[crazygirllp]

Въпроса ми е към оперираните, които не са доволни от операциите си. Преди операция всички се надяваме нещата да минат гладко и накрая да сме доволни от резултата. Проучвали сме, косултирали сме се, сабирали сме пари и целия кураж, на който сме способни и лягаме под ножа. Изтърпяваме си болката, като най- мощното обезболяващо е мисълта за красотата, на която ще се радваме след това. Какво става обаче, когато резултата не ни хареса? Много от нас се подлагат операции отново и отново с цел нещата най- накрая да се оправят. Всяка операция приемаме като шанс, но когато ни кажат, че вече няма надежда за нас, че това е най-доброто, на което са способни, какво правим тогава? Как да запазим здравия си разум и да преглътнем недостатака преди това да ни е погубило?