това право

Просто искам от тях да ме приемат, както аз съм ги приела с всичките им достойнства и косури!!! Защо е толкова трудно?

apoklistika · #**4984** 8th July 2009, 09:57

Aз пък нямам нито нерви, нито желание да доказвам каквото и да било на който и да било. Работата не е толкова до доказване, колкото до това, че не става на нейното, поне в моя случай, ама както и да е това е дълга тема.

ледено_sЪrце · #**4985** 8th July 2009, 10:04

Ох, аз също обмислям да си вдигна парцалите в скоро време, но просто не мога да си представя реакцията...

жоро66 · #**4986** 8th July 2009, 10:04

Апо, ама и ти си един инат!

Аз се отървах от родителската зависимост доста рано, може би още в девети клас! Това автостоп, море, късно прибиране, хулигански прояви....на баща ми косата му побеля за една година!

Така или иначе всеки има право да се научи на Живот от натрупан личен опит.

ледено_sЪrце · #**4987** 8th July 2009, 10:22

Като разглобена съм...пътувахме към Варна и обратно със скутер...само с няколко часа почивка -сън на плажа и то беше адски стуууд, защото пристигнахме посреднощ...Дори се чудя как се навихме да тръгнем, но пък поне се свърши нужната работа.

barrуwhite · #**4988** 8th July 2009, 10:25

следващата стъпка е да опиташ със скейтборд

ледено_sЪrце · #**4989** 8th July 2009, 10:27

Първо колело.

rokoko · #**4990** 8th July 2009, 11:35

Цитирай:

Първоначално написано от жоро66

Момичета, просто им докажете че сте отговорни хора, които не се обесняват за постъпките и решенията си. Обсъждайте, но не искайте съвети.

Родителите са особена порода. Трябва да им се докаже и то твърдо, че вече нищо не зависи от тях - (след една определена възраст разбира се.) Те ще ви се месят дотолкова, доколкото им позволите!

Да но когато се спича че с майка съм имала какво да си кажа,
След като си взех куфарите, се оплакал на леля че му било кофти че с него не съм разговаряла освен за пари за това че съм си взела изпита и прочие
той се чувствал кофти че с майка не можем да се надприказваме,

Е кво за това колко ми тече месечния ли иска да с иговорим
аз за съжаление в детсвото си си спомням само лоши моменти, може би хубави с него не еимало, ама докато учих за първия държавен изпит, започнах да страдам тъй като осъзнах че половината от личните ми проблеми са резултат от това което съм била допреди 20 години