[galingali]

Моите приятели и аз.


Живея в монолитно жилище на седмия етаж. И добре се чувствам. Изключение правят дните ми на дискомфорт причинени от различни дразнители и раздразнени съседи. Тези дни не надвишават една четвърт от сто дена на месец. Малко ми е неприятно да ме обиждат мен, чрез моя дом. Обикновено го казват. "Тиа панели", "Там ли живееш", "Стига бе", "Отива ти". Да вземем дивата Америка и по конкретно страната на рапа. Живеят в дървени постройки наречени "Моят американски дървен дом" разпръснати в пущинака. Дървета, храсти и треви образуващи гори или нежно казано паркове. Това е диво. Да това е много диво. Не можеш да погледнеш през прозореца в търсене на комшийката защото е обрасла в дървесина пък и е доста по далече от твоето дърво. И как да чувстваш близост, как да се приобщиш в обществото. А сега се паралелваме в българските монолитни постройки, сгради направени за живот и с много бетон. Тук чувствам обществото, тук живота ври и завира та се изпарява. Ех височини. Колко хубаво е да се събудиш от крясъците на съседката и да излезеш на слънчевата тераса и да разпериш ръце за новия ден. Протягам се с умиление и пак не мога да я докопам. Тая, тая моя комшийка все ми се изплъзва. Аз искам само да я погаля с две ръце за вратлето. Живеем си добре. Всеки ден виждам толкова хора в комплекса, че като се заговориш и ето пропуснали сме кой снощи е изчукал нечия комшийка без нейно позволение, кой от кого какво е взел без оня да му го е дал, как гръмнало едно шампанско и убило куче и един случаен монувач. Но това не проблем ора има. Комплекса е голем.
Много ми става мило кагато се срещам с фауната на тази височина. Толкова е забавно. Да вземем хлебарките. Много си ме кефат, защото аз съм си човек кефещ се. Ама станаха много. Та рекох с мъка на съръце да пратя някоя от тях в рая на хлебарките. Купих отрова на кубчета и те я приеха много добре. Почти цялата я приеха. Доста бяха яли от нея. Въобще ящни са. На опаковката пише, че не е вредна за хора и домашни любимци. И са прави. Май трябва да си изменя светогледа и вече да не ги третирам като такива. Дано някоя от тях да умре. Но така не става, не ми иде отвътре. И взех решение да ги храня с нея я някоя се задавила, я друга преяла, трета може да я препоръча на други от входа за което се сещам сега и не ми допада. Сега пробвам с тебеширчета от Китай. И те били много ефикасни и се приемали добре. Драсках, драсках навсякъде включително и по чинийте, защото там им е любимото място, а нали и тебеширчетата са безвредни за хора и домашни любимци. Те така благо мезат от праха по чинийте и все гледат по печката докато приготвям яденето. Ех навици, влече си ги моята манджа и това си е. Вещо лице ми каза да не правя така, да драскам безразборно и абстрактно. Трябвало да рисувам реално и изчистено. Пейзажи, портрети, особено с лика на известни артисти. Така тебеширчетата по добре се приемали. Издаде ми и една тайна. Лео Ди Каприо бил направо неотразим. Сега си търся художник. А, междувременно на пазара се появиха и цветни тебеширчета, така че всичко ще е убиец. Но не. Отивам в магазина за отровители и оня пак ми трови живота.
" Е те това е върхът, е те това е лентичка отровителка, е те тове е последния писък в рева на модата за тровене на хлебарки, е те това е…
В този момент мислите му в словореда секнаха от моя писък в магазина, от което той видимо се разтрои и дистанцира от мен. Отиде до един субект, искащ да трови и той. За мене имаше нещо ново "мода в тровенето на хлебарки". Тоя започна да вкарва какво ли не в рекламата си. Заслушах се в разговора на субекта и магазинерчето.
" Как да отровим тиа балхи, направо ме…
Този път той бе прекъснат от внимателно слушащия го служител.
" Е ти това,безотказно е. Вземаш една бълха,отваряш и устата и с този капкометър и пускаш необходимата доза отрова.
" Е па я не моа ли да е смачкам бе?
След кратко мълчание се чу изречението.
" Е може и така.
В този момент напуснах магазина, но пък си откраднах една лентичка - убиец.Дано да помогне.
Но сега вниманието ми привлече нещо по едро. Толкова едро че ми се виждаше двойно. Да така беше, двойно. Двойка гущери си правеха слънчеви бани на балкона ми, наречен по горе тераса. Сега ми трябваше нещо силно и реших този път да съм безпощаден. Една приятелка ми каза че всичко се правело с любов. И ето аз започнах да обичам. Започнах да тровя с любов. Взех препарата и за да бъда сигурен в действието му предварително отрових десетина котки. Резултата беше поразителен. Сите бе, сите. За убеждение внимателно опипвах пулсовете им къде ли не. Но не чак толкова, защото хората квартални започнаха да ме гледат някак си по така. Някак си по странно, особено. Имах чувството че с това в ръка всичко ще е в ред, че всичко ще мога да отровя. За мишките засега няма да издавам нищо, защото вече ставам спец и ще тровя по домовете срещу заплащане. Но гущерите. Не знам къде да ги слагам, мрат на камари. Това било от факта, че веществото на ефекта било с два ефекта, а именно: Едната съставка светкавично ги привличала, а другата светкавично ги пращала в царството на рая гущерски. Все ми се струва, че от ден на ден в квартала има все по-малко и по-малко гущери и се притесних, че са на изчезване и така нарушавам екобетонната система. И спрях процедурите по тази линия на прочистване.
А сега се връщам към по- ситни неща. Тези неща имат поразителен успех и той е всеобщо признат. Угасиш ли лампата, бре готов да те изяде, светнеш ли никъде го няма. Тези неща са с базова конфигурация на "СТЕЛТ" допълнен с отчаяващо добра тактика срещу нас. Издръжливи и лоши това са комарите. Понякога цяла нощ се дебнем, но победителят е под въпрос. Веднъж например подгоних един и го ударих. После той изчезна. Не знам може да е умрял някъде, защото не се върна. Обаче друг път. Взех решениеро с "РАИТ" , та нали вече съм спец - убиец. Купих го, един такъв електрически, който ми гарантира до четиредесет и пет дена здрав и спокоен сън, даже и при отворен прозорец без мрежа. Поставих го в контакта и зачаках. Очите ми се насълзиха, главата ми се замая,почувствах слабост и се сринах върху леглото. Препарата наистина действаше. Заспах и спах здрав и хубав сън. На сутринта бях целия нахапан, но бях доволен, бях се наспал. Тия дни ще зачукам мрежи и всичко ще е наред.
Не знам откъде се взеха, не знам и защо са тук. Цял ден лазят по коридора и ми омръзна да им правя път. Говоря за един инсект, много трудолюбив инсект. Викат му мравка. Въпросите ми се разсеяха, когато видях как влачат трохи от моята бедна закуска. Да те бяха гладни или може би събират за зимата, която се развихря в пълна сила в моят дом благодарение на любезното съдействие на "НЕК" , със спомосъществувателството на българското правителство и с любезната подкрепа на времето. Да те се трудеха, но ми е малко мъчно защото си нямат щурец а така се губи много от обаянието на случката. Но да бъдем оптимисти. Без да забравям кой съм безпощадно се насочих към магазина за нови дози и видове отровители. Купих нещо и се прибрах ухилен. Ехидната ми мускулеста физиономия се сгърчи, когато покрай мене в хола профуча животно. Обмисляйки още видяното, оставило ми въздушна струя, разлюляла буйната ми коса, аз настръхнах. Това беше, това е. И ако на това не му викам професионално предизвикателство! Тази мишка вече беше мъртва, само че не го беше осъзнала. Тя беше обречена, за нея изход нямаше. Беше късно и схватката щеше да се разиграе утре. Легнах и затворих очи. Приятно равномерни звуци от гризене на нещо леко ме смущаваха. Какво ли рендосваше звярът зъбат в този нощен час. Запалих лампата и погледите ни се срещнаха. Бях на ръба на нервна криза когато разбрах обекта на вниманието и. Все още имам телевизор "СОФИЯ -84" от осемдесет и пета година. Тежък, красив и най-вече дървен с лаково покритие. В първия момент взех пушката, но се овладях.Че е трепем като професионалист - убиец. Взех необходимото- стъкло, орех, тел, паница и нещо за хапване. Капана беше готов а на стръвта ухаеше благородно прикрепен хляб и сиренце с необходимата и достатъчна доза благинка и пикантерия за неустоимо и жадувано изяждане.Към пет паницата клопна и се разнесе весел смях. Станах объркано обнадежден и надзърнах. Вътре нямаше нищо. Разбираш ли ме нищо! Нито примамката, нито орех, а камо ли опашатия злодей. Докато се тюхках до мен лакомо се хранеше този гост натрапник мляскайки свежарски и вземайки от време на време и орехчета за мезе. Очите му сияеха и той бе доволен, изпълнил до краен предел бузите си и лошо, подигравателно ми се усмихваше. Нервен тик мина през лицето ми. Сетих се идеята беше в мен. Забърках разни сладости тестени и добавих изненадата. Сюрприза е гипс и той ще осъди малкия ми приятел на вечен покой. Ще си хапне, ще се уригне,ще клекне да се изтропа,но уви.Нищо няма да пусне върху килима ми.Лека полека ще се втвърди и прости с живота. И така си рисувах тази прекрасна картина в главата си, но мишока така и не погледна моят гипсов коктейл. Гипсирах се, страхувах се може би за първи път от провал. На сутринта закупих всички необходими отровители и бях на линия. Наслагах всевъзможни капсули, хапчета, блокчета и успеха ми да отровя беше гарантиран. След два дни имаше резултат. Имаше труп, но беше доста по едър от моите очаквания. Не знам дали си въобразявам или това е наистина нещо бяло, къдраво и с изпъкнали очи, нещо което е разрез с представите ми за мишка. То толкова прилича на единствения ми вече домашен любимец. Буца заседна в гърлото ми, позавъртях се и казах:
" Буби, Буби. Но от това нищо не последва. Да това което отчайващо приличаше на кучето ми, беше то. Бях съсипан. Душевният ми комфорт в монолитното ми панелно жилище изчезна. За час разглобих цялата секция, хванах мишката психопат и и натъпках в устата колкото можах препарати - отровители. Тя не оцеля. Сега си стоя спокойно и нищо не припарва в моя дом, защота видяха какво е да съм ядосан. Бях сам без приятели и любимци. Но след време живота се поднови. Сега им викам моите съквартиранти и наистина добре ги тровя. Колко е интересен живота.
Но като че нещо се обърка. Темата май беше малко друга. И вес пак кой за какво пише? Пише за това което му е най-близо до сърцето или му е …до задника.

GALY '2000
Печатни грешки има ама много сам зает!