[Мария Василева]

http://detstvoto.stage.bg/index.php?newsid=569

Сетих се да ви разкажа за нещо,за което и до ден днешен ме бъзикат приятелите. Предполагам и на вас ще ви бъде интересно и забавно.
Когато бях малка, семейството ми не беше от най-заможните (то пък кой ли е бил) и при едно гостуване на наш познат - чичо Пешо - Американеца (познайте откъде идва този прякор) , който редовно ходеше в Америка да работи и да изкарва много пари, с които купуваше коли, които никои не е виждал (Олдсмобил). По време на гостуването ни, ми беше сервирана чиния с "ролца от раци и бекон". И тъй като никога не бях чувала тези думички - за ролцата от раци се досетих, че става дума за рачешко месо ( не ми беше съвсем ясно какво точно е ролцето,но...) ... Но с детското си мозъче направих сложното умозакючение, че след като се сервира с раци, въпросния бекон ще да е някакво морско животно. Същевременно самата дума бе-кон м е караше да си мисля, че самото животно има нещо общо във външния си вид с кон... Ще се опитам да нарисувам представата си за митичното създание бекон...и ще я публикувам,тези дни.

http://detstvoto.stage.bg/index.php?newsid=702 - Бекона.

Години наред (реално погледнато много години изминаха) аз си живеех с представата за бекона, който е животно...тъй като не пазарувах и не готвех (а и съм почти сигурна, че хладилника, в който постоянно съжителстваха само яйца, масло, домашно сладко, понякога и парченце кашкавал или салам Камчия. или шпек - та въпросния хладилник най-вероятно не беше виждал никога бекон - както и аз самата)... Нямах, поради тези причини, допирни точки с месото опаковано и надписано в магазина, за да разбера че има нещо гнило в представата ми за Бекона...
Един ден бях в магазина с мой приятел и прочитайки въпросния етикет си спомних за обърканата си представа и му казах за заблудата си. - Повярвайте ми - ВСИЧКИ В МАГАЗИНА РАЗБРАХА ЗА ТАЗИ МОЯ ЗАБЛУДА, приятеля ми така се смя, (и аз с него) че в един момент се чудех откъде си поема въздух

Друга моя заблуда от детството беше, че Витаминце е една дума

Както и че имам вуйчо който се казва Тиганчо

Поради простата причина, че когато нашите казваха, че отиваме на гости у вуйчо казваха:" Отиваме у вуйчо ти Ганчо (вуйчо Тиганчо)."

Мой приятел пък е мислел, че учителката в детската градина се казва "Моля Другарката" и така я е наричал винаги - без значение дали се обръща директно към нея или говори в трето лице за нея когато тя не присъства.

Същият този приятел на едно Новогодишно, детскоградинно рецитиране си е казал стихчето за Ленин - като навсякъде където се споменава името му е казвал ЛеЛин - защото си мислел, че се казва така.

Аз пък доста дълго (да не кажа, че и сега така ми звучи) си мислех, че ядем някаво си месо със Дърма. И по скоро си мислех, че това дето е сложено вътре е Дърма. И направо си казвах, че не обичам Дърма. Аз и сега не знам как се пише - Създърма или май Саздърма?

Една приятелка пък цял живот си е мислела, че изразът не е "цифром и словом", а "цифромисловно". Така го и употребявала!

Като бях много малка, си мислех че се казва "изтезание" и "изтезателна кола". Струваше ми се логично, при положение че толкова силно бръмчат.

Вече в горните групи на детската градина и дори в 1-2 клас пеехме една песен за Георги Димитров:

"...твоят път е път завиден,
път неравен и суров",
а аз си мислех, че е:

"...твоят път е път за Видин,
път неравен и суров"

/имахме рода там, та затова го знаех/,
даже поправях другите деца да не казват "завидЕн", а "за ВидИн".

А какво ще кажете за романа "Подигото"? Преди да го прочета си преставях корицата с един шипченски опълченец, който е повдигнал (тогава подигнал) камък над главата си и аха да го хвърли надолу по урвата - досущ като картината. И под тая героична илюстрация си представях заглавието - Подигото... защото е "подигнал" камъка, нали така

Иначе, на първо четене от собствения ми детски правописно-тълковен речник, ми изникна една "режисьорна дублажа". Нали в озвучените на български филми казват (произнасят) режисьора, оператора и прочее, та измежду тях се мъдреше и една режисьорна дублажа.

Не помня дали отговаряше за дублажа, но мен доста ме озадачаваше Трендафил Канелска, откъм значение и полова принадлежност

Оседемдесе колко ли ще е като число?

Аз като много малка имах големи размишления на коя улица всъщност живея - Не офи Трилски или На Офит Рилски.

Във връзка с интервалите , много странно, но мъжът ми пък си е мислел, че се говори за основаването на Българската държава от хана Спарух.

Аз пък все се чудех как така са го кръстили оня индианец Ташунко Сапа (те нали такива имена имат - "Бялата мечка", "Танцувващият с вълци" и тем подобни). А правилното било Ташун Косапа.

...братовчедка ми, която си мислела, че врабчетата са малките на гълъбите! И подскачат на два крака, защото са още малки и не могат да ходят като големите... И каза: "Е, вие някога да сте виждали малък гълъб???"

От нейните бисери са също промускачка (прахосмукачка) и тумбалейка (лейката с която се донася нафтата за нафтовата печка ).

И относно филмите: Бисер на моя приятел, който си е мислел че "текстачетоха" е една дума и е длъжност , сигурно се е изпълнявала в "режисьорната до плажа" тази длъжност

Аз пък не можех да разбера песента "Хей, ръчичики": как та ка "едната МИ Е другата, а пък двете - лицето!!! Че едната ми е другата - горе-долу се съгласявах, но че двете са ми лицето!!!!!

Като стана въпрос за Ташунко Сапа, какво ще кажете за Гой Комитич?

Да ви кажа за моите заблуди. Мислех си, че коня като остарее става магаре.

"Нупагади" си мислех, че се казва вълкът.

Веднъж в училище, на едно тържество за Нова година, имах да казвам стихотворение, което съм забравила изцяло, но включваше един ред, който като го четеш - нищо особено, но съучениците ми умирха от смях отстрани, когато го рецитирах на репетициите. Отначало изобщо не разбирах на какво се смеят, но после... Толкова труд ми костваше да не се разхиля на самото тържество, на което на всичкото отгоре имахме и гости - цял клас-побратим от Павликени. Въпросните думички бяха " ... и с баница, и с раница" Срам ме е да коментирам - просто не се "чуваха" интервалите във втората половина и се получаваше голяма простотия!

А един мой приятел си мислел, че негърчетата са бели деца, които са вдигнали температура

По абсолютно същия начин чувах същите тези неща. Даже знам кой беше "режисьорна до плажа" - Дони Кавенкова Аз така си го и знаех, като едно: "режисьорнадоплажадоникав� �нкова". Тя май се оказа Доника Венкова, но това си беше Кавенкова

[жоро66]

Мария, върна ме в миналия век

Аз си спомням когато всяка вечер Гюргя Пинджурова пееше "Хей поле широко" - преди лека нощ деца и аз умирах от страх зад огромния фотьойл. Това за мен бе олицетворението на баба Яга. Скоро даваха този черно бял клип - гледах го с огромно умиление на малко дете, немерило "лукче" на земята

[жоро66]

Нещо което съм казвал като малък, като се наям - Ше ми се пук' ебето

[apoklistika]

Хаха, вчера като го пусна това и аз си мислех да лепна тук такава тема
Ей ги моите бисери
Нали знаете как след всеки филм казват разни работи- сценарий, музика, ала бала... и режисьор на дублажа. Тоз режисьор на дублажа аз мнооого време го чувах като режисьорна до плажа и си мечтаех да работя като режисьорна като порасна, за да съм все до плажа.
Друг случай, дето не е много за смях, щото би следвало да го знам при положение, че баща ми цял живот работи там, е предприятието Мини Марица изток. Та тез мини едва преди няколко години се светнах, че всъщност не са мини=малки, ами мини= мини, дето копаят въглища в тях
Ся се сетих, че наскоро развенчах и една илюзия на мъжа ми. Има една немска водеща, Фрауке Лудовиг, един ден гледаме някво нейно предаване и мъжа ми вика, абе цял живот се чудя що никога не й казват първото име на Фрау (госпожа на немски) Келудовиг аз изумях просто как може да го е чувал така толкова много години

[emiko]

Мария, разсмя ме до сълзи

[Armand]

епа, готино си е, еБала

[Solver]

Готино.
Аз режисьор на дублажа си го знаех като "режисьор надоблажър", звучеше ми френско/английско и никакъв смисъл не бях вкарвал (явно много хора го чуват различно ) и вече като доста голям ученик осъзнах нещата и бях много ентусиазиран, че съм открил какво означава това и как всъщност се пише.

Имаше и други, не ги помня, но си спомням една подобна случка - идват едни полицаи (в един град с малко по-различно произношение от време на време ) и ме питат "къде е Осъма" и аз асимилирам 10 секунди и казвам - ми не знам. И те пак - е как не знаеш, къде е Осъма (аз си мисля за река Осъм или нещо подобно) и пак казвам - ами не знам и вече доста притеснен, че ме гледат лошо и съм заподозрян в нещо, но си тръгнаха. И след няколко часа размишления осъзнах, че къщата, в която бях, е на адрес 8б (осем б), а те търсели входа за 8а (осем а) И естествено бях горд от това откритие

[Piny]

аз пък наскоро осъзнах, че това което ние си припявахме като скачахме на ластик (ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай), всщъност е спелуването на думата
M
I
S
S
I
S
S
I
P
P
I

[Drebosacheto]

Като малка вярвах, че говорът по радиото и телевизора идва от миниатюрни човечета, които се намират вътре, в кутията на уреда. Също така вярвах, че на телефона за точен час стои жена с микрофон и съобщава часа и един ден реших да се пошегувам, набрах и като започна: " Ще бъде 8 часа, 13 минути..." взех да се опитвам да я прекъсна: " Хм, сигурна ли сте, сверете си часовника отново ! ".

[Babri]

Наша съседка пееше в хора народни песни.И един ден я гледам в едно телевизионно предаване и като ревнах:"Сега леля Гина как ще излезе от телевизора"