[secretk]

според мен , когато някой има проблеми с храненето(тоест хранителни разстройства-анорексия и булимия) трябва да отиде при ПСИХОТЕРАПЕВТ.
и двете заболявания може да доведат до сериозни физиологични заболявания(някои от които не много поправими).
преди всичко въпросният болен трябва да осъзнае, че е болен, близките му също.
ако едно от горните 2 не стане, лекуването при специалист е много трудно.
за съжаление причините за тези заболявания са много-но винаги в основата е стреса от нещо.
преди около 1 година имаше предаване по БТВ относно момиче болно от анорексия от около 13 години, беше вече преодоляла психологичния момент, но стомаха и беше с множество язви и организма не беше способен да приеме храна без хапчета.
относно лекуването-няма да е бързо, нито пък лесно! трябва да има много много търпение.
преди 2 години в списание за жената имаше статия по въпроса и имаше кординати на психотерапевт практикуващ точно в тази област.
за съжаление в момента не е до мен списанието, но когато мога ще намеря координатите на въпросния специалист.
истината е , че според мен трудно сами ще се справите за това потърсете помощ, потърсете книги в областта и прочетете както причини , така и последствия.
при заболявания на психиката не е достатъчно само да отидеш при специалист и да пиеш хапчета, трябва да промениш начина си на живот.
това е сайт, където може да намерите координати на специалисти, но не знам дали се занимават с конкретните 2 заволявания-http://www.adaptacia.info/

[Мария Василева]

и ей-тази книжка била много добра, но е почти невъзможно да се намери..
често, терапията трябва да е за цялото семейство, но къде ти това у нас

[Мария Василева]

Скоро: Затвор и солени глоби за подтикване към анорексия

[ratamahatta]

Бих казала, че анорексията и булимията са едно и също заболяване, с различно проявление...... но най-често вървят ръка за ръка...... гладуваш, гладуваш и ако случайно се изпуснеш и хапнеш нещо в главата ти почва да звучи "Нищожество, за нищо не ставаш, винаги ще си дебела, никой не те харесва, никой не те обича, винаги ще бъдеш по-ниско от останалите"...... идва паниката, безсилието и "решението"- отиваш и повръщаш и така до безкрай. Това НЕ СЕ ЛЕКУВА С ВОЛЯ.......... доказано е, че анорексиците са хора с невероятна воля, много амбициозни и изобретателни, просто те имат една единствен цел- да харесат образа в огледалото, но колкото и да отслабваш, това никога не се случва, защото истинския проблем не са килограмите. Единственият начин успешно да се излекуваш е да промениш нещо в живота си, но ако си сам или не настъпи някаква случайна промяна.....това е невъзможно, защото нямаш сили да го направиш...........болестта ти е изпразнила главата и я е превърнала в проста сметачна машина!!!!! За това е изключително важно да имаш близки хора до теб, КОИТО ДА ТЕ РАЗБИРАТ....... повечето родители си мислят, че щом е вечеряла, значи се е оправила. А понякога е достатъчно нещо съвсем малко, за да изплуваш отново......трябва само за миг да се почувстваш истински щастлив и да почнеш да преследваш това чувство, защото преди това дори нарочно си си причинявал болка, само и само да си докажеш, че не си празна черупка и можеш да усещаш................. с ядене или неядене......нищо не става............ трябва да осъзнаеш, че контролът над живота ти е изцяло в тои ръце, че заслужаваш да си щастлив и обичан.............. защото точно това са причините, които те разболяват и те карат да се самоунищожиш!!!

[Love_me_BaBe]

Анорексията НЕ може да бъде излекувана.Това е болест на психологическа основа.Не знам в какво се корени проблема и дали непременно това е в сексуалната незадоволеност или прочие,мисля че за всеки човек е индивидуално.Аз съм слаба като клечка,дълги години бях боледувала от анорексия и наистина в огледалото се виждах ужасно дебела,а в действителност бях мършава като скелет.Започнах да не ям защото се чувствах дебела,но в последствие се появи друг проблем,който имам и до ден днешен,въпреки че сега се храня нормално.Не мога да ям пред други хора,самата мисъл че някои ме гледа как ям,ме побърква(всичко тръгна от там,да не би някой да си помисли:Гледай я па тая свиня кво се тъпче)Въпреки че външнят ми вид е доста далече от сравнението със "свиня".Това е ДОСТА шантаво :roll: и ми е ужасно трудно да го преодолея,просто разбирате ли не мога.Въпреки че сега си ям,имам чувството че винаги ще си остана анорексичка...

[Тайна]

Първоначално написано от Love_me_BaBe

Не мога да ям пред други хора,самата мисъл че някои ме гледа как ям,ме побърква(всичко тръгна от там,да не би някой да си помисли:Гледай я па тая свиня кво се тъпче)

Ох,аз също съм така На служебните обяди където всеки се тъпче максимално(нали храната е безплатна), аз си слагам съвсем малко храна и всеки път ми гледат в чинията и ми броят хапките и се шегуват с мен Последния път само ги погледнах лошо и се усмихнах двузначно,но следващия път просто ще им кажа че съм била анорексичка и ще си изляза Иначе се храня добре, но пред други хора още ми е трудно
П.П. ratamahatta ти добре ли си, от доста време не съм те виждала във форума?

[ratamahatta]

Тайничка, добре съм даже чудесно напоследък наистина почти не влизам, но съм се захванала с 330 неща и ми е малко натоварено, но се чуствам удовлетворена от себе си и щастлива от всичко, което правя И за това ще посъветвам всички момичета, които четат тази тема...... да се постараят, да променят живота си по глобално и когато се почувстват доволниот постигнатото, много от проблемите им с храната ще отминат
Целувки на всички и много смелост и кураж

[secretk]

Еми не съм съвсем съглaснa, че е нaпълно невъзможно дa се излекувa, трудно е и продължително, но не е невъзможно, с добър психотерaпевт и успешнa терaпия, може дa се постигне промянa в добрa нaсокa. Аз сaмaтa не съм имaлa за мой късмет сериозен проблем, но имaх периоди, в които поглъщaх много хрaнa, повече от колкото бaщa ми би поел за цял ден, aз поемaх за 30 мин и след един чaс пaк бях глaднa, понеже ядях кaто не видялa, тъпчех се, дори не смилaх хрaнaтa кaто хорaтa. Имaлa съм желaние за повръщaне, но никогa не съм моглa дa го осъществя. После се лекувaх дълго време, и сегa съм много по-добре, хрaня се нормaлно, отслaбнaх си 10 кг без диети и нямaм тaкивa нaклонности, тaкa че всичко е възможно, но се искa търпение

[Мария Василева]

Не знам Дзвера пише ли още тука, ама сега видях мненията му отново. Голямо БРАВО , че е помогнал активно на приятелката си, дано да са здрави и днес! Има обаче нещо, с което не мога да се съглася, но е нормално незасегнатите хора да го виждат така:

Първоначално написано от D3BEP

Аве хора...
Самоконтролът е единственото решение. Това е, човек трябва да владее психиката си поне минимално. Толкова.

Силния самоконтрол води до анорексия...

Първоначално написано от D3BEP

Не разчитайте много някой друг вместо вас да го направи.
Единственото лечение ви е в главата.

Това е вярно. Не изключва обаче помощ от специалисти, но трябва да са внимателно подбрани! Не всеки един е подходящ..

Има хора, въстановили се от хранително разстройство. Може би при всеки си е малко или много различно. Ето тук малко повече по темата.

[Tsvetik]

МОЖЕ да се излекува, зависи в каква степен е хваната. Вече не мога да си хвана дирите, отдавна писах за това, имам постове някъде из форума по темата... но аз я преборих!

И дори сега като се сетя се отвращавам от себе си как съм могла да си го причиня. Но може - с психотерапия, грижовна майка и постепенно самоосъзнаване на "болния". Още съм си слаба, но не предишния СКЕЛЕТ, ям стабилно и си угаждам на стомаха както си искам, и апетит си имам и то завиден цикъла ми се появи отново след година възстановяване, а сега вече и през ум не ми минават онези чевни мисли и виденията на тройната годзила в огледалото каквато никога не съм била... а бях се докарала до 37 кг и не можех да приемам храна въобще, на бульон ме захранваха