Седмици преди смъртта: Последното откровено интервю на Мерилин Монро

„Знаеш ли, повечето хора не ме познават истински“. Това казва Мерилин Монро на редактора на списание Life Ричард Меримен през лятото на 1962 година. 

Най-великата екранна богиня в света се била съгласила на серия от интервюта за славата, но в крайна сметка отговаря на много по-лични въпроси. На 36 години Монро е искала да бъде видяна такава, каквато е всъщност. „Това е проблемът – секссимволът се превръща във вещ. Просто мразя да бъда вещ“, казва тя. 

Истинската Мерилин е много по-сложна личност от тази, която виждаме на екрана и по снимките в списания. Далеч от онази лолита, чиято пола се вее пред погледите на десетки минувачи. Различна от просто любовница на президента Джон Кенеди и по-многопластова от момичето, което пее „Честит рожден ден, г-н президент“. 

Родена като Норма Джийн Бейкър на 1 юни 1926 година, тя живее в сиропиталище и приемни семейства, преди да бъде забелязана на 18-годишна възраст, докато работи във фабрика за боеприпаси, от армейски фотограф, който ѝ предлага да се занимава с мода. Боядисва косата си в платинено и останалото, както се казва, е история. 

Интервюто с Мерилин Монро е публикувано в списание Life на 3 август 1962 година. Два дни по-късно актрисата е намерена мъртва, а причината за смъртта е остро отравяне с барбитурати. Властите и съдебните лекари подозират самоубийство, но и до днес остават безкрайни въпроси относно последните ѝ часове. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by People Magazine (@people)

С наближаването на 100-годишнината на Мерилин Монро на 1 юни, нова книга „Мерилин: Изгубените фотографии, последното интервю“ представя за първи път пълното ѝ интервю за списание Life, заедно с последната ѝ фотосесия с фотографа Алън Грант. Много от тези изображения ще бъдат показани за първи път пред света. 

„Мерилин Монро беше нейно изобретение“, казва 88-годишният Джеймс Хаспиел, един от малкото живи приятели на звездата. „Това ѝ донесе успех, но в реалния живот тя беше Норма Джийн“.

Вижте какво казва Норма Джийн Бейкър за Мерилин Монро. Без тайни, без цензура и без притеснение. Само няколко дни преди смъртта си. 

За детството си:

Реших, че искам да бъда актриса, когато бях на 5. Някои от приемните ми родители ме пращаха на кино, за да се отърват от мен, и аз седях там цял ден и до късно през нощта – на първия ред, едно малко дете, напълно само, и бях щастлива. 

За славата: 

Като хайвер е. Хубаво е да имаш хайвер, но ако го ядеш всеки проклет ден, нали знаеш? (смее се). Твърде много хайвер. Когато излязох от болницата в Ню Йорк (през 1961), беше малко трудно, защото току-що бях претърпяла операция на жлъчния мехур и хората ме блъскаха, което разкъса шефовете. Осъзнах, че така хората искат да проверят дали си истински. 

Никога не съм чувствала, че имам влияние върху хората, докато не бях в Корея (през 1954 г.). Там 75 000 мъже седяха с парки в снега и когато излизах, те подсвиркваха и викаха името ми в продължение на 10 минути, преди дори да успея да направя първата крачка. 

Снимка: БГНЕС

За рождения ден на президента Джон Ф. Кенеди на 19 май 1962 година:

Настана някаква тишина. Не мислех, че нещо ще излезе. Когато стигнах до микрофона, просто си поех дъх и изведнъж помислих „Ето я!“. Помислих си, че ще изпея тази песен, дори да е последното нещо, което някога ще направя. И не само за президента, но и за всички хора. 

След това направиха някакъв прием. Бях се срещнала за кратко с главния прокурор, така че беше хубаво да видя усмихнато, приятелско лице. Но бях с бившия си тъст. Той дойде тук като имигрант и си мислех, че това ще бъде най-важното нещо в живота му. Мислех, че ще бъде нещо, за което може да разказва на внуците си. Така че, вместо да кажа „Как сте, г-н президент?“, казах „Това е бившият ми тъст, Изидор Милър“. 

За създаването на филми в студийна среда:

Спомням си, когато получих ролята в „Джентълмените предпочитат блондинки“, Джейн Ръсел беше брюнетката, а аз бях блондинката. Тя получи 200 000 долара за ролята, а аз получавах 500 долара на седмица, но за мен това беше значително. Но не можех да си намеря гримьорната. Накрая казах „Вижте, аз все пак съм блондинка и това е „Джентълмените предпочитат блондинки!“. Постоянно ми казваха, че не съм звезда, а аз отговарях „Е, каквото и да съм, аз съм блондинка!“. Корпорацията винаги ме унижаваше.

За социалния си живот:

Канили са ме на различни места, за да разкрасявам масата за вечеря. Понякога не си поканен сам. Затова не се занимавам с така наречения холивудски живот, нали разбираш? Не ме интересува. Хората, харесвам ги. Публиката ме плаши, тълпите ме плашат. 

Мерилин Монро и Артър Милър. Снимка: Getty Images

За това да бъде секссимвол:

Ако ще бъда символ на нещо, предпочитам да е секс, отколкото други неща, които имат символи. Мисля, че сексуалността е привлекателна само когато е естествена и спонтанна. Никога не съм действала съзнателно от сексуална гледна точка. Преди всичко, никога не съм имала еротична сцена. Винаги съм искала да го изпробвам и да видя дали мога да се справя. Всички сме родени сексуални същества, слава богу. Жалко е, че толкова много хора презират и потискат този естествен дар. Защото изкуството, истинското изкуство, идва от него. 

За брака и доведените си деца:

Когато бях на 16 години, дете, бях домакиня. Бях възпитана различно от средностатистическото американско дете. Щастието не беше нещо, което някога съм приемала за даденост. Понякога си мисля, че всичко, което някога съм искала на света, е да се задоволя с това да бъда щастливо омъжена жена с прекрасно семейство, но не мисля, че бих го заменила с наученото. 

Когато бях омъжена, винаги трябваше да вземам предвид другия човек, съпруга си. Не само съпруга си, но и най-вече доведените си деца. Винаги исках те да чувстват, че ме познават такава, каквато съм, каквото и да четат или чуват. 

Веднъж доведения ми син, Боби Милър (син на драматурга Артър Милър), имаше някакво скрито списание. Беше една от онези ужасни статии, изцяло за мен. Просто казах: „Боби, всичко, което искаш да знаеш за мен, ела и ме питай. Но не го разбирай от втора ръка, от такива неща“. Джоуи (ДиМаджо, син на втория ѝ съпруг Джо ДиМаджо), когато беше във военно учреждение, го вземахме през уикендите. Доведените ми деца са най-добрите ми приятели. 

Снимка: Getty Images

За постоянното си закъснение:

Те някак си ме оклеветиха в пресата, казвайки, че съм депресирана, в някаква депресия и съм се скрила. Така че просто отделям малко повече време за косата си, малко повече сенки за очи. Малко повече блясък. Не знам, това е просто моят начин да кажа „Ха!“. 

За житейските ѝ уроци:

Научих много неща, които не бих заменила за нищо на света. Не бих искала моето дете да премине през това, през което аз съм преминала. Може би просто звучи като кисело грозде, защото нямах щастливо семейство, животът ми, този начин на учене, трябваше да бъде моят път. Надявам се в крайна сметка да мога, чрез работата си, да осветля някои неща, които съм научила, за някои хора. Може би това е просто мечта. Но аз също имам право на мечти. 

Снимка: Getty Images

Два дни след последното им интервю, Ричард Меримен посещава Мерилин Монро, за да поговорят за крайния резултат. Той споделя спомените си за тази среща. 

„Тя беше боса, носеща халат и все още не беше изтрила грима си от предната вечер. Деликатната ѝ коса беше разрошена от сън. Държеше черновата пред очите си и внимателно четеше на глас“, разказва журналистът. 

„Докато излизах от стаята, тя подвикна след мен, „Хей, благодаря“. Обърнах се и ето я там, странно самотна. Тогава си спомних за реакцията ѝ по-рано, когато я попитах дали много приятели са се обадили, за да я подкрепят, когато беше уволнена от Фокс. Настъпи тишина и седейки много изправена, с широко отворени очи и наранена, тя отговори тихо „Не“.“. 

„Мерилин: Изгубените фотографии, последното интервю“ излиза на пазара на 12 май. 

За още светски истории последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook