#751
|
||||
|
||||
дааааа,абсолютно същото беше и при мен,всички ми обясняваха как ми бил нормален носа,това ми бил чара,че няма какво да го оперирам,ама нали знаеш,ти като не се харесваш,каквото и да ти говорят,нито приемаш нито предаваш.дори временно да се примириш с положението,вътрешно винаги те тормози.при положение,че имаш възможност да оправиш нещо,което не ти харесва (без да прекаляваш),не виждам защо не.
|
#752
|
|||
|
|||
Напълно съм съгласна с теб. Още се боря с тъпото шубе, а и влагам не малки усилия да убедя хората около себе си, че наистина изпитвам нужда да се подложа на тази промяна. Не искам да позволявам на един нос да ми скапва самочувствието.
Излязох от темата, за което sorry. Поздравявам всички, които са надделели страховете си в името на вътрешната хармония и личните си представи за красота. |
#753
|
|||
|
|||
И аз вече не издържам, но ме е страх. Вероятно ли е човек по време на операция нали се сещате да гушне букета, да не се събуди нещо такова? А някой от вас плащал ли е с кредитна карта може ли да се плаща така? Моля ви ако някои разбере за увеличаване на цената на първа ринопластика да ни информира с това ще угасне и последната ми надежда.
|
#754
|
||||
|
||||
не съм чувала за такива случаи,все пак днешните упойки са много усъвършенствани и сигурни,така си мисля,не мисли за такива работи,че не е хубаво да лягаш с такава нагласа
|
#755
|
|||
|
|||
Цитирай:
Човек не трябва да се оставя на лошите мисли да го завладеят. Не си мисли, че само ти имаш интерес от успешна и безпроблемна операция. Лекарят също е изключително заинтересован нещата да се получат и то не само да оживееш, ами и да си доволна Затова са всички тези изследвания преди операцията и разговори с пациентите, за да се сведе до минумум вероятността нещо да се обърка. А вероятността да стане нещо непоправимо е мноооооого-мнооого малка, почти нулева. Нали се сещаш, че ако се беше случило нещо такова в България, всички щяхме да знаем. Вместо да мислиш за такива неща и да си фантазираш разни страшни картинки, вечерта преди операцията си пофантазирай как си разхождаш новия нос из МОЛ-а или се печеш на плажа с вирнато носле и всички ти се кефят (примерно, не знам какви са интерсите ти). |
#756
|
|||
|
|||
Благодаря за оптимистичните отговори. Ми и аз мисля, че не е чак такъв риск, обаче родителите ми ми говорят разни такива неща вече все едно ще умирам.
|
#757
|
|||
|
|||
Може това да е последният им опит да те откажат
Родителите винаги ни харесват такива каквито сме. По всяка вероятност и те се страхуват. На ден в България се извършват десетки хиляди операции. Сигурно повече от хиляда жени на ден раждат с операция, а другите естествено, но с упойка (местна). Не сме чули да има масови кланета, нали? Слушай си доктора, изпълнявай каквото ти казва и отговаряй честно на въпросите му, без да криеш нищо (алкохол, наркотици и всякакви неща, които те попита и които може да ти се иска да скриеш). Помоли родителите си да спрат да ти говорят за това. Кажи им че си достатъчно притеснена и си мисли за хубавия нос. Другото го остави на докторите. Нещата, които ти се въртят из главата са тяхна грижа. |
#758
|
|||
|
|||
Вчера по обяд беше и моята операция при д-р Йорданов. Отидох с положителна нагласа и учудващо спокойна, въпреки че и мен ме беше страх от упойката (никога преди това не съм била оперирана с пълна упойка), но съм много доволна от целия екип. Шегуваха се докато ме подготвяха за операцията, не усетих кога заспах и после нищо не помня. Събудих се и питах майка ми дали са ме оперирали, защото преди малко съм била заспала (операцията ми е продължила около 2 часа и половина), втресе ме жестоко и ме завиха с 4 одеала, иначе в стаята беше топло, но при мен това беше реакцията от упойката. Поне нямах гадене, не съм и повръщала. Анестезиологът си е свършил много добре работата, защото дори гърлото не ме драскаше от интубирането.
Веднага след операцията бях ок, после лека полека започна да ми се подува лицето и изкарах една ужасна безсънна нощ, но мина. Майка ми беше до мен през цялото време, не е мигнала за секунда и много ми помогна. В началото и тя, както и баща ми бяха против да се оперирам, но сега изцяло ме подкрепят. Днес докторът ми свали тампоните, този момент го чаках с голямо нетърпение, защото от дълбокото дишане през устата започнаха да ме болят гърдите, изобщо брутален дискомфорт. От ранния следобед съм си вкъщи и не съм яла около 36 часа, пия само вода и то със сламка, защото и устата ми е подута. Носът ми също така е мноооого оточен, но като спадне се надявам, че ще добие хубава форма.
__________________
Let me hear you Make decisions Without your television Let me hear you speaking Just for me... |
#759
|
||||
|
||||
Брааво Ultra ,колко си бърза,аз нещо съм назад с информацията,дори не знаех,че си готова за операция,мислех,че още само проучваш! много се радвам за теб,че всичко е минало ок. това,че ти е било студено е нормално,след упойка тялото изпада в хипотермия и аз бях така.не се притеснявай за отоците,ще спаднат бързо,от моята минаха почти 2 седмици и е спаднал доста,при теб може да стане и още по-бързо.сега слушай доктора и изпълнявай стриктно,за да няма проблеми,мажи се обилно с ринолекса,че да не ти се образуват корички и да ти махнат лесно пластините(ако имаш такива).чакаме да се похвалиш след някои друг ден като си видиш нослето,желая ти бързо възстановяване и да бъдеш много щастлива с новото носле
|
#760
|
|||
|
|||
Много ти благодаря, Betsi! Взех си всички лекарства предписани от доктора и започвам да изпълнявам стриктно указанията му. Нямам пластини в носа. Надявам се скоро да ми спаднат отоците, че сега изобщо не съм за показване пред хора. Все едно Майк Тайсън ме е пребил от бой.
Вързо възстановяване и на теб и много положителни емоции с новото носле!
__________________
Let me hear you Make decisions Without your television Let me hear you speaking Just for me... |
|
|