[Celine]

Първоначално написано от Reason

тя е само при тия птички - умре ли едната умира и другата.Ей това е любов...

Баба ми е починала на 40 ден след кончината на дядо ми.

Колкото до историята на Кити , предпочитам да не попадам в такава ситуация.

[Karlotta]

Смятам,че определено човек може да обича искрено и едновременно двама души.Историята познава много такива примери.Затова дали обичаш единия от двамата повече ми е много трудно да преценя,защото поне на мен не ми е известна мерна единица,която да измерва любовта.
А по отношение на Кити мога само да кажа,че сега и е забавно,но ако след време изведнъж се окаже влюбена и в двамата ще и е адски тежко.Все един от двамата трябва да отхвърли,защото не виждам как може да съществува подобна връзка от трима Е,освен ако и двете момчета не се навият да я делят помежду си,но това беше в един друг филм и много ме съмнява да се случи на практика,особено като се има предвид,че единият е арабин,какво да говорим.Както и да е,успех ти желая,Кити,и дано никой не пострада.

[Liana]

Първоначално написано от mallvina

Самата ти казваш че си била принципна и то "тъпо"принципна .
Неможеш да промениш хората ,някой хора около теб.Можеш себе си да промениш но явно ти си го направила в грешна посока и дали така се чувстваш напълно удоволетворена и щастлива..

Защо попадаш на такива хора..?,Просто тези..този..,не е твоя човек .Причината е в теб,не я търси в другите хора.
Вместо да продължиш да търсиш" твоя човек",ти се отдаваш на по-лесния начин ,понеже с теб са постъпили некоректно и ти да си го върнеш на всяка цена и почваш да свикваш и живееш по същия начин.

:

Защо попадам на такива хора, защото повечето са такива, а тези които не са, все още не са се променили, но има голяма вероятност и те да започнат да изневеряват. Наистина съм се променила и може би в грешна посока, защото колегите, познатите, приятелите ми, всички около мен са изневерявали. Няма какво да се заблуждаваме, за радост или съжаление такъв е животът. А дали съм по-щастлива, може би не, но не съм и по-нещастна. Не искам на всяка цена да изневеря на човека до мен, за да не съм капо някои ден, ако разбера, че той ми е изневерил, но ако ми е приятно в дадена ситуация, с даден човек, бих изневерила, без да ме гризе съвестта, не за да си върна за миналото, а за да ми е приятно в настоящия момент.

Malvina, как да продължа да търся моя човек, рицарите и принцовете май не съществуват.

На пример Reason не е изневерявал на половинката си, а дали и след 20 години няма да изневери. И все пак има разлика дали си 8 месеца с 1 човек или 8 години. То ако си сменяш гаджетата на 2 седмици, може и никога на никого да не изневериш. Reason, не искам да кажа, че твоите връзки са по-кратки и затова не си изневерявал. Може да си наистина моногамен, но дали винаги ще си такъв.

Не винаги вярността означава любов и любовта вярност, нещата са по-комплексни и зависят от нагласата и от обстоятелствата.

[Liana]

Първоначално написано от Beautiful_

Liana според мен ти си сгрешила като си била вярна и си се надявала приятеля ти да го оцени...трябвало е да му бъдеш вярна, защото си такъв човек, със съвест, с достойнство, с морал, заради себе си, за да бъдеш удовлетворена от това, а не за да чакаш някой да те оцени после. не трябва да правиш добро, защото после някой ще ти го върне,а заради самото добро.

аз лично никога не бих съжалявала за това, че приятеля ми примерно ми е изневерил и аз не съм го направила също. как си си пропуснала удоволствието? не е ли било за теб удоволствие да бъдеш с този човек?
не те нападам, просто понякога не разбирам хората...

Beauiful, аз пък те разбирам, защото съм разсъждавала преди точно като теб сега и дано да нямаш възможността да се стекат така обстоятелствата, че да разсъждаваш като мен. Логиката ти е правилна: прави добро, без да чакаш нищо в замяна. Правилно и аз правя жестове към хората, безрезервно, просто ей така, за да ги направя щастливи. Но в моя случай, не става дума за добро, що за добро е вярността към някой, който не я разбира, за него тя няма стойност, тогава и моята постъпка не е била стойностна нито за него, нито за мен (защото не съм се почувствала по-добре), нито за друг, защото говорим за вярност между нас двамата. И според мен, изводът е, че безмислени и никому ненужни добрини не са добрини, а излишни постъпки.

[adyonas]

На мен не ми се е случвало да съм с двама или недай си боже повече. Не ме бива в лъгането и ми личи. Кити, как така можеш, да лъжеш някого в очите без да се издадеш? Не, че те упреквам, просто ми е интересно...

[Magikka]

Първоначално написано от adyonas

На мен не ми се е случвало да съм с двама или недай си боже повече. Не ме бива в лъгането и ми личи. Кити, как така можеш, да лъжеш някого в очите без да се издадеш? Не, че те упреквам, просто ми е интересно...

Това е интересно... Но не знам ти как си представяш отговор на подобен въпрос...едва ли има изградена тактика как да излъжеш някой. На мен ми се е налагало или по-правилно е да се каже, че аз съм преценила, че е по добре да излъжа и когато на момента много бързо трябва да измислиш нещо и то да звучи правдоподобно и да не ти личи е малко трудно....

[katie]

Ох, девойки...

Сещам се за една поговорка "Кой каквото прави, за себе си го прави". Била съм в положението на кити, както се досещате от другата страна. И положението беше много по-сериозно от излизания, особенно за "съперницата" ми. Аз не знаех за нея, дали тя е предполагала нещо, не знам. Когато (след едно количество години) разбрах за цялата работа, света се срути. Разбира се. Но аз не обвинявах никого освен себе си, собственната си тъпост и слепота, наивност. Обвинявах се, че съм била с човек, който ни най-малко не го е заслужавал! И това е само моя грешка, какво ме интересува той?

Не се озлобих. Знаех, че ако съм търпелива и този път по-умна, ще срещна човека на мечтите си. И когато го срещна, най-важното е аз да съм честна във връзката, и да сторя най-доброто на което съм способна за функционира тя. Само така мога да се надявам, че човека отсреща ще ми отговори със същото. Не е честно заради един парцал да си го връщам на целия свят. Така преди всичко го връщам на самата себе си, а по дяволите, защо да не заслужавам да съм щастлива?

[adyonas]

Magikka, явно или го можеш или не. Просто ми беше чудно, какво ще ми отговори.

Първоначално написано от katie

Не се озлобих. Знаех, че ако съм търпелива и този път по-умна, ще срещна човека на мечтите си. И когато го срещна, най-важното е аз да съм честна във връзката, и да сторя най-доброто на което съм способна за функционира тя. Само така мога да се надявам, че човека отсреща ще ми отговори със същото. Не е честно заради един парцал да си го връщам на целия свят. Така преди всичко го връщам на самата себе си, а по дяволите, защо да не заслужавам да съм щастлива?

е то ти и предния път си била честна, ама...

[Lottus]

Може би, Katie иска да каже (поправи ме ако греша), че когато изискваш или очакваш нещо от някого, трябва първо да го изискваш от себе си.
Във всеки случай съм съгласна, че хубавите връзки се получават с чисти и искрени чувства. Съгласна съм и с това, че хората се променят и никой никога не е застрахован. Важно е да има искренност, но се иска смелост за да си искрен. Например още в началото на моята връзка казах на приятеля си, че ако някой ден чувствата му се променят или се влюби в друга, единственото нещо, което трябва да направи е да дойде и да ми го каже честно. И аз ще го разбера. Но е глупаво да се вършат нещата зад гърба ти .. тогава идва и болката и обидата ...
За това трябва да сме открити един с друг