15 години без Ейми Уайнхаус: Майка ѝ проговори за живота след най-голямата загуба

Има загуби, с които човек никога не се примирява напълно. Времето може да притъпи най-острата болка, но не е в състояние да заличи празнотата, която оставя един обичан човек. За родителите тази липса често остава спътник за цял живот.

Смъртта на Ейми Уайнхаус през 2011 г. разтърси не само музикалния свят, но и милионите ѝ почитатели, които вярваха, че талантът ѝ тепърва ще достигне нови върхове. С неподражаемия си глас, искрените текстове и харизматичното си присъствие тя се превърна в една от най-ярките музикални икони на своето поколение, а песните ѝ продължават да вдъхновяват и днес.

Макар името на Ейми да продължава да живее чрез музиката ѝ, за най-близките ѝ тя остава преди всичко дъщеря, чието отсъствие никога не може да бъде запълнено. Петнадесет години след трагедията семейството ѝ все още пази спомена за нея, а болката от загубата не е изчезнала – просто е придобила различна форма.

Именно за този дълъг път през скръбта и приемането говори майката на Ейми Уайнхаус в откровено интервю, в което споделя как е намерила сили да продължи живота си, без никога да спира да носи дъщеря си в сърцето си.

Ейми Уайнхаус и майка й Джанис. Снимка: Getty Images

Носителката на "Грами" почина на 27-годишна възраст вследствие на случайно алкохолно натравяне на 23 юли 2011 година. В ново интервю за вестник The i Paper майка й, Джанис Уайнхаус, говори откровено за трудностите, с които се е сблъсквала дъщеря й, както и за това как самата тя преживява загубата днес. 

"Тя стана жертва на собствения си успех", казва 72-годишната Джанис за Ейми. "Тя не го искаше, той просто я следваше. И тя винаги се чудеше защо се случва точно на нея". 

Джанис обяснява, че Ейми всъщност е била доста притеснителна. "Тя нямаше самочувствие. Ето защо посегна и към алкохола. Мисля, че това е случаят при много, много пристрастени към алкохола. Алкохолът заглушава болката. И това е ужасното нещо на зависимостта". 

Що се отнася до начина, по който Джанис се справя с мъката по загубата на дъщеря си, тя обяснява "Просто продължавам напред, защото така съм научена. Продължавам да живея. Просто живея с болката". 

Малко след смъртта на изпълнителката на Rehab, Джанис основава фондация на нейно име, чиято цел е да вдъхновява деца и младежи да изградят самочувствие и устойчивост. Организацията също така ръководи дом за възстановяване за жени, наречен "Къщата на Ейми" в Лондон. 

Ейми Уайнхаус и баща й Мич. Снимка: Getty Images

Джейн Уайнхаус, мащехата на Ейми и съпруга на баща й Мич, сподели пред вестник The i Paper, че покойната звезда "би харесала жените" в къщата. 

"Това е напълно в нейния дух", казва Джейн, съосновател и директор на фондацията "Ейми Уайнхаус". "Всички тук са толкова истински. За да бъдеш тук и да се отдадеш пълноценно на възстановяването, трябва да бъдеш искрен със себе си. Бързо се свързваш с хората на едно много дълбоко, първично ниво - връзка, каквато невинаги се създава в ежедневието". 

По време на кариерата си Ейми издава два албума - Frank и Back to Black. Тя печели общо шест награди "Грами" - за най-добър нов изпълнител; за най-добър поп вокален албум (Back to Black); за запис на годината, песен на годината и най-добро женско поп вокално изпълнение (за Rehab); както и посмъртна награда за най-добро поп изпълнение от дует или група (за Body and Soul с Тони Бенет). 

 Снимка: Getty Images

Историята на Ейми Уайнхаус продължава да бъде едновременно вдъхновение и предупреждение – за цената на славата, крехкото психично здраве и борбата със зависимостите. Макар животът ѝ да приключи твърде рано, музиката ѝ не спира да докосва нови поколения слушатели, а откровеността в песните ѝ я превръща в една от най-незабравимите изпълнителки на своето време.

За семейството ѝ обаче наследството на Ейми не се измерва само с наградите, рекордите и култовите ѝ песни. То живее и чрез каузите, които носят нейното име, и чрез усилията да се помогне на хора, изправени пред същите трудности, с които тя самата се е борила.

Петнадесет години след загубата думите на Джанис Уайнхаус напомнят, че скръбта никога не изчезва напълно – човек просто се научава да живее с нея. А понякога именно превръщането на болката в надежда за другите е най-силният начин да бъде запазена паметта на един обичан човек.

За още светски новини последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook