[чичо]

Страхът ,като чувство е вроден....Придобива се страх от опредлени неща в последствие...тъмно,светло.. .вода,високо..кръв..

[rade]

Първоначално написано от yavor

Страхът ,като чувство е вроден....Придобива се страх от опредлени неща в последствие...тъмно,светло.. .вода,високо..кръв..

на същото мнение съм

[Mirami]

Хубаво, нека всеки да си има своето мнение за инстинкта за самосъхранение и страховете, но не това ме интересува... Който иска, нека да си прави изводи как са се зародили страховете му, това си е личен въпрос. Изобщо теориите са хубаво нещо, но практическите въпроси ме интересуват много повече.
Това, което ми се струва ВАЖНО е дали осъзнавате страховете си, кои страхове от изброените в края на първата страница ви принадлежат, кога се проявяват в действията ви и как се борите (сте се преборили) с тях.

[чичо]

Списъкът е много дълъг ,както също изисква внимание...а аз съм мъж Мързи ме да го чета и да пиша толкова.
Наясно съм със страховете си и не ме тормозят,когато се сблъскам с някой от тях гледам бързо да имам план за "евакуация"
А за да не се сблъсквам с тях правя много неща...например не плувам в морето

[emiko]

С времето стигнах до извода, че се страхувам от неизвестното и то винаги е в бъдеще време "какво ще стане, ако:
-загубя любим човек
-загубя работата си
-не мога да се справя с поставените задачи
-не ме обича повече
-остана сама
-ми изневери
-ме разочарова
-глобалното затопляне доведе до природни катаклизми
-разбият и ограбят домът ми
-откраднат колата ми........и......и......и....

Но това е само в мислите ми и то в бъдеще време........
Започнах да не мисля за утре, тоест да контролирам мислите си........
Не става отведнъж, не е лесно, но се получава с времето.....

[Мариса]

[/b]

[Мариса]

-загубя любим човек
Мисля,че тва е най-големият ми стах,да не с е случи така,че смърта да го вземе
-загубя работата си
Това е притеснение,но с времето го овладях,ще си намеря друга!


-не ме обича повече
ми значи е време друг да ме обича.


-ми изневери
ако го направи,отива в миналото автоматично
-ме разочарова
приела съм разочарованието като част от човешките взаимоотношения.
-глобалното затопляне доведе до природни катаклизми
ТОВА Е ВЕЧЕ СТРАХ

[Mirami]

Първоначално написано от emiko

С времето стигнах до извода, че се страхувам от неизвестното и то винаги е в бъдеще време "какво ще стане, ако:

Ех, колко си права, Емико... Същото става, когато мислиш и за миналото: "Колко по-добре щеше да стане, АКО..."

Колко по-добре може да живее човек, ако разбере, че минало и бъдеще не съществуват... Миналото е било точно такова, каквото е трябвало да бъде, иначе няма да сме хората, които сме... Бъдещето пък може да няма изобщо, във всеки един момент можем да умрем, а докато правим планове за бъдещето, не живеем в настоящето, дори не го забелязваме.

Аз съм от щастливците, които са имали късмета да преживеят нещо, което да ги накара да повярват в настоящето. Ще разкажа за своя опит:
В един прекрасен пролетен ден тази година си лежах в леглото и си убивах времето с някакъв филм, както винаги съм правела и по никакъв начин не можех да си представя, че живота ми може да свърши след 5 минути. Изведнъж получих много силни болки в корема, отидох в банята, паднах и изпаднах в някакво странно състояние: не можех да помръдна, нещо като припадък беше, само че чувах звуците около мен. Бях сигурна, че ще умра, но не зная защо, изобщо не се уплаших от тази мисъл в онзи момент. Мъж ми извика линейка, отведоха ме спешно в болницата, докато ме носеха към линейката чух разговор между санитарите: по-младият молеше по-възрастния да шофира той, защото го беше страх да остане с мен отзад, тъй като "съм можела да умра в ръцете му". Тогава не можех да кажа и дума или да си отворя очите, тъй че слушаш безучастно и като насън...
В болницата ме оправиха за половин час, но се изредиха 6 лекари, буквално всички "големи глави" бяха извикани да си кажат тежката дума, бяха се уплашили, защото не знаеха как може такова младо момиче да е толкова зле.
Та така, всичко мина благополучно, така и не се разбра какво ми е, но за сметка на това животът ми се преобърна. Няма вече бъдеще за мен, има само сегашен момент и всичко, което ми се случва е прекрасно и му се радвам, дори на тъгата или болката.
Оттогава изобщо не съм способна да се притеснявам за бъдещето и миналото, какъв късмет, че преживях подобна случка! Понякога си мисля, че в крайна сметка нищо не зависи от нас самите, просто се случва нещо, което ни променя, не защото сме искали, а просто защото става нещо с нас и около нас... Разбира се, има и хора, които от нещо такова стават още по-зле, например съвсем се панират за живота си и се появяват още повече страхове. Ох, не знам, толкова са объркани нещата, няма готови формули

[emiko]

Стрейндж, всеки сам трябва да стигне до своята философия за живота и случващото се в него.
За някои това е подобна случка като твоята, за други низ от такива случки, за трети прозрението идва от книгите, а повечето може би никога не го намират....

[gabriela91]

- Загубата на близък човек
- Страх от дълбочини, тъмнина и кучета/вълци/чакали общо взето