[Devito]

Предполагам, че това с по-трудното гълтане е проблем при всички видове операции, защото и аз съм така. Ако ям много бавно съм ОК. Имам проблем и с газираните напитки. Най-трудно ми е, ако не съм яла цял ден, например и реша да хапна нещо. Първата хапка почти винаги я връщам обратно. Затова при такива случаи обикновено много бавно и внимателно - глътка по глътка - първо изпивам чаша вода и после ям.

[Yana]

Хора не пийте газирано ще си разширите стомасите сто пъти по бързо отколкото с безгазирани течности. Всички се давим и хълцаме, за да не се получава първите няколко месеца се яде непрестанно по 2-3 лъжички 15 пъти ако трябва на ден. Не се притеснявайте но и не налитаите на сладко и без тва мозъка ви не е наясно кво още точно става така че нека калориите да са минимални за да сваляте много имате време да удряте плата. За всичките 12 до 14 месеца след операцията съм сваляла сътриктно по 2кг или по 1.5 някой път, но аз сладко нито ям нито пя освен някоя бисквита закуска, иначе плодове ям много. Хляб, ориз и картофи не ям освен ако последните две не са част от супа а супи специално ям много защото бързо пълнят стомаха на принцяпа хапваш нещо гълташ нищо, Започнах да задържам едва след първите 14 месеца и тогава реших да започна с терможениците, fat бурмнерите и идеите за всекидневен йоггинг 6 дена в седмицата, Пилатес и фитнес. Е не изпълнявам нещата качествено но пък аз сега тренирам за дисциплина, важното е също че има движение и килата започнаха да падат пак с 1кг на месец без особено да намалявам храната, макар че сега хапвам като вместимост повече количества.

Гастропластиката не магия сама по себе си, по скоро е много магически мотиватор да направим нещо за себе си. Иначе които не иска да спре с турбо-храната един ден така или иначе ще се озове в същият коридор откъде е почнал преди шампионата:) може би не толкова тежък но пък след всичкият зор и най вече някаква надежда в тунела сами трябва да преценим, да се докарваме ли дотам.

Много се радвам за Марияна и Universe, дано да се възстановят бързо и да разказват.

[hansolo]

днес бях на преглед при Кирязов, всичко е ОК. но пиша за друго - видях Марияна, изписваха я. Изглеждаше добре и доволна, надявам се да се възстановява успешно и безпроблемно.

[Мария Василева]

някой да знае какво става с VERA_111 ?
гледам доста отдавна не е писала..

[maryana]

Здравейте, мили момичета и момчета!
Благодаря ви за подкрепата!
Първо набързо да кажа, че това, което чухме от Яна и Хансоло за екипа доктори Кирязов- Щерев е мноооого малка част от тях самите. Невароятни мъже, невероятни професионалисти. Не дай Боже никому да попада в болница и под скалпел, но ако се случи, дано ги има "под ръка". За тях няма делник и празник, въпреки дежурните лекари и сестри, които тичат преди да кихнеш, и двамата идваха ежедневно в болницата, (въпреки, че уж се разбирали кой кога да идва). Господ да ги пази!
Извинете лирическото отклонение, но не можех да се въздържа. А сега по същество:
Операцията започна на 05.06 в 14,30. Голям зор тия вени, ей. Докторите костюмирани, маскирани, а една сестричка се мъчи край мен да ми вкара абокат. Кой може да вкара пластмасова игличка във вена под сланина, ама... успя! Нямах абсолютно никакви притеснения, казах си : Какво има аз да се притеснявам, аз си спя, докторите да му мислят! И като казах "спя", защо никой не споменава за това заслугата на анестезиолога? Такъв разпит ми беше дръпнал преди операцията, че съжалих че за прегледа не съм си домъкнала бебешкия картон И това не беше по същество, а само исках да кажа, че нямах нито секунда притеснение.
Операцията е продължила около 4 часа. Нощта също мина в сън, като една сестричка непрекъснато тичаше пре мен. Мъчеше ме сондата в гърлото и се страхувах да не повърна, да я изхвърля, но ми биеха някакви инжекции против гадене. Мислех, че до последно ще остане в мен, но на 24- тия час Доц. Щерев я измъкна. Вярвайте ми, ако не ми висяха торбите с дреновете, щях да скоча да го прегърна. Тогава ми извадиха и подкожния (в моя случай подсланинчев дрен), на втория ден ми извадиха и единия коремен. На третия останалите два и катетъра. В този момент бях готова да поискам ръката на доц. Щерев не помня мъж да е правил толкова за мен. А, освен и че ме носи на ръце. Представяте ли си на какво съм ги подложила тези мъже? Не стига да се потят под напрежение 4 часа над мен, ами и да ме пренесат в леглото Това за операцията, махнаха ми дреновете и бях готова да си ходя. Дори на доктора казах, че се чувствам все едно съм влязла за пиърсинг, ама са ми сложили 37
Храната? НЕ ЯЖТЕ БАНАНИ! Поне аз няма да го правя. Чай със сиренце на закуска, супичка на обяд, сокче след обяд, айрянче на вечеря.
Станах досадна, а и чакаме днес univers, да сподели и тя. Питайте, ако нещо още мога да разкажа.
Следоперативни усложнения? Възпали ми се вената на единия абокат и с това се "боря". (затова започнах разказа с мъчните ми вени) Дай Боже всичко да е дотам. Ще махаме конците в сряда- четвъртък, после се къпя и съм като нова.

[Мария Василева]

Дано при всички да е така!
много емоционално наистина, но явно има защо!
Браво на докторите!
а за теб, maryana -

[Devito]

Яна, права си за сладкото. И аз избягвам сладко, тестено и пържено. Само от биричката не ми се ще да се отказвам, та от там проблемите с газираното. Аз възприемам банда, като един помощник да си спазвам стандартните диети, защото без него ми е невъзможно. Затова си давам много ясна сметка, какво трябва и какво не трябва да слагам в устата си.
Апропо!
Днес бях на контролен преглед във ВМА - след 6-я месец. Гълтах каша и ме гледаха на рентген. Казаха, че всичко е ОК и ми затегнаха пръстена още. Сега пак не огладнявам, както в началото, защото бях започнала да ям повече напоследък и бях спряла да свалям килограми.
Остава си проблема с това, че не зараства дупката при порта ми. Тези дни ще разбера какво смятат да правят докторите по въпроса - дали ще я зашият пак, или ще го местят на друго място...

[universe]

Ето ме и мен
maryana, е описала абсолютно точно и моите чувства лъм лекарите Кирязов и Щерев - страхотно професионалисти и Човеци. Благодаря им от сърце за подарения "нов живот", А също и на сладкия анестезиолог и целия персонал на Темелков.
Но да не се отвличам много - то се подразбира, че щом съм оставила тялото и живота си в техни ръце, значи са достойни за уважение и доверие.

При мен следоперативния период не премина особено гладко, в смисъл имаше проблеми първите 3-4 дни с разни контракции и задържане на газове, но вече всичко е наред.
В болницата наистина доста хранят Аз банан не опитах, но от айрян ми става адски зле (макар, че досега обожавах мляко)
Странното е, че нямам никакви проблеми с преглъщането, гледам да не се увличам разбира се.
Засега друго не се сещам, но ако има въпроси - давайте

[numb]

Добре дошли обратно на новооперираните. Успешно и бързо възстановяване!
Колкото до бананите аз съм жива благодарение на тях....хихихих. По едно време само те и айрянът не ми дразнеха стомаха.
Сега основният ми проблем е непоносимостта ми към водата. Една глътка и почва да ми се гади. Едва успявам да изпия половин литър.

[maryana]

Никога не бих повярвала, че няма да искам да посегна на храна- каквато и да е. Правя всичко възможно да хапвам нещо, но на втората хапчица, полягвам. Сигурно аз имам най- проклетия стомах, дето се преструва на болен и от 2 глътчици вода. Момичета и момчета, вас болеше ли ви стомахчето първите дни, когато попадаше храна в него? Той се глези и на 2-3 лъжички супа