Първоначално написано от jova

Той само моичкия да се навие слагам главата в торбата

Ако не се навива го бъзни лекичко, че има и други кандидати

Първоначално написано от jova

Или пък да вземе да проговори нещо че да не му разбирам...

Кофти наистина, в пубертета като ти се ядоса да вземе да те изпсу'а на джинджикитайски...

Сериозно обаче - от това което съм видял, деца израстващи в чужбина научават еднакво бързо и лесно и двата езика. Единият не се забавя заради другия. А това е огромен плюс за него, да знае два езика като майчини.

Първоначално написано от liophy

Сериозно обаче - от това което съм видял, деца израстващи в чужбина научават еднакво бързо и лесно и двата езика.

Това наистина е така. За децата някакси е по-лесно. Мои приятели заминаха за Канада, дъщеря им беше тогава на 4 годинки. Само след 1 година престой там, тя вече дори бълнува на френски

[katie]

Изобщо, ама хич не се притеснявай. Аз съм израстла двуезично, както и много от приятелите ми. Още от 3 годишна насъзнателно научих и двата езика, и много добре знаех с кой роднина на кой език да си говоря. И получаваш огромен бонус - 2 майчини езика. Най-добре се учат езици, когато си още малък, после много трудно можеш да постигнеш "безакцентие". И в последствие учиш езици доста по-бързо. На мен ми се налага да говоря 5 езика, почти ежедневно, но само майчините ги говоря без акцент, на другите се вижда че съм чужденка.

А, и един пример - познавам едно четиригодишно момиченце, което говори 4 езика. Майка и е италианка, бащата швейцарец, живеят в Германия. Всеки от родителите държи малката да говори неговия език. И така момичето говори свободно с майката италиански, бащата френски, с другарчетата по игра немски, а в детската градина английски. Аз такова чудо не бях виждала, направо ме разби това дете. Макар че това е по-скоро изключение. Но два езика не са никакъв проблем.

[lori]

Първоначално написано от jova

...Той само моичкия да се навие слагам главата в торбата...

Леле четох го 2-3 пъти и реших, че неговата глава ще слагаш в торбата... Мисля, че е много важно и мъжът да иска или поне да е съгласен. Аз все още не искам и засега няма да гоня срокове.
jova, действай и се похвали!

[mallvina]

Първоначално написано от partalinaa

Вие как мислите кои са плюсовете и кои минусите когато имаш дете !

За да родиш и да отгледаш дете изисква огромна отговорност ,задължителни и непрестанни грижи ,внимание,обич,търпение.

Наистина няма нищо по хубаво и по голяма радост от радостта от това да имаш дете ..да изпитваш истинско щастие когато наблюдаваш новороденото си бебе как спи през ноща..няма нищо по хубаво от това да гледаш как едно дете се учи да чете.
Но за това трябва да си подготвен и физически,психически,финан сово и не на последно място и най важно да срещнеш подходящият (и не чак толкова) подходящ за себе си човек.Всичко това звучи малко шаблонно но 99% от щастието или нещастието ти зависи от това с какъв човек се събереш!... затова и за мен лично няма абсолютно никъв смисъл без любов и разбирателство да създаваш семейство и деца.А и брака не винаги е лесен ,за да се окаже сполучлив ,трябва да работиш за него повече ,от колкото за всичко друго в живота.

[Babri]

Децата осмислят живота ни,правят ни щастливи и същевременно по-отговорни.За да имаш дете,както каза и Малвина,е нужно да срещнеш точния човек,с когото да изградите заедно своето бъдеще и да бъдете заедно във всичко.След това логично се появяват и децата и ставате истинско семейство със хубавите и не толкова хубави моменти понякога.Но когато я има обичта и усмивката на едно малко човече,лошите мигове се преодоляват по-лесно.

[alfa]

Голяма грешка е някой да търси осмисляне на живота чрез детето си.
То трябва да е следствие на един добре започнат и развиващ се живот, живот в който изглежда всичко си постигнал и е дошъл момента да имаш наследници. Ако чакам едно хлапе да ме кара да се чувствам добре, още по-зле за мен! Това говори че съм слаб и комплексиран, което му влияе, на него (детето), адски много!

[petyaaaa]

Първоначално написано от alfa

Голяма грешка е някой да търси осмисляне на живота чрез детето си.

alfa, и аз си помислих същото, като прочетох изказването на Бабри, но после като се позамислих - може би тя не го е имала предвид чак толкова буквално. Според мен е имала предвид, че когато имаш дете, започваш да имаш по-широк мироглед. И ако преди си виждал смисъл в едни ценности, след раждането на дете, виждаш И други ценности, които дори стават по-значими... Това, разбира се, не означава автоматично, че животът ти преди детето е бил безмислен! Не знам, това беше моята итерпретация. Бабри да си каже как е наистина

[Babri]

Petyaaa и Alfa, нямах предвид,че живота на човек преди раждането на детето му е бил безмислен.А че след това осъзнаваш приоритетите и отговорностите си и придаваш друг смисъл на съществуването си.Защото ако до вчера си бил free,след появата на детето ти,вече гледаш на живота през призмата на родител.Ето защо казах,че се осмисля.Правиш си равносметка за това,което си свършил и ако то не е задоволяващо,не виждам защо да не потърсиш смисъл в детето си?Някак си,мирогледа се променя и всичко се подчинява на това малко съшество.

[alfa]

Преди да имаш дете трябва да имаш партньор, към който трябва да се отнасяш по същия раздаващ се начин както и към едно дете.
Разбира се че не съм приел думите на Babri буквално, но аз смятам, че един родител трябва да е наясно с приоритетите си и бъдещето отношение към детето си още преди да има такова!