[morska_valna]

Първоначално написано от siss

Но истината е, че имаш ли ниско самочувствие, то няма да те напусне никога. Поне моята истина.

Това си е истината. Мога да се похваля с добро самочувствие и преди операцията. То си личеше тук във форума . На мене носът никога не ми е пречил, нито профилът ме е дразнел. Този форум ме подтикна да платя малко данък обществено мнение.

Психотерапевт с удоволствие бих посещавала. Няма нищо притеснително в това. Имам си проблеми. Откакто навърших 17 някъде, не съм се жалвала за носа си обаче.

[siss]

Всъщност повечето хора ме мислят за общителна и отворена, старая се да подтискам ниското самочувствие, но само аз си знам понякога какво усилие ми коства да контактувам. Ако ще да имам най-хубавия нос винаги ще се чувствам не достатъчно качествен човек. Извинете ме за откровението, казвам го защото животът след риното може и да има някакви положителни аспекти, но човек не се променя.

[si]

siss ...Ти си роден дипломат.Преди или след ринопластика - нямаш право на ниско самочувствие!

[morska_valna]

Първоначално написано от siss

Всъщност повечето хора ме мислят за общителна и отворена, старая се да подтискам ниското самочувствие, но само аз си знам понякога какво усилие ми коства да контактувам. Ако ще да имам най-хубавия нос винаги ще се чувствам не достатъчно качествен човек. Извинете ме за откровението, казвам го защото животът след риното може и да има някакви положителни аспекти, но човек не се променя.

siss, напълно те подкепям. Формулировката ти на проблема е безупречна.

[valq]

Първоначално написано от siss

Всъщност повечето хора ме мислят за общителна и отворена, старая се да подтискам ниското самочувствие, но само аз си знам понякога какво усилие ми коства да контактувам. Ако ще да имам най-хубавия нос винаги ще се чувствам не достатъчно качествен човек. Извинете ме за откровението, казвам го защото животът след риното може и да има някакви положителни аспекти, но човек не се променя.

Siss, не съм чела всичките ти коментари, но само този е достатъчен за да покаже, че ти СИ качествен човек! От моя опит мога да ти кажа, че най- ... некачествените хора са с огромно самочуствие! А колкото до общуването- не знам защо се получава така при теб! При мен е напълно обратното- понякога дори си мисля, че дърдоря прекалено много и всичко е страхотно, само да няма нищо в което да мога да се огледам! А преди не беше така! Ужасно е да попаднеш на некадърник!

[siss]

А колкото до общуването- не знам защо се получава така при теб! При мен е напълно обратното- понякога дори си мисля, че дърдоря прекалено много

Много сте мили момичета
Напрежението при общуването спада, когато го правя непрекъснато, например като бях студенка, или работех. Тогава общуването става автоматизирано, има известен стрес и се налага бързо вземане на решения. Общо взето с годините ставаш "по-печена" и това няма връзка с носа. В такива периоди се смущавам само пред много значими за мен хора. Но като се заседиш известно време в къщи напрежението се връща. На всичкото отгоре спираш да се гримираш често, налага се да носиш предимно домашни дрехи, обувките с токчета не вървят за прескачане на мантинелата до пазара, затъпяваш безумно, понеже си 24часа с малки деца. И в този случай няма как да не загубиш увереност в себе си, сравнявайки се с други.

...и всичко е страхотно, само да няма нищо в което да мога да се огледам!

Аз пък обичам да се оглеждам. Това ми помага да се контролирам и изглеждам по-добре. Което също говори за проблем със самочивствието.
За дърдоренето и аз съм доста приказлива. Плюс вкарване на малко хумор и хората те мислят за много отворена.

[si]

[quote="siss"][quote]
...Но като се заседиш известно време в къщи напрежението се връща. На всичкото отгоре спираш да се гримираш често, налага се да носиш предимно домашни дрехи, обувките с токчета не вървят за прескачане на мантинелата до пазара, затъпяваш безумно, понеже си 24часа с малки деца. И в този случай няма как да не загубиш увереност в себе си, сравнявайки се с други.

Дааа, имаш нужда от разнообразие, определено...

[koruma]

От много време се каня да пиша тук и все нещо ми убягва темата.

Първо да отговоря на въпроса дали риното променя съдбата. Променя я до толкова до колкото човек позволява на такива външни белези да влияят на живота му Разбира се, ако промяната е много видима и разликата е от земята до небето, то тогава нещата ще се променят. В моя случай няма какво да се промени

siss прекрасно те разбирам. Ще дойде ден когато отново ще се интегрираш в обществото и стоенето в къщи по пантофи и говоренето само на бебешки език ще са ти един далечен спомен, а може един ден да ти домъчнее за тези дни

[siss]

Аз не се оплаквам. И в двете ситуации намирам хубавото. Дори предпочитам да си стоя вкъщи (с малки изключения). В случая бях по-подробна, за да обясня ситуацията. И че има начин да подтиснеш ниското самочувствие. Не че ще го накараш да изчезне напълно, но можеш да работиш за преодоляването на този проблем. Повече общуване и малко пластична хирургия

[si]

Абсолютно съм съгласна с последното! На мен пък ми е тоооооолкова досадно с тая моя работа напоследък то не беше срокове, не беше чудо, създава се напрежение между колежки, просто страшна работа.... ще взема да си родя някое и аз, че да си постоя в къщи поне малко...после пак малко пластична хирургия и така....