[tornadeos]

Ок де... съгласен съм с вас абсолютно, обаче не ми излиза от главата... само като си представя... малее ужас... пък и мъжете са мъже не е толкова гнусно са са с много жени... за една вечер и това е.. а някак си за жена го намирам малко по-интимно... знам ли... кажете как го чувствате вие... само като си представя всичките тия (боклуци, мразя ги!!) преди мен как гие докосвала... и най-вероятно им е казвала нещата който казва на мен.... как..... УЖАС !!!

[TedyK]

хайде сега подгони те параноята вече. защо при вас да е позволено, а при нас не? егоистично звучиш.

[tornadeos]

ооо нее.. не си ме разбрала... няма позволено, не позволено.... всеки както си го направи е... ама някак си жената е нежно съсдание... не трябва да прави такива неща, гнусно ми е някак си... като к*рва излиза.... с извинение.. все пак тя се отдава цялата... в нея влиза... а мъжа е само един чл*н.... съжелявам с грубия език...

[apoklistika]

Успокой се и избягвай да мислиш за това.Няма разлика между мъже и жени.Чуждата е права,просто е търсела любов.Аз също далеч не бях от най-кротките,докато не срещнах човека,с който съм сега.Радвам се,че и двамата имаме достатъчно предишен опит,защото иначе може би нямаше да можем да оценим истински това,което имаме сега

[Astela]

Apoklistika е права.Може би трябва да се премине през всичко това,за да се оцени истинското и важното.А това за жените и мъжете винаги съм мразела това разделение.Когато жената спи с много мъже,тя е нарочена за к**ва,а когато мъж спи с много жени той е ПИЧ..Е не,това не мога да го приема.Това е от нещата останали от миналото,а мен много ме дразнят такива неща,насадили се в съзнанието на хората.

[ONCE]

Жените, в които се влюбвах истински, бяха изключителни хора. Всяка имаше големи възможности за развитие като личност. Някои успяха да развият заложбите си и станаха действително личности. Други предпочетоха по-спокойния живот, в който няма много емоции.

[ONCE]

Българите се страхуват от любовта. За много хора признанието, че обичаш някого е признак за слабост. Случвало ми се е да не мога да усетя чувствата на някоя жена, само защото тя е била притеснена да си ги каже. От друга страна, един мъж би могъл да усети “вибрациите”, но липсата на култура в общуването между жените и мъжете често води до конфузни ситуации. Разликата във възпитанието при българите най-добре си личи у хората, които са расли или са се изучавали в други страни. И за съжаление тя не в полза на отгледаните у нас.

Понякога се чудя дали любовта е движещата сила на прогреса или напротив. При всяко положение влюбването е състояние, което не може да се опише. Никой не е могъл, никой няма да може. Любовта е различна, индивидуална, неповтаряща се и неповторима. В този смисъл, няма причина да се опитвам да я сравнявам, защото никой досега не го е направил (“Да те сравня ли с летен ден.” Какъв – зноен, мрачен, бурен... всеки си решава)

[tornadeos]

ок... благодаря ви хора... още ми е гадно, знам че сте прави... но борбата продължава вътре в мен... със сигурност обаче вече ми е по-леко !!! 8)

[ONCE]

И днес, когато пак се замисля за любовта (тези мисли комай никога не напускат главата ми), откривам, че всяка жена е нова Вселена, а аз не мога никога да открия цялото й богатство. Но когато се опитвам да изучавам жената като феномен, това е съпроводено със съзнанието за собствената ми незначителност – определено удар върху самочувствието.
Затова предпочитам да бъда влюбен в съпругата си, но да запазя и продължавам добрите си отношения с всички жени, с които се запознавам. Кой знае, може би някога ще разбера този друг свят? И може би именно той е “най-добрият от всички възможни светове”?

Едно време се страхувах от самотата и отчаянието. По-късно разбрах, че това е нормално – докато си сам.
Любовта ми даде крилете, от които имах нужда през цялото време, докато я открих. Благодарение на любовта написах най-съкровените си помисли и открих, че и други хора могат да бъдат и добри.
Любовта ми помага да надделявам над злобата и завистта, с които – за съжаление – е изпълнена България.

Чрез любовта откривам хората, заради които си заслужава да живея тук. И затова се опитвам да давам колкото мога повече любов от себе си на моите приятели и близки.

А вие поне опитвате ли?

[Astela]

Първоначално написано от tornadeos

ок... благодаря ви хора... още ми е гадно, знам че сте прави... но борбата продължава вътре в мен... със сигурност обаче вече ми е по-леко !!! 8)

Tornadeos,при мен изчезна чувството.Не знам отколко време сте заедно,но постепенно това чувство изчезна при мен,макар че не беше толкова силно като при теб,все пак го имаше.Просто с всеки изминал ден ще се уверяваш все повече и повече в нейната любов,стига да е истинска и ще видиш,че в един момент вече няма да се сещаш за нейното минало.От все сърце ти пожелавам това да е твоята любов и да и се радваш искрено оттук нататък.