[lori]

За мен лично няма еднакво обичане на децата в семейството. Много ми е интересна тази прословута "еднаквост". Наблюдавам всички родители-деца около нас и определено има разлика. Първият най-близък пример - мъж ми и сестра му. Свекървата категорично обича повече дъщеря си - въпреки че е на 32 г., тя е нейното "момиченце" (може би защото няма деца, гадже, съпруг и живеят заедно...). Обича и сина си, но има разлика, може би и заради пола. Родителите ми обичат повече брат ми, който е с близо 11 години по-малък от мен. Нямам нищо против това. Аз също го обожавам. И много други примери... Дядо ми казваше, че обича повече майка ми отколкото брат и - е не директно, но ставаше ясно, че му е била слабост...

[Babri]

И аз знам много такива примери за разделяне на децата в семейството,но не съм съгласна с това.В крайна сметка,децата са различни,ама са си наши.Малкия ми син е по-инат,налага се още сега,но аз го обичам както и големия.

[alfa]

Първоначално написано от apoklistika

Става въпрос за това, че в екстремни ситуации хората реагират като първо защитават децата си по съотвения начин, а след това партньора си.

По-скоро да, но не това разбрах от думите ти: "Досега не съм чула някой, който има дете да казва "партньора и детето ми са най- важното за мен"", които могат да бъдат разбрани в различен смисъл....

[Мария Василева]

най-хубаво би било всички да се обичат, ценят и уважават много- и партньори и деца, но това е някаква идеалистична ситуация.
За мен е много по-разбираемо, детето (децата) да са на преден план, което е и естествено- те най-много имат нужда от подкрепа, закрила, грижа и поощрение. И вече пораснали пак имаме нужда от тези неща понякога, но се предполага, че в по-голяма степен сме самостоятелни.

Някои тук беше казал, че това "най-много обичам децата" всъщност се чува от самите деца като "не обичам достатъчно партньора си". има нещо такова. не е много хубаво да се степенува това чувство, но го правим.
А и все пак -къде по-рядко се среща да се увлечем по чуждо дете примерно.. мъже, жени (съответно съпрузи) можем да имаме неопределено количество, но с децата не е така.. обикновено поне.

Другото, от което аз много се дразня е често срещана ситуация -разведат се двама, детето остава при майката и бащата все едно и с него се е развел.... всичко може да се случи между двама души, може да не искат повече да са заедно по една или друга причина, но да престанат да се грижат за собствените си децата е отвратително!!! пък такива случаи в историята- много! може би и затова хората така реагираме. И най-често възлагаме най-хубавите си надежди на децата именно- партньора ги носи главно в пероида на влюбването..

[Babri]

Не мисля,че да обичаш партньора си и децата си наравно и да ги постявяш заедно на една позиция,е идеалистична ситуация.Напротив това е възможно и аз съм жив пример за това. Винаги съм се отнасяла еднакво грижовно и сърдечно към тримата ми мъже в къщи.И смятам,че дори и големи хора като нас,имат нужда от подкрепа,обич и разбиране и на моменти сечувстват подтиснати.Семейството е моята крепост и всеки един от членовете му,има моята обич.

Първоначално написано от MariaVassileva

Другото, от което аз много се дразня е често срещана ситуация -разведат се двама, детето остава при майката и бащата все едно и с него се е развел.... всичко може да се случи между двама души, може да не искат повече да са заедно по една или друга причина, но да престанат да се грижат за собствените си децата е отвратително!!! пък такива случаи в историята- много!

аз пък знам повече случаи, в които бащата иска да си вижда /респ. да се грижи за детето, а майката не му го дава, като един вид му отмъщава за отношението й към нея. тъпо, но факт. от цялата работа страда единствено детето.
ама по-добре да не я засягаме тая тема.

[Мария Василева]

Babri, много е хубаво, че има такива случаи!
А, Бимби- и това е много гадно!! въобще, навсякъде, където се използва детето като маша е в негов ущърб..

[alfa]

Детето ще се чувства много по-добре ако майка му и баща му се обичат и отношенията в семейството са равноправни....детето не трябва да се чувства център на внимание...мама и тати си имат нужда от време и от разбиране...това изгражда малкото в правилна насока....а и пък опита показва че екстра вниманието е по-скоро пагубно, така че самото внимание на някой трябва да се разпределя между различните членове на семейството....за равно тука никой не говори...тия неща не се мерят по тоя начин...

[ana-maria-magdalena]

Първоначално написано от alfa

Детето ще се чувства много по-добре ако майка му и баща му се обичат и отношенията в семейството са равноправни....детето не трябва да се чувства център на внимание...мама и тати си имат нужда от време и от разбиране...това изгражда малкото в правилна насока....а и пък опита показва че екстра вниманието е по-скоро пагубно, така че самото внимание на някой трябва да се разпределя между различните членове на семейството....за равно тука никой не говори...тия неща не се мерят по тоя начин...

[valhalla]

Първоначално написано от alfa

Голяма грешка е някой да търси осмисляне на живота чрез детето си.
То трябва да е следствие на един добре започнат и развиващ се живот, живот в който изглежда всичко си постигнал и е дошъл момента да имаш наследници. Ако чакам едно хлапе да ме кара да се чувствам добре, още по-зле за мен! Това говори че съм слаб и комплексиран, което му влияе, на него (детето), адски много!

Абсолютно съм съграсна с alfa... все едно аз съм го казала това

Първоначално написано от alfa

Преди да имаш дете трябва да имаш партньор, към който трябва да се отнасяш по същия раздаващ се начин както и към едно дете.
... смятам, че един родител трябва да е наясно с приоритетите си и бъдещето отношение към детето си още преди да има такова!

и това е абсолютно вярно...

Първоначално написано от alfa

A това никак не е хубаво и зле говори за хората с които общуваш.
Всеки член от семейството е важен!

и това...

изобщо 100% съвпадение на мненията ни, alfa... и много ти се кефя, защото потвърждаваш моите теории... друго си е да видиш, че не си единствения с тези идеи ... сам срещу света...