[theodora0525]

Здравей, слънце. :P
За съжаление не мога да ти кажа нищо по въпроса за психолог/психиатър, който да разбира нещо по темата.
Мисля, че това ни е проблем на всичките. Доколкото разбрах често спряганата в медиите Мадлен Алгафари взима доста скъпо, без това да дава някакъв резултат.
Аз усилено търся в момента човек, който се занимава с хипноза. Установих, че в сърцето на проблема е ниската ми самооценка. С други думи, аз някъде дълбоко в себе си вярвам, че ако напълнея никой няма да ме хареса и няма да имам приятели?!? Оттам идва страхът от напълняване - след него - принудителния глад - оттам тъпченето с ненужно големи количества храна и... повръщанетои.
Звучи много логично, нали.
Та търся някой, който да повлияе на самочувствието ми и по възможност да ме избави от някои комплекси.
Мисля си, че най-близо до проблема са терапевти, които се занимават с наркомани и алкохолици. Тъй че, ако чуете за такъв човек, пишете!
А СЕГА - УСМИВКИ!
И още веднъж!
Браво!
Пожелавам ви страхотен ден.
Ако нищо друго не мопже да ви зарадва, помислете си, че идва пролет - слънце, тревичка, цветя, синьо небе...
Скоро и краставиците ще излезат на пазара!

[6te_sum_silna]

Здравейте момичета!!!
Не мога да повярвам, че намерих тази тема, още треперя. Както предполагам се сещате, страдам от булимия като вас. Радвам се, че не съм сама. Четейки постовете ви, все едно четях в основни линии собствените си чувства и действия, все едно аз ги бях написала....
Животът ми е малък ад. Започнах да повръщам "едва"
юни миналата година, но проблема го имам от десет годишна (сега съм почти на 18 ).

Историята ми е дълга, надявам се да не ви досадя.
Всичко започна преди 8 години, когато изкарах една доста тежка болест. Бях слаба, а след болестта станах скелетче. Бях 20 килограма. След това по магазините пуснаха кроасани с лепенки вътре и аз започнах да ги ям всеки ден,примамена от лепенките. Не само си възвърнах теглото, но станах 35 кг. Един ден баща ми ми каза, че краката ми са станали като на щангистка. Толкова ме заболя!!! Тогава за пръв път мисълта за килограмите се загнезди в ума ми. Започнах упражнения и за две седмици ги смънах. Сега като разказвам, направо ме боли сърцето, бях само на 10, ако съм знаела докъде ще се докарам!!

За жалост нищо не спря до там, на 12 направих първата си сериозна диета - 2 седмици само на домати и краставици, а първоначалното ми тегло изобщо не беше високо. Станах отново скелетче, а толкова се харесвах....В седми клас седях до едно момиче, което също като мен беше обсебено от мисълта за диети и прекарах една "щастлива" година, изпълнена с разговори на тази тема и съставяне на какви ли не безумни режими. Мисля, че тогава се появи булимията, макар и не в натуралния вариант с повръщане - от понеделник до петък почти нищо не ядях, а след това събота и неделя се тъпчех. В тези дни почнах да използвам разхлабителни, за да изхвърля храната. В края на годината се разболях тежко и от стоенето вкъщи напълнях за първи път доста ( за тогавашните ми критерии). Появи се зависимостта ми от теглото - не исках да си подавам носа навън и да се срещам с никого докато не ги смъкна.

Когато се преместих обаче в ново училище настъпи истинският ад- стрес огромоен, който избивах с тъпчене. Напълнях вече наистина значително и се МРАЗЕХ. Почти три години се мъчех като грешник в постоянни опити да отслабна, но всеки път ставаше все по-лошо. Отказвах да излизам, постоянно си намирах оправдания, станах затворена и неконтактна. Не исках да плаша света с дебелината си, така го възприемах. Най-виското ми тегло беше 65 кг. За мен беше нещо обичайно да сваля за отрицателно време чрез глад 6-7 кг, а после за още по-отрицателно време да ги наваксам....После през юни миналата година започнах да повръщам. Не знам как стана, просто един ден след поредното ми натъпкване отидох в тоалетната и.....бях уплашена, знаех всичко за двете болести, винаги съм се интересувала. Да, бях уплашена, но и дълбоко в себе си щастлива, колкото и абсурдно да звучи. В следващите няколко дни си казвах, че ще спра, но предполагам, че всъщност просто не съм го искала наистина. В един момент, когато започнах да свалям с бясна скорост, вече не си и помислях да спра. Въртележката ме беше завъртяла. Понякога ми се случваше да повръщам всяка хапка - един фъстък или една ябълка, мислех, че всичко, което поема, ще ми се трупне. Но в повечето случаи си се тъпчех....

Изпитвах единствено вина към близките си - само ако знаеха....Но те не знаеха, слава Богу. Никой не знаеше и никога нямаше да узнае за малката ми тайна...За 2 месеца станах 47 кг, смъкнах близо 20 кг общо. Всички бяха изумени, хората, които ме познаваха от скоро и не знаеха колко слаба съм била преди, не можеха да повярват, че това съм аз. Питаха ме как е станало....аз се изчервявах и не знаех какво да отговоря. Беше ми гадно, че ги лъжа, но нямаше начин да кажа и истината. Чувствах се щастлива - вече излизах с удоволствие, не се криех в къщи...

Ала много скоро започнаха проблемите. Започнах да не ходя на училище, защото се чувствах твърде изтощена, постоянно треперех, имах чувството, че ще припадна. Да не говорим какво ставаше ако не дай Боже качех 1 или 2 кг - мислех си, че целият свят ще е отвратен от мен и хората ще се уплашат като ме видят. Мислех, че ужасно ми личи и не исках да си подавам носа от нас. Отново започнах да не излизам, станах по-самотна от всякога, нещастна, с болен мозък и тяло....Налагаше ми се постоянно да лъжа нашите, а преди това никога не съм го правила...Имайте предвид, че винаги съм била отличничка и успехът ми е значел много за мен. Но сега вече нищо не ме интересуваше, имам чувството, че вече и свалянето на килограми не ме интересуваше, сякаш повръщах...по навик, а много често го правех, когато бях ядосана, сякаш исках да излея гнева си към света върху себе си.

За самоубийства мислех постоянно. Не го правех, само, за да не нараня хората около мен. И накрая се случи нещо, което ме принуди да предприема последната стъпка- да кажа на нашите. НЕ мога да ви опиша колко беше трудно - най-трудното нещо, което съм правила!!!!! Срамът е неописуем, болката е неописуема!!! После седмици не можех да погледна баща си в очите!!! Той реагира първоначално ужасно - развика се, че един бой ще ме оправи, ала още на другия ден осъзна проблема. Най-ми е мъчно за болката, която причиних и продължавам да причинявам на майка ми- тя е ангел. От самото начало ми беше подкрепа, не ме обвини за нищичко , не ми се скара за нищичко, не ме укори. В това отношение съм щастливка.

От този момент тръгнах на психоложка - aivy27, при тази, при който и ти си ходила до скоро. И Ципралекс пия. От тогава вече минаха близо 6 месеца.....Положението е следното : повръщанията ми се разредиха (преди го правех по 4-5 пъти на ден), а имам и един период от близо 2 месеца, когато не повърнах нито веднъж (целия февуари и половината януари). Но въпреки че засега спрях (казвам засега, защото никога не знам кога отново ще почна- желанието понякога е все така силно), не можах да спра да се тъпча (винаги го правя тайно и след това се чувствам ужасно виновна, пред хора ме е срам да ям)

сега съм станала 62 кг и ако трябва да съм честна често горчиво съжалявам, че спрях да повръщам, защото преди поне бях слаба. Сякаш заспах на 47 кг и се събудих на 62 - трупнах ги за нула време (2-3 седмици), защото продължих да се тъпча, но спрях да повръщам. Между другото искам да добавя нещо за "успокоение" на аivy27, ако това може да бъде такова - ВСИЧКИ булимици напълняват, след като спрат да повръщат, защото просто не могат да спрат веднага да се тъпчат. Това, което stillness предполагам е имала предвид, а и това, което аз знам е, че ДОКАТО повръщат много булимици свалят килограми (като мен), но други вместо това качват и напълняват. Зависи и колко време повръщаш. Не знам защо е така, предполагам, че някои организми не могат да изхвърлят напълно храната и както психоложката ми обясни, организмът постеппено превръща устата си в стомах- а именно, храната се абсорбира още докато е в устата. И така, повръщаш, не повръщаш, кел файда - пак дебелееш.

Но да продължа....животът ми сега, когато напълнях отново, е по-голям ад от когато и да било, по-нещастна не съм се чувствала НИКОГА, дори и в онзи ужасен период, за който говорих по-горе....Мразя се повече от всякога, не искам да виждам никого...Представлява ми усилие дори да изляза на улицата, срам ме е от хората. В училище често се затварям в тоалетната през междучасието, не искам никой да ме гледа. Постоянно си измислям оправдания за пред приятели да не излизам, отблъсквам ги, защото ме е срам да ме гледат такава (дебела). Същевременно ми е адски трудно, защото се старая на външен вид да не ми личи как се чувствам, но в момента, в който се прибера в къщи се скривам под одеалото и плача с часове. Леглото се превърна в любимото ми място, моето убежище. Майка ми ме гледа всеки ден как се мъча и не искам да си помислям каква болка и причинявам. Искам да се оправя единсвено заради нея...

Не мога да разбера защо не съм нормално същество, не мога да разбера защо не мога да спра!!! Чувствам се като наркоманка. Въпреки (а може би и заради това) че в момента не повръщам, психиката ми е по-затормозена от всякога, всеки ден е непоносим за мен, искам да умра. Живея единствено заради близките ми, вече на нищо не мога да се насладя, изгубих всичките си ориентири - сякаш няма за какво да живея.....Живея ден за ден, или по-точно живея, чакайки да мине поредния ден, който винаги е ново изпитание за мен. Имам чувството че всичко изгуби смисъл, а най-ужасното е, че знам, че той ще се появи едва когато отново отслабна. Знам обаче и че колкото и парадоксално да звучи - винаги всичко е било заради килограмите, но и всъщност никога не е ставало въпрос за тях. Знам, че не може те да са истинската причина да се докарам до тук...Все още я търся...

Превърнах се в чудовище - не мисля за нищо друго освен за дебелото, циврещо и отчаяно същество, в което се превърнах, след като спрях да повръщам, а същевременно майка ми си изплаква очите като ме гледа така нещастна!!! Жалка съм , Боже колко съм жалка!! Не мога ли да се оправя поне заради нея?? Защо ми е толкова трудно да не се тъпча....Как може цялото ми ежедневие да се върти около храната и теглото? Между другото много по-лесно ми е да гладувам, от колкото да ям нормално. Имала съм и анорексични периоди, изхвърляла съм храна, криела съм, че не ям - в началото на март не ядох нищо 1 седмица, дори и вода почти не пиех....Естествено отслабнах доста (6 кг), но един ден хапнах малко и повърнах отново, за пръв път от близо 2 месеца...Психоложката ми забрани категорично да гладувам пак- каза че това е най-лошото, което мога да правя. Въпреки това, на моменти в глада виждам единствентоо си спасение, искам просто да изчезна....Ужасно съм объркана, не знам какво да правя, един ден имам желание да се оправя, друг ден искам да умра.
Искрено се надявам да не съм ви затормозила с написаното....Бих била сташно щастлива ако се запозная с вас, имам нужда от подкрепа, но което е по-важно, бих се радвала ако мога да дам такава на някого с моя проблем, защото познавам ада, през който минава. Моля ви, ако някой иска да се свърже с мен да пише на имейл:
vv_rr_ss@abv.bg

Ще съм страшно щастлива!!! Надявяам се заедно да станем по-силни!!
И искам да добавя нещо последно, за хората, които не страдат и не са страдали от хранително разтройство. И най-вече за родители и близки на болни, ако случайно някой от тях чете това. Знам, че навярно за вас е много трудно да разберете страдащите от тези коварни болести. Навярно често си задавате въпросите "защо просто не започне да яде/да спре да се тъпче/повръща". Знайте, че същият въпрос си го задаваме и ние всеки божи ден. Знайте, че нещата не опират само до храната, тя е само последствие от много дълбок вътрешен проблем. Анорексията и булимията са преди всичко болести на психична основа!! Знайте, че страдащите имат нужда от подкрепата ви, а не от укорните ви думи, защото ние сами се укоряваме достатъчно. С гняв и заплахи нищо не се постига, само с разговори и разбиране. И последно - знайте, че хората, болни от хранително разтройство не са просто суетни, егоестични същества, съсредоточени върху външния си вид и неинтересуващи се от чувствата на тези около тях...Напротив, лично за себе си мога да кажа, че винаги съм се старала да угодя на другите и да съм пефектна във всяко отношение, а страданието, което изпитвам е И заради това, което причинявам на близките ми.

[aivy27]

Здравейте момичета,как сте?
Има ли някакво постижение при някоя?нещо с което можете да се похвалите?Успявате ли да се справяте поне минимално с някои неща или напротив всичко си върви по старому.
Аз нямам с какво да се похваля.Положението си е все същото.Килограмите не мърдат и грам,опитвам се да не повръщам,но не мога да контролирам храната,количествата са огромни.Ако можех да се сдобия от някъде с Мазиндол,знам как ще станат нещата.За съжаление никъде не мога да намеря вече това лекарство.Трябва ми нещо което поне да намали апетита,който изпитвам.
Знам,че лекарствата действат на мозъка и централната нервна система,специално тези за подтискане на апетита,но явно друг начин няма.

[theodora0525]

Не знам кой е авторът, но е хубаво. Поздрави на всички!
А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

Copyright © Claudia Minden Weisz

Първоначално написано от theodora0525

Не знам кой е авторът...

....Copyright © Claudia Minden Weisz

Да ти казвам ли кой е автора или няма нужда вече :P

[aivy27]

Наистина звучи добре..............но,аз не мога да понасям себе си, а да заобичам другите ми е трудно.
Трябва първо да се науча,да се обичам и оценявам по някакъв начин,след това може би ще се науча на всички други неща.В момента....................моля единствено,да не полудея,да успея да удържа и аз незнам какво и колко време.Незнам какво очаквам и от кого,къде и как.Знам,че както едно младо девойче болно от същата скапана болест се изрази:"............дори Господ да слезе и да поиска,не може да ми помогне,ако аз не го пожелая и осъзная",това е истината!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Спрях психиатърката и лекарствата,на ръба на нервна криза съм.Не мога да комуникирам нормално с хората,обзела ме е жестока агресия за капак и на другите простотии.
Няма такъв майтап а?На 27 години, а животът ми е пълен майтап, един жалък майтап.
Вече никого няма да моля за нищо,ще гледам да правя каквото мога ............ако мога някой ден ще се излекувам,ако не................всеки знае какъв е изхода.

[Milah87]

Здравейте момичета!!!
Наясно сьм, че булимията е дьлбок прихически проблем, но мислили ли сте, че с диети от рода на "само вода" или "кисело мляко и плодове" нещата се влошават още повече? На тялото му трябват калории, като го дьржите гладно си ги набавя рано или кьсно с тьпкане. В момента се храня 5 пьти на ден, с малки порции, по принципите на НВД. Да чукна на дьрво от 15 дни не сьм имала криза, сита сьм и не изпитвам нужда. Тялото ми има достатьчно енергия,вьпреки това ако сьдя по дрехите си сьм отслабнала. Плодове не ям - от тях ми се дига крьвната захар и веднага се натьпквам сьс хляб, бисквити итн. Прекрасно е инсулиньт да е винаги стабилен и да не ми причернява за шоколад. Не казвам че сьм спряла с тьпкането - всеки ден си е една нова победа. Но за сега дьржа фронта. Влезте вьв форума на spidersport, ще ви се изяснят много неща за правилното хранене и отслабването. Относно рибеното масло - четох, че момичетата болни от булимия страдали от недостиг на омега 3. Помагало при депресии. Не знам до колко наистина помага, но и от него пия. Не искам да ви поучавам, всеки си знае за себе си. На мен ми се струва, че за себе си сьм намерила пьт да изляза от тази гадост. Пожелавам го и на вас! По-здрави!

[theodora0525]

Браво, Мила! Поздравления!
Мен НВД определено не ми харесва. Не мога без плодове. Ябълки, цитруси - това са нещата, които обожавам като вкус и не изпитвам никакъв страх да ги ям, независимо от количеството.
От друга страна - не съм фен на месото. Предпочитам млечните продукти в цялото им многообразие.

Някой може ли да ми препоръча диета с много плодове?
Вярно ли е, че от разделното хранене не се пълнее?

Искам да започна да се храня нормално, но МЕ Е СТРАХ!

[Minna]

Здравеите момичета не знам откаде да започна...........на 27 години сам .... днес попаднах и аз незнам как в този форум....изчетох вси4ко на един дъх...поплаках малко...иска ми се да ви кажа Аз бях болна от булимия бях...но не съм сигурна какво точно означава да си бивш булимик........да си както преди ..или само да спреш да повръщаш въпреки че това не е никак малко.......на 17години.....почнах с диетите и станах зависима от килограмите обаче вместо да се съсредоточа върху спорт или нещо друго.....аз мислех за за храна много храна за това как да се натъпча и после как да повърна и после убиващото чувство на вина празният поглед...и пак отначало това продължи около година две СРАМ ВИНА ПОВРЪЩАНЕ И ХРАНА това беше моят живот

...това на всички тук ви е до болка познато механизмът е един и същ непрекъснато се питаш как мога да си причинявам такова нещо....... защо го правя.....отговор няма.....

и изведнъж спрях........ завърших училище намерих си работа и спрях..... не казвам че беше лесно и бързо но спрях..... което спред мен е най- важното......естествено сега не тежа заветните 50 кг. НО НЕ ПУКА ВАЖНОТО Е ЧЕ СЪМ ЖИВА И ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ нещо което преди исках само при условие че съм 50 кг.
ИСКАМ ДА ПОМОГНА С КАКВОТО МОГА защото съм минала през този АД и знам колко невъзможно ти се струва да излезнеш когато си вътре

[theodora0525]

Minna, как? Това е въпросът? Поне моят.
Разкажи ми за първите дни, моля те!
Знам, че може!
КАК?