#31
|
||||
|
||||
голям е бил левски
__________________
nothing to die for = nothing to live for |
#32
|
||||
|
||||
Не милее за своя народ оня, който не пази в сърцето си спомена за неговите страдания стр. 115 ..."НАРОДЕ????"
...А страничката, види се, е мокра... Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко! Нима е носил кал - тъй чист дълбоко? Той - чистият, с безсълзните очи? Чия ли кал - ако е кал? - сребриста светлее в жълтеникаво клише? Чия ли кръв е капнала на листа? Чия ли мръсна болка свети чиста по пътя му към святото въже? Какво е питал с този вик, раздърпан в шест букви с питанки накрая? И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа, които карат всеки да изтръпне? Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат! Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето въже от Къкрина до София виси! Какъв народ бе племето, което тъй не успя от двайсет заптиета единствения - него - да спаси? Къде се беше изпокрил? Къде бе се поприбрал на топло и добре, та не можа на оня вълчи хребет една потеря малка да издебне? А тръгнал бе за него той да мре!... За същия... Един от двайсет воден. Един измежду цял народ "свещен"... От четри страшни питанки прободен, и днес кърви духът ми цял - "Народе????" Ни глас, ни образ... Питанките - в мен! И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя - под тях, прости ми, Боже, лик личи: ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо... А ти, народе мой, и чист, и мръсен, на онова въже го окачи! Дамян Дамянов
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
|
|