Живот в сянка: Грета Тисън – дубльорката на Мерилин Монро

Днес едва ли някой ще се затрудни да назове 10-20 холивудски звезди. Но в средата на миналия век не е имало толкова култови актьори.

Режисьорите рядко рискували да поканят някой непознат за обществото за главна и дори поддържаща роля. Да пробиеш в Холивуд е било доста трудно.

Една от тези звезди е била Грета Тисън, която притежавала изключителна красота по стандартите по това време – тънка талия, хубаво лице и руси къдрици.

Тя е родена през 1927 г. в Харесковби, предградие на датската столица Копенхаген. През 1952 г. тя става носителка на титлата „Мис Дания“ и заминава за САЩ, за да опита късмета си в Холивуд.

По това време на звездния трон в Меката на киното вече е седнала Мерилин Монро и не чувства никаква заплаха.

Но именно поразителното сходство с Монро дава възможност и Грета да бъде забелязана и да бъде нейната главна дубльорка.

Нейният дебют е във филма „Автобусна спирка“ през 1956 г. И въпреки че е засенчена от Мерилин, този филм се счита за начало на успешната ѝ кариера.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

#GretaThyssen #Icon #PinUp #PinUpGirl #ClassicBeauty #ClassicModel #GlamourGirl #OldHollywood #RetroMovies #60s #Fifties #ClassicHollywood #HollywoodActress #PopCulture

Публикация, споделена от Folklore américain (@debilotheque) на Фев 2, 2019 в 3:40 PST

Голяма част от филмовите екипи, които са работили с двете актриси, твърдят, че Грета е с много по-приятен характер, изглежда по-аристократично и с нея се работи по-лесно. Мерилин Монро обаче е била идолът на публиката.

Не може да се каже обаче, че Тисън е била недоволна от ранга на дубльорка. Тя е била много популярна сред фотографите, снимала се е в над 20 филма. В края на 60-те години без драми напуска Холивуд, за да се посвети на ролята на любяща съпруга и майка.

Тя е омъжена три пъти, успява да намери семейното щастие с Теодор Гюнтер, от когото е родила единствената си дъщеря Жулиет Женевиев Гюнтер. Грета почива на 90-годишна възраст през 2018 година след прекарана пневмония.