[sexy mam]

Здравейте момичета,незная точно какво ми е булимия или анорексия как да го определя срамувам се от себе си и се мразя за тази си слабост,срам ме е да призная пред близките си, но тук съм инкогнито и може би за това.Аз съм на периоди т.е-спирам да ям ама не хапвам почти нищо да кажем 1 домат на ден или някакъв плод в наи-добрия случай слабея слабея и после имам дни в които ям до полуда като за последно и си викам от утре пак ще гладувам днес ще ям каквото си поискам а от утре глад отново и отново,като се натъпча искам да повърна мъча се ама не мога чувам сърцето си в ушите и ми става лошо от преяждането наливам се с вода деноношно от страх да не започна да ям.Килограмите ми постоянно варират-аз съм 1,70 била съм45-46кг,после 51-52 като забременях се стараех да ям нормално заради бебето,слава богу всичко беше ок качих 12кг за цялата бременност като родих преди 4г още в болницата свалих 10кг за 3дни,това е нормално и като се прибрах започнах отново губих килограми и все ми беше недостатъчно а иначе кърмих дъщеря си до 1г,още след 2-я месец станах 49кг опитах се да ги задържа и успях цялото лято после зимата качих яко не можех да спра да се тъпча станах 57 после 65 и сега пак се връщам в този кръг искам всичко да свърши да живея нормално да се наслаждавам на храната да не броя калориите сега съм59кг докога,страх ме е да споделя с мъжа ми аз все се крия все лъжа че съм яла като се храним заедно на вън или на гости само чопкам в чинията все едно че не съм гладна а някой път не е така но ме е страх да ям да не кача пак.Проблема е че съм омъжена в чужбина от 10г живея тук но този кошмар е още от студентските ми години,беше ми много трудно да се реша да напиша това писмо затова моля ви бъдете снисходителни,ако няко може да ме посъветва моля,ще чакам с нетърпение,благодаря ви

[svinski_slon]

Здравей и добре дошла в този хубав форум!

Радвам се, че си сред нас, защото знам, че тук ще намериш много полезни неща за себе си.

От това, което си написала, аз си мисля, че има нещо в живота ти, което те притеснява и тормози. Оттам, като следствие, възниква това ти отношение към храната. Често явление при нас жените. Случавало ми се е и на мен. Говорила съм и с други жени - не е новост.

Хуабво е, че си решила да споделиш.
Моят съвет е, да се замислиш и да разбереш какво точно те тормози и притеснява. Кое не те удовлетворява. Хуабво е да се премахне причинителя на проблема, а не само следствието от него.

За храната мога а ти кажа само това:

...искам всичко да свърши да живея нормално да се наслаждавам на храната

Всичко ще свърши, когато започнеш да се храниш редовно, по малко, с хубава храна. Когато не мислиш и не концентрираш вниманието с в храната. Всичко това обаче няма да доведе до положителен резултат, ако не премахнеш първоизточника на проблема.

Ти си единствения човек на света, който може да те накара да се обичаш. Убедена съм, че има много причини да го направиш!

Успех и пиши!

[margarita_ilieva]

Здравей, sexy mam!
Първо е необходимо да осъзнаеш проблема си или по-точно от къде идва. Най- добре говори с психолог, който ще ти помогне да осъзнаеш първоизточника на омразата ти към себе си. Защото когато не се обичаме сами себе си и изпитваме гняв, често причиняваме какво ли не на тялото си.
Започни да се обичаш и дай всичко от себе си, за да започнеш да мислиш положително. Консултирайсе със специалист.

Успех!

[sexy mam]

Много ви благодаря,може би имам причина да се мразя толкова и аз мисля че знам коя е тя,но ми е срамно да я призная дори пред мен а как да я споделя с някой който ще стои лице в лице срещу мен,надявам се някак си сама да успея да внеса контрол и ред,старая се но всеки има моменти на слабост и се подаваш отново и така.благодаря ви момичетата бъдете щастливи и се наслаждавайте на живота

[margarita_ilieva]

Никой няма причина да се мрази! А това, което те мъчи, най-добре да не го задържаш в себе си. Освободи се от него, тъй като не ти е необходимо и гледай напред.