Джейн Гудол – неуморимият защитник на природата – почина на 91 години

Джейн Гудол, която беше смятана за водещ експерт по шимпанзетата в света, почина на 91 години

Причината за смъртта е естествена и Гудол, която често пътуваше, е била на лекционно турне

Нейният „живот и работа не само оставиха незаличим отпечатък върху разбирането ни за шимпанзетата и другите видове, но и за човечеството“, казват от института на Джейн

Джейн Гудол, известната природозащитничка и защитница на животните, която беше смятана за водещ световен експерт по шимпанзетата, след като прекара десетилетия в изучаването им в дивата природа в Националния парк „Гомбре Стрийм“ в Танзания, почина. Тя беше на 91 години.

Според изявление в сряда, 1 октомври, от едноименния ѝ институт, приматоложката е починала в Лос Анджелис от естествена смърт по време на лекционна обиколка. 

Оставя след себе си сина си Хюго и трима внуци.

„Откритията на д-р Гудол като етолог революционизираха науката и тя беше неуморен защитник на защитата и възстановяването на нашия природен свят“, заявиха от едноименния институт. 

Снимка: Getty Images

В дълга почит колегите и учениците на Гудол добавиха, че нейният „живот и работа не само са оставили незаличим отпечатък върху разбирането ни за шимпанзетата и другите видове, но и за човечеството и околната среда, която всички споделяме. Тя вдъхнови любопитство, надежда и състрадание у безброй хора по света и проправи път за много други“. 

Именно новаторските изследвания на Гудол върху личностните и социалните взаимодействия на шимпанзетата, които тя е изучавала толкова внимателно, са променили начина, по който обществеността е гледала на връзката си с животинското царство. 

„Научихме толкова много“, каза тя пред People през 2020 година. „Научихме колко си приличат шимпанзетата с нас, което промени възприятието за науката. В началото на 60-те години на миналия век ми казаха, че разликата между хората и животните е единствена по рода си. Бяхме на върха и имаше непреодолима пропаст между нас и останалата част от животинското царство“. 

Но въз основа на нейните наблюдения, които сочат обратното, „този погрешен начин на мислене започна да се разпада и сега имаме различен поглед върху връзката ни с всички останали животни“, допълва Гудол. 

„Надявам се да започнем нова ера на отношения с другите животни. Но все още не сме там“, каза още приматоложката приживе. 

Снимка: Getty Images

Като един от най-отявлените защитници на планетата в света, Гудол прекара години, призовавайки за незабавни действия срещу влошаващата се климатична криза. 

Обявена за посланик на мира на ООН през 2002 година, тя също така работи десетилетия за защита на шимпанзетата от изчезване. 

Сред нейните фенове са много хора от Холивуд и филантропските среди, включително известни личности като колегите природозащитници и активисти принц Хари, Леонардо ди Каприо и Анджелина Джоли.

Любител на животните още от началото

Родена в Англия в семейството на Мортимър Морис-Гудол и Маргарет Джоузеф, Гудол е израснала с любов към животните. Тя е имала големи планове за бъдещето си още като момиче. „Мечтата ми за Африка започна, когато бях на 10“, казва в интервю от 2010 година. 

Майка ѝ насърчавала любопитството ѝ и търсенето на отговори и бъдеще, различно от другите млади жени по това време, казвайки „Ако наистина искаш това... ще намериш начин“. И Гудол го направи. 

„Реших, че ще трябва да отида в Африка, да живея с животни и да пиша книги за тях“, допълва тя. 

През 1957 година се мести в Кения, където търси известния антрополог и палеонтолог Луис Лийки, който я наема за своя секретарка. 

Снимка: Getty Images

Виждайки толкова многообещаващи качества в нейната интелигентност и целеустременост, той я изпраща в Лондон, за да изучава поведението на приматите с известни приматолози.

През 1960 г. тя започва това, което ще се превърне в делото на живота ѝ, когато Лийки я изпраща в Танзания в Източна Африка, за да изучава шимпанзетата в дивата природа.

Въпреки че баща ѝ ѝ е подарил плюшено шимпанзе на име Джубили като дете, което тя пази и цени до смъртта си, тя не е искала непременно да ги изучава.

„Бях влюбена в слоновете“, казва Гудол. „Просто ми предложиха шимпанзета, което се вписваше в това, което виждам като мисия на живота си“.

През юли 1960 година, на 26-годишна възраст, тя пътува до Гомбре с майка си, защото властите по това време не позволявали на момиче само да влезе в зоната на конфликт, избухнал в близкото Конго. Родителите ѝ по това време били разведени, но баща ѝ напълно подкрепил пътуването. 

Големите открития

Животът в Африка не бил лесен в началото. 

Когато пристигнали за първи път, Гудол се сблъскала с трудните условия за живот – жегата, паяците, змиите, бабуините и всякакви други животни. 

Първото ѝ голямо откритие идва четири месеца по-късно, когато наблюдава кроткия Дейвид Грейбърд, едно от много шимпанзета, които тя кръщава, включително Фло, Фифи и Фродо. 

Наблюдавайки Дейвид през бинокъл, Гудол го вижда да използва парче трева като инструмент за улавяне на термити, след което да бере листни клонки и да премахва листата. 

Снимка: Getty Images

Седнала там, сама в тихата гора, тя била поразена от приликата с хората. 

„Дотогава западната наука смяташе, че хората са единствените същества, които могат да използват и да правят инструменти“, казва Гудол по-късно. 

За първи път нейното изследване документира и как шимпанзетата проявяват емоции и дори личностни характеристики. „Те са високоинтелигентни, като много други животни, и имат емоции, подобни на щастие, тъга, страх, отчаяние, скръб. И чувство за хумор“. 

Подобно на хората, смяташе Гудол, „те могат да бъдат гадни, зли, брутални. Но също така могат да бъдат любящи, мили и алтруистични, точно като нас“. 

Тя видяла и как те взаимодействат в сложна социална структура – утешават се взаимно, целуват се, прегръщат се, строят и използват инструменти – все поведения, за които до този момент учените смятали, че само хората са способни.

„Те са толкова подобни на нас“, казваше Джейн.

Снимка: Getty Images

През 1962 година Гудол напуска Танзания, за да учи в университета в Кеймбридж, въпреки че не е получила бакалавърска степен. 

Тя получава докторска степен по етология – изучаване поведение на животните – превръщайки се в осмия човек, на когото било позволено да учи докторска степен без висше образование. 

Това била само една от много бариери, които Гудол ще преодолява в живота си. Също така става един от най-уважаваните етолози в област, доминирана от мъже. Противопоставя се на вярванията на научната общност по това време, когато документирала своите открития за това как шимпанзетата имат различни личности. 

„Сега имаме различен начин на мислене за връзката ни с всички останали животни“, казва Гудол през 2020 година. 

Два брака са достатъчни

Джейн Гудол никога повече не се омъжва, след като вторият ѝ съпруг я оставя вдовица през 1980 година. 

„Ами просто не исках. Не срещнах правилния човек, предполагам, или потенциално правилния човек“, казва тя през 2020 година. 

Гудол се омъжва за първи път през 1964 година. Тогава тя се врича във вярност на холандския фотограф и режисьор барон Хуго ван Лавик. Срещат се, когато National Geographic го изпращат да документира живота ѝ в гората с шимпанзетата. Двамата имат син – Хуго Ерик Луис ван Лавик. След 10 години брак двойката се развежда. 

Джейн Гудол и барон Хуго ван Лавик. Снимка: Getty Images

През 1975 година, година след развода си, Гудол се омъжва за директора на танзанийските паркове Дерек Брайсън, който умира през 1980 година, когато тя е само на 46 години. 

След смъртта му Гудол е толкова заета с работата и многобройните си приятели, че остава щастливо необвързана. 

„Животът ми беше пълноценен. Нямах нужда от съпруг“, казва тя през 2020 година. 

Наследството ѝ

През 1977 година Джейн Гудол основава института „Джейн Гудол“, а през 1991 година стартира програма „Корени и израстъци“, за да насърчи младите хора да опазват околната среда. 

„Те са надеждата за бъдещето“, казва тя през 2022 година.

В продължение на десетилетия Гудол беше един от най-откровените защитници на планетата в света, призовавайки за незабавни действия в лицето на влошаващата се климатична криза.

Тя също така написа повече от дузина книги, включително „Книгата на надеждата: Ръководство за оцеляване в трудни времена“ през 2021 г.

Снимка: Getty Images

„Не се страхувам от смъртта. Само от умирането; зависи от какво ще умреш. Не знам какво се случва, когато умрем. Просто чувствам, че има нещо друго. За мен смъртта е нещо като приключение“, казва Гудол на Мария Шрайвър преди десетилетие. 

Тя остана дейна до самия край. До смъртта си пътуваше по света близо 300 дни в годината и събуждаше хората, подтиквайки към промяна. 

За още новини за звездите последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook